Bernar wrote:А мъжете не сте ли зависими!? Странно, та още с първата си глътка на тоя свят сте зависими най-много точно от жена, и не само с първата глътка, а някъде около 9 месеца преди това.

Писал съм го малко по-горе, сигурно просто не си го забелязала.
Всъщност, Ролан – сега като се позамисля над образа на Сибила Уейн, това е персонаж не просто на жена, а на много млада и неопитна жена. Ярък, въздействащ, емоционален – но Уайлд явно много добре е познавал жени във всички възрасти – врътката е, че Сибила не прави разлика между мечта и илюзия. След първите ошамаросвания от живота, жените обиновено запазват мечтите, но задължително късат с илюзиите. Такава жена обаче в никакъв случай не би подходила толкова безрезервно към Дориан Грей. Както и към когото и да било. Уайлд я е хванал преди този момент – щото първият и единствен шамар за нея ще бъде Дориан Грей. Ако героинята има някакъв жизнен опит – в най- лошия случай ударът няма да е толкова жесток, а в най-добрия – изобщо не би го допуснала. Да не говорим, че ако беше някоя обиграна стара коза – тя самата би го цапнала. Само че така няма да се получи търсения конфликт и действието щеше зацикли в стил „Дързост и красота”. А така изграденият образ поддържа една от основните сюжетни линии и е страна в един от главните конфликти в книгата. Затова е и един от най-важните – но има стойност само изграден по точно този начин. Не знам дали Оскар Уайлд е имал пред себе си реален прототип, но ако е нямал – това е само голям плюс за автора. Впрочем, доколкото четох някакви публикации наскоро – не е съвсем сигурно дали е бил гей (но ако ще нищим това – най-добре да е в друга тема, че съвсем ще се оплетем в офтопици).
Та за „Шепот от отвъдното” – Клейморе, сериалът е боклук от гледна точка на замисъл, сюжет и внушения. Но героинята е много добре развит женски образ – на млада, но добила жизнен опит жена: в нея има доста ярко изразено майчинско чувство – помага на разните там души (но самата тя няма деца! щото ако имаше, щеше да се грижи за тях, а не за духовете – и сериалът щеше да остане без сюжет).
Слаба е, изнежена и винаги ходи с разпуснати коси. Цялата й фигура, глас, движения и т. н. излъчват беззащитност. Омъжена е, но както доста жени – дори и тогава се оглежда за по-добра възможност – имаше там някакъв с научна степен, с когото флиртуваше до степен мъжът й да почне да се съмнява. Но е с мъжа си. Щото мъжът й е пич, силен, готин, работяга, пожарникар (може и да греша за точната професия – но помня, че професията му беше много мъжка и почти изключваше жени). Героинята е доста самостоятелна – но не е придобила тази самостоятелност със собствена воля и не и се налага да я отстоява пред мъжа си, а просто той няма толкова време за нея.
Не ти харесва. На мен също. Уверявам те, че би ти харесало още по-малко, ако не дай си Боже, някоя такава лигла ти влезе в живота. Щото точно такива ги има – и хич не са малко. И образът е много правдив.
А за пример на харесващи ми женски образи от съвременен роман, писан от жена, мога да дам
ето тази книга. Пет централни женски образа (две млади момичета, едното бива убито - то е главната героиня, малко момиченце, което расте, майка и баба) всичките убийствено реални. Не знам защо романът още го няма у нас - руснаците го издадоха и забравиха още преди 5 години.