Сто процента трябва да го гледам пак аз (особено като видях филма...

), защото изпуснах страшно много символизъм. Много е разхвърлен и наистина не ми е ясно дали Хидеаки е мислил да го развие така още от самото начало - поне аз в първата половина на анимето не намирам нищо, което дори да загатва за тия катарзиси, които ми плакнаха очите накрая; даже имаше излишни сцени, които с нищо не допринесоха и си останаха само започнати.
В уики пише, че след 16ти епизод им кътнали бюджета, а то оттам почват хубавите неща

(преди това не че беше УЖАСНО, но бях с големи очаквания, а и не се радвам на бой с меки и просто ми се доспиваше) И въпреки, че всичко пасва накрая, и аз оставам леко с усещането, че тая психология просто му е скимнало да я наблъска накрая ей тъй щот е мразил живота (или е бил писнат офф, че му намалят кадрите), но това не я прави по-незначителна за мен

Последните 2 епизода и филмът (The End of Evangelion) страшно много ми въздействаха и за филма съм сигурен, че нищо не е случайно (което не мога да кажа за сериала)
Но, затова наистина трябва да се гледа още веднъж, щото може да съм изпуснал от скука много важни неща в началото
