Аз също се отказах от българските преводи някъде около Нощна Стража (последната, която имам на БГ). Просто ми се отвори път из чужбина и попаднах на доста по луксозни издания. А и да четеш Пратчет в оригинал, особено ако си изучавал литературен английски е доста по-изпълващо. Сега си поръчвам книгите му от Англия през нет-а.
Последната му - Snuff - за съжаление е като началото на края. Променя се стилът, променят се темите. Закачливия хумор почва да отстъпва на черен сарказъм - донякъде си личи, че болестта му влияе, защото първите 100 страници не оставиха никакъв спомен у мен и едва в последната 1/3 от книгата усетих стария Тери. И посланията вече не са шега - накрая имаш чувството, че си закусвал чукове и моторно масло.
The Terry Pratchett Topic
http://en.wikipedia.org/wiki/Oor_Wullie за феновете на нак мак фийгъл 
интересно какво се задава
http://amzn.to/Atlsqv
интересно какво се задава
http://amzn.to/Atlsqv
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
Привет, младежи и младежки,
Аз, такова, попаднах на форума съвсем случайно, ровейки се из нета за e-mail/фейсбуук/каквото-и-да-е на другарите Зарков и Христова, поради защото а) една нощ сън не ме ловеше и, б) винаги ми се е искало да изкажа една благодарност във връзка с готините преводи на Сър Тери, с коит' те ни радваха едно време.
Та, малко почвам от края, продължавам с началото и ще завърша със средата. Мама и тати, още откакт' съм бил малко бебче, си бяха големи фенове на Сър Тери, но някак така и не успяваха да ме зарибят. Дете съм бил, простено ми е. Винаги съм подозирал, че е много готин, даже на младини бях чел "Номите" и "Килимените хора" (плюс старото издание на "Фауст*задраскано* - Ерик" . . . защото имаше картинки и буквите бяха големи). Но на крехката девет-до-единадесетгодишна възраст тия неща с буквите не ми бяха много по вкуса. Имаше DooM и разни демони за избиване, не е моя вината (всъщност - тогава трябва да е било Quake, но идеята е същата).
Anyways, в ранните ми тинейджърски години, когато тук се появи "Чудовищната команда", майка ме прати до близката квартална книжарничка, да й я взема. Връщайки се вкъщи, вече три пъти бях прочел blurb-a отзад и за пръв път се бях плеснал по челото: "ей богу, защо не чета Пратчет?". И така, малко по малко, всичките книги на Пратчет из семейната библиотека (а те не бяха малко - всичко, издавано на български до този момент, пак да благодаря на мама и тати <3) ми падна в гладните за Сър Тери ръчички.
В крайна сметка всичко се изчете, че после и на английски. Включително поредицата за "Джони и . . .", "Страта", "Добри поличби". Книгата с рецепти на Леля Ог, но на английски (и любимата рецепта "Ook" на библиотекаря . . . или, за не-oрангутани: "вземете един банан"). "Добри поличби", заедно с опитите да бъда зарибен и на тема "Нийл Геймън", но тогава все още ми беше рано. После на български спряха да се появяват книги и The Last Hero, Going Postal, Making Money, Thud!, Nation, Unseen Academicals, Wintersmith и Snuff си ги изчетох с искрена наслада изцяло на английски, без да се притеснявам. Имаме си карта на Анкх-Морпорк вкъщи, Албума на Диска, хартиен сглобяем модел на Невидимия Университет (някой да ми напомни лятото да го сглобя - защото изрезките си стоят още в книгата :Р), The Science of Discworld (научната част имаше твърде много физика, но пък магьосниците са си все тъй готини) и дори някакъв сборник с въпроси ("тествай знанието си!").
Зарибен съм на тема Сър Тери. Човекът е легенда и, за мен, най-великият автор изобщо. Под изумителното чувство за хумор има толкова много истини за Живота, Вселената и Всичко останало. Историите са интересни, често далеч по-сложни и заплетени, отколкото изглеждат на пръв поглед, а героите са сред най-запомнящите се из всичко, що е фентъзи (особено Негова благодат, Дукът на Анкх и Командир на градската-стража, Сър Самюъл Ваймс).
Изобщо - да. Любима книга ми е . . . ха, сега, де, колко от вас могат откровено да посочат една единствена книга ? :Р Повечето, убеден съм, едва ли можем любима поредица да изберем (много обичам Ваймси стражите, ама и Ринсуинд е готин, ама Баба Вихронрав е страхотна . . . леле, а СМЪРТ !), камо ли една книга. Но, за мен, най-доброто, което Сър Тери е писал, е Making Money. И не само защото, уви, се реших да ставам счетоводител и да се боря с икономиката като специалност (въпреки че, признавам, помага). Нееднократно съм казвал, че там всичко е като поезия - няма едно изречение, една дума, която да не си е точно на мястото и да не върши точно това, което трябва. Освен това по-"реалните" книги за стражите и Мойст по-допадат на циничния мироглед, който се правя, че притежавам.
"Нощна стража" и "Шовинист", The Last Hero (илюстрациите на Пол Кидби - този човек ВИЖДА Света на Диска) и "Последният континент", в никакъв определен ред са следващите ми любими.
В заключение на дългия пост - ОБИЧАМ ПРАТЧЕТ <3.
Да се върна обаче на мисълта от първия параграф: оригиналните преводачи на български. Владимир Зарков, Мирела Христова и Катя Анчева. Някой, някога, някъде случайно да я установявал връзка с тези люде ? Едно просто "благодаря" искам да им кажа, да превеждаш Пратчет едва ли е лесно - толкова много специфично английски хумор, толкова шеги, които са буквално непреведими - и те, въпреки това, успяха. Голяма част от лафовете често се цитираха вкъщи, че още се - до ден-днешен.
PS shoutout to цитаделата, където феновете на Пратчет биват разпъвани на кръст, задет' харесват "плагиат, който прави пародии на класики". Ех <3
PS2 имате силно параноична система за регистрация, но поне сега знам, че boiko borisov е бил кметът на софия през 2007. Защо трябваше да ми напомняте ? :Х
PS3 извинявам се за дългия пост, не се чувствайте задължени да четете, аз просто имах нужда да споделя малко любов спрямо Сър Тери <3 Искам си The Long Earth and I want it yesterday !
Аз, такова, попаднах на форума съвсем случайно, ровейки се из нета за e-mail/фейсбуук/каквото-и-да-е на другарите Зарков и Христова, поради защото а) една нощ сън не ме ловеше и, б) винаги ми се е искало да изкажа една благодарност във връзка с готините преводи на Сър Тери, с коит' те ни радваха едно време.
Та, малко почвам от края, продължавам с началото и ще завърша със средата. Мама и тати, още откакт' съм бил малко бебче, си бяха големи фенове на Сър Тери, но някак така и не успяваха да ме зарибят. Дете съм бил, простено ми е. Винаги съм подозирал, че е много готин, даже на младини бях чел "Номите" и "Килимените хора" (плюс старото издание на "Фауст*задраскано* - Ерик" . . . защото имаше картинки и буквите бяха големи). Но на крехката девет-до-единадесетгодишна възраст тия неща с буквите не ми бяха много по вкуса. Имаше DooM и разни демони за избиване, не е моя вината (всъщност - тогава трябва да е било Quake, но идеята е същата).
Anyways, в ранните ми тинейджърски години, когато тук се появи "Чудовищната команда", майка ме прати до близката квартална книжарничка, да й я взема. Връщайки се вкъщи, вече три пъти бях прочел blurb-a отзад и за пръв път се бях плеснал по челото: "ей богу, защо не чета Пратчет?". И така, малко по малко, всичките книги на Пратчет из семейната библиотека (а те не бяха малко - всичко, издавано на български до този момент, пак да благодаря на мама и тати <3) ми падна в гладните за Сър Тери ръчички.
В крайна сметка всичко се изчете, че после и на английски. Включително поредицата за "Джони и . . .", "Страта", "Добри поличби". Книгата с рецепти на Леля Ог, но на английски (и любимата рецепта "Ook" на библиотекаря . . . или, за не-oрангутани: "вземете един банан"). "Добри поличби", заедно с опитите да бъда зарибен и на тема "Нийл Геймън", но тогава все още ми беше рано. После на български спряха да се появяват книги и The Last Hero, Going Postal, Making Money, Thud!, Nation, Unseen Academicals, Wintersmith и Snuff си ги изчетох с искрена наслада изцяло на английски, без да се притеснявам. Имаме си карта на Анкх-Морпорк вкъщи, Албума на Диска, хартиен сглобяем модел на Невидимия Университет (някой да ми напомни лятото да го сглобя - защото изрезките си стоят още в книгата :Р), The Science of Discworld (научната част имаше твърде много физика, но пък магьосниците са си все тъй готини) и дори някакъв сборник с въпроси ("тествай знанието си!").
Зарибен съм на тема Сър Тери. Човекът е легенда и, за мен, най-великият автор изобщо. Под изумителното чувство за хумор има толкова много истини за Живота, Вселената и Всичко останало. Историите са интересни, често далеч по-сложни и заплетени, отколкото изглеждат на пръв поглед, а героите са сред най-запомнящите се из всичко, що е фентъзи (особено Негова благодат, Дукът на Анкх и Командир на градската-стража, Сър Самюъл Ваймс).
Изобщо - да. Любима книга ми е . . . ха, сега, де, колко от вас могат откровено да посочат една единствена книга ? :Р Повечето, убеден съм, едва ли можем любима поредица да изберем (много обичам Ваймси стражите, ама и Ринсуинд е готин, ама Баба Вихронрав е страхотна . . . леле, а СМЪРТ !), камо ли една книга. Но, за мен, най-доброто, което Сър Тери е писал, е Making Money. И не само защото, уви, се реших да ставам счетоводител и да се боря с икономиката като специалност (въпреки че, признавам, помага). Нееднократно съм казвал, че там всичко е като поезия - няма едно изречение, една дума, която да не си е точно на мястото и да не върши точно това, което трябва. Освен това по-"реалните" книги за стражите и Мойст по-допадат на циничния мироглед, който се правя, че притежавам.
"Нощна стража" и "Шовинист", The Last Hero (илюстрациите на Пол Кидби - този човек ВИЖДА Света на Диска) и "Последният континент", в никакъв определен ред са следващите ми любими.
В заключение на дългия пост - ОБИЧАМ ПРАТЧЕТ <3.
Да се върна обаче на мисълта от първия параграф: оригиналните преводачи на български. Владимир Зарков, Мирела Христова и Катя Анчева. Някой, някога, някъде случайно да я установявал връзка с тези люде ? Едно просто "благодаря" искам да им кажа, да превеждаш Пратчет едва ли е лесно - толкова много специфично английски хумор, толкова шеги, които са буквално непреведими - и те, въпреки това, успяха. Голяма част от лафовете често се цитираха вкъщи, че още се - до ден-днешен.
PS shoutout to цитаделата, където феновете на Пратчет биват разпъвани на кръст, задет' харесват "плагиат, който прави пародии на класики". Ех <3
PS2 имате силно параноична система за регистрация, но поне сега знам, че boiko borisov е бил кметът на софия през 2007. Защо трябваше да ми напомняте ? :Х
PS3 извинявам се за дългия пост, не се чувствайте задължени да четете, аз просто имах нужда да споделя малко любов спрямо Сър Тери <3 Искам си The Long Earth and I want it yesterday !
Аз след като събрах книгите на Пратчет два-три пъти на български и поне два пъти на английски, сега пак ще го събирам - този път на френски. 
Хем имам огромна нужда да чета френски текстове, че си позанемарих френския, хем Пратчетите са чудесно преведени на този език - преводачът е само един и е взел национална награда за преводите си.
Ясно, че оригиналът е незаменим, но френският превод стои адски добре и той, а сега искам френски четива.
Хем имам огромна нужда да чета френски текстове, че си позанемарих френския, хем Пратчетите са чудесно преведени на този език - преводачът е само един и е взел национална награда за преводите си.
Ясно, че оригиналът е незаменим, но френският превод стои адски добре и той, а сега искам френски четива.
Тъкмо довършвам Snuff и си мислех, че стилът на Тери е чувствително променен. Сам Ваймс наистина измина дълъг път и отдавна няма нищо общо с пародията. В едно интервю Пратчет беше споделил, че това е героят с когото най-вече се асоциира...Може би колкото повече Тери се отдръпва от живота, толкова повече от себе си вкарва в този герой до степен че започва да живее чрез него. Хубавото е, че усещането да се докоснеш до ума на писател от този ранг остава непроменено.
-
Nameless_onee
- Scholar
- Posts: 133
- Joined: Fri Oct 14, 2011 6:18 pm
аз имам чувството че с напредването на болеста му все повече има чужда намеса в книгите му. Предполагам че е най-вече от страна на жена му, по друг начин просто не мога да си обясня "Волният народец". Та от там идва и (нетипичната) промяна в някой от героите му и дори стила му.
Жестоко нещо е съдбата...
Жестоко нещо е съдбата...
Фанатизма е другата страна на ограничението
-
beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 159 guests