cordelia wrote:@Alexis, в този смисъл, чела ли си
Irregulars - сборник с новели на Nicole Kimberling, Josh Lanyon, Ginn Hale и Astrid Amara?
Признавам си, че се сдобих със сборника само заради новелата на Josh Lanyon и само нея съм прочела. После се върнах към първата история, но нещо не ми върви. Ти да имаш наблюдения?
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
Най-накрая имах времето да изчета
Irregulars. Мнението ми за отделните истории варира.
Лично на мен най-много ми харесаха първата и последната. Втората ми беше доста приятна, а третата беше болезнена болка, от която болеше и едвам я предъвках.
По-конкретно:
Cherries Worth Getting -
Nicole Kimberling - добра мистерия, добра балансирани хинтове даващи насоки, без да е предвидима до степен да знаеш какво ще стане още от втората глава. Героите бяха балансирани и добре уравновесени, мъжете бяха мъже, а не единият да е жена с женски характеристики в мъжко тяло (честа досада на този жанр и причината да мразя повечето авторки в него). Освен това ми хареса, че героите бяха логични и можех да видя мотивацията им и тяхното развитие.
Green Glass Beads -
Josh Lanyon - за мен тази история започна някак по-мудно, но в последствие породи интерес. Интригата беше по-предвидима, но въпреки това добре изградена. Хареса ми химията между главните герои и надлъгването им.
No Life But This -
Astrid Amara - ако това трябва да ми е базата, да реша дали ще подхвана нещо друго на Астрид Амара, то тя ме загуби. Историята е скучна и главният герой е безкрайно досаден. Освен това тук се усещаше силно синдромът "жена в мъжко тяло", който, както споменах, ми е безкрайно противен. Няма да коментирам, че историята беше по-предвидима от детска приказка, а героите плоски като нов лист хартия и също толкова безлични.
Things Unseen and Deadly -
Ginn Hale - тази история започна интригуващо (но пък на фона на боклука преди нея може и да съм била предубедена) и продължи да държи интереса ми докрай. Героите имаха вид на мъже, като дори си отговаряха на възрастта. Признавам, че тук имаше едно от най-необичайните свръхестествени същества изобщо. Мистерията беше слаба и не се усещаше като движеща сила на историята, както беше в първите 2 новели. Финалът беше малко сладникъв, почти до степен да ме заболят зъбите, ама нейсе, все пак са любовни истории.
* * *
И така и така поствам, да спомена две много средняшки, но радващи книжки. Аз самата ги харесах достатъчно, за да си ги купя. Предупреждавам, че те са за много специфична аудитория. Книгите са
My Fair Captain и
The Englor Affair на
J.L. Langley. И двте са банални любовни романи с елементи на мистерия (първа и втора книга от поредица), но това, което ме привлече към тях е по-скоро фактът, че са комбо от Regency England (любимият ми период в историческите любовни романи) и сай-фай. Не се майтапя, там имаме лордове, облекло, нрави и порядки от ерата на Регентството и космически кораби, компютри и изкуствени утроби. Та, както казах, това е конкретно за хора, които се кефят или са се кефили на такива любовни романи. Тук синдромът на жена в мъжко тяло в доста силно изразен (май почти тенденциозно), но някак ми понасяше. Из нета ги има за теглене.