Post
by Morwen » Mon Jun 18, 2012 10:49 am
Честно казано, малко се радвам, че нямах много достъп до нет миналата седмица.
Феаноре, разбирам, че сигурно наистина ти е дошло като някакво обяснение на нещо, но смяташ ли че ще постигнеш каквото и да е с негативен личен коментар, при това на пост, на който човекът споделя нещо и очаква положителни (или поне някакви) размисли по линка? В смисъл ти директно започваш да му казваш, че е куха лейка софистицирано и дори да не си го имал предвид, все трябва да си усетил, че има голяма веротност да се разтълкува така...
От там нататък обаче "наща банда" проявява не по-малко неуместност в общуването. Емо се засяга и почва да обвинява Драгън в разни неща, защото не е харесал статията. Симеон се намесва в полза на Емо автоматично и безрезервно, което напълно щях да разбера, ако когато го правят други за близки хора (Ян, Пенчев) той не го криминализираше.
После разни хора са дълбоко покъртени, че някаква си математика може да бъде дори сравнявана с техните висши lore-ве на изкуствата. При условие, че примерът на Драгън дори не целеше това, а беше съвсем точна илюстрация на развлаченост, пък макар и, о ужас, с цифри. Също така аз по-скоро не съм съгласна с това, че между музиката и математиката няма почти нищо общо. Обаче тъй като не съм най-дълбоко музикалният човек, смятам че може и да греша. Не разбирам обаче как хора, които с математиката са общо взето на етапа с добро оправяне с изчилсения и дотам (докъдето и според тях се простират общите неща), могат да бъдат абсолютно и напълно сигурни, че няма нищо общо до степен да наричат другото виждане ритардид. А, и след като са нарекли другите с ритардид мислене, ги съветват да го карат по-скромно. Понеже те имат наглостта да изказват някви идеи (все едно, дори да са погрешни), нали. Ми сори, ама това ако не е високомерие на максимум, не знам кое е.
И честно казано наблюдавам как именно поради тази практика на спорове вече повечето в този форум спорим сляпо, отдадено и крайно неприятно. Т.е. дори и да имам някакви резерви или по-мека гледна точка, аз трябва да бъда крайна и рязка, за да мога да контрирам мненията, които автоматично определят моето като ритардид. Нещо повече, често дори след като на човека му стане ясно, че не е съвсем прав той продължава да налива, само за да е отгоре интелектуално, нищо че ще е с удари под кръста. При това в някои случаи удари по приятел, което е съвсем в джаза... Не говоря конкретно за тази тема, но съм го виждала болезнено голямо количество пъти. И съм го усещала болезнено, ако простите математици не са схванали двузначността на прилагателното в горното изречение.
И за да съм поне малко по темата - статията в Гардиън наистина е много вярна , но и за мен е казана с твърде отвлечено и на моменти неточно. И под неточно нямам предвид сложените точно на място прилагателни с точно правилните емоционални отсенки, а цялостни идеи. Текстът развива чудесно модерната перцепция (мислех да пиша схващане, ама специално за Емо:)) за религията като небуквално спритуалистично изживяване. Въпросът е, че традиционната религия просто е буквална. По същия начин мога да говоря за някакъв модернистичен атеизъм, който казва, че въпреки че лично човекът не вярва, че има бог, той допуска, че за някой друг такъв може да съществува. И това за мен са новите атеисти, а онези от статията са старите:) Атеистите за които говори авторът са точната атеистиччна аналогия на традиционалистите, които вярват в буквалната религия. Също така не разбирам как това, че някои автори атеисти са писали нещо с религиозен уклон е доказателство за каквото и да е. От там нататък с общите идеи няма как да не се съглася.
Last edited by
Morwen on Mon Jun 18, 2012 11:23 am, edited 1 time in total.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either