Aquarion Evol - 26-ти последен епизод.
Анимето имаше известен потенциал и яки картинки, но сюжетът беше пълно малоумие. Битките накрая бяха безкрайно крещене и ораторстване.
Tasogare Otome x Amnesia - 12-ти последен епизод.
Потенциал за интересни и загадъчни призрачни истории + красиви картинки. За жалост от един момент нататък стана почти негледаемо. В крайна сметка - ужасният сюжет прецаква всички положителни качества, а протагонистката е непоносимо лигава. То и останалите герои не блестят, но тя е направо отврат.
Hyouka - 10-ти епизод.
Най-яката серия до сега. Уж почти нищо не се случва, а страшно ме кефи.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Приключиха Sankarea и Tsuritama. Първото свърши някак в нищото, дали това означава, че ще има втори сезон, нямам идея. Второто си беше сладко до последно, определено заедно с Кими то Боку, което също свърши тази седмица, ми бяха най-леки и приятни за гледане този сезон 
От новия между другото съм си харесала има-няма 2 неща, нищо почти не ми хваща окото. Сега трябва да приключа със Зетман, тотално взех да се изнервям вече, ама ако не видя какво става до края, ще се гръмна
Бтв, Мавару Пенгуиндръм го започнах, изтеглено е, но нещо не ми вървеше на момента и го оставих за по-късен етап. Трябва да взема да го догледам, взеха много да ми се трупат такива зарязани.
От новия между другото съм си харесала има-няма 2 неща, нищо почти не ми хваща окото. Сега трябва да приключа със Зетман, тотално взех да се изнервям вече, ама ако не видя какво става до края, ще се гръмна Бтв, Мавару Пенгуиндръм го започнах, изтеглено е, но нещо не ми вървеше на момента и го оставих за по-късен етап. Трябва да взема да го догледам, взеха много да ми се трупат такива зарязани.
Приключи Lupin the Third: Mine Fujiko to Iu Onna.
Общо взето беше доста як алтернативен свят на Lupin III с яки полу-алтернативни версии на героите.
Извращенията във визията и анимацията бяха най-впечатляващото нещо.
Сюжетът също беше интригуващ, но малко се проваляше след build up-а и разкриването на загадките в края на всяка история.
Примерно така се случи с последния арк и обяснението за Аиша и майка и. Обаче лунапаркът в него беше страшно готина (и страшно болна) идея.
Може да не е нещо върховно или оригинално, но определено е интересно и must see заглавие.
Detective Conan - след прекратяването на основната работа на DCTP с облекчение разбрах, че все пак се намериха добри хора, които да продължат с превода.
660-ти приключи поредната арка от безкрайната сюжетна линия Police Love Story (или поне аз я водя, като част от нея). Естествено нямаше голям прогрес (характерно за този овърарк), но пък видяхме патрулната полицайка Yumi в ролята на злобната, дребнава и манипулативна жена, каквато я харесваме. За съжаление, колата на инспектор Sato отнесе всички вреди по решението на случая (стикерът на задното стъкло е нищо - разбитата ключалка е по-лошо).
661-ти е начало на нов арк. Засега нищо особено, но разследването се води от Sato и Takagi, което е рядко и любопитно събитие.
Довечера ще се опитам да хвърля едно око на двете OVA-та от Shijou Saikyou No Deshi Kenichi.
Общо взето беше доста як алтернативен свят на Lupin III с яки полу-алтернативни версии на героите.
Извращенията във визията и анимацията бяха най-впечатляващото нещо.
Сюжетът също беше интригуващ, но малко се проваляше след build up-а и разкриването на загадките в края на всяка история.
Примерно така се случи с последния арк и обяснението за Аиша и майка и. Обаче лунапаркът в него беше страшно готина (и страшно болна) идея.
Може да не е нещо върховно или оригинално, но определено е интересно и must see заглавие.
Detective Conan - след прекратяването на основната работа на DCTP с облекчение разбрах, че все пак се намериха добри хора, които да продължат с превода.
660-ти приключи поредната арка от безкрайната сюжетна линия Police Love Story (или поне аз я водя, като част от нея). Естествено нямаше голям прогрес (характерно за този овърарк), но пък видяхме патрулната полицайка Yumi в ролята на злобната, дребнава и манипулативна жена, каквато я харесваме. За съжаление, колата на инспектор Sato отнесе всички вреди по решението на случая (стикерът на задното стъкло е нищо - разбитата ключалка е по-лошо).
661-ти е начало на нов арк. Засега нищо особено, но разследването се води от Sato и Takagi, което е рядко и любопитно събитие.
Довечера ще се опитам да хвърля едно око на двете OVA-та от Shijou Saikyou No Deshi Kenichi.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Muv-Luv Alternative - Total Eclipse - първи епизод.
Светът в който се развива действието е интересен. Земните сили бавно, но сигурно губят войната с извънземните. И тук идват протагонистките - лигави гимназистки със сбъркани приоритети, моряшки униформи с къси полички, хиперсекси бойни костюми и всички останали аниме простотии, за които може да се сетите.
Не, заглавието не е лигаво. Сюжетът отива в доста мрачна посока...и това е най-идиотското. Явно главната атракция в шоуто ще е, как тези "пришълки от други жанрове" (като ечи училищна комедия), ще бъдат смачкани, предефинирани и превърнати в безмилостни убийци. Всичко това гарнирано със сълзи, сополи, ридания, крясъци и прочие душевни изстъпления .
Първо самата идея не е оригинална - всяка mecha с момичета, съдържа такива елементи.
Второ, нелогично е, защото те учат във военно училище за военни пилотки. Няма начин кадетки, като тях избрали сами военната професия, да са толкова наивни, крехки и чувствителни.
Анимацията е относително добре - в началото имаше няколко мизерни сцени (битката на луната), но нататък нещата се пооправиха. Обаче character design-ите, особено мъжките ме дразнят.
Според мен заглавието е правено за drama hog-ове със склонност към sci-fi и ечи.
На мен не ми върши работа - drop.
Tari Tari - първи епизод.
Slice of life + комедия + училищна драма. Героите и историята са ми скучни. Character design-ите са леко противни, а анимацията на много места е дървена.
Drop.
Chitose Get You! - първи епизод.
Това трябваше да е миниатюрно, но смешно...е, на мен не ми е смешно.
Drop.
Shijou Saikyou No Deshi Kenichi OVA - две серии.
Леле каква мизерия беше това OVA. То и оригиналният ТВ сериял е доста нискобюджетен, обаче тук нещата са много зле. Претупани анимации преминаващи в slide show, лоша интеграция на героите във фоновете, музиката - гаражно изпълнение на познати теми от ТВ-то и пр. и пр.
Диалозите и сюжетът също са голямо разочарование спрямо оригинала.
Copy past клишета и пълна дървения. Няма го усещането, че героите не се взимат много насериозно, а шегичките са откровено тъпи.
Историята е претупана набързо и прилича на заемка от други шоненски тупалки. Нямаше достатъчно типични Kenichi неща, на които да се зарадвам.
Светът в който се развива действието е интересен. Земните сили бавно, но сигурно губят войната с извънземните. И тук идват протагонистките - лигави гимназистки със сбъркани приоритети, моряшки униформи с къси полички, хиперсекси бойни костюми и всички останали аниме простотии, за които може да се сетите.
Не, заглавието не е лигаво. Сюжетът отива в доста мрачна посока...и това е най-идиотското. Явно главната атракция в шоуто ще е, как тези "пришълки от други жанрове" (като ечи училищна комедия), ще бъдат смачкани, предефинирани и превърнати в безмилостни убийци. Всичко това гарнирано със сълзи, сополи, ридания, крясъци и прочие душевни изстъпления
.Първо самата идея не е оригинална - всяка mecha с момичета, съдържа такива елементи.
Второ, нелогично е, защото те учат във военно училище за военни пилотки. Няма начин кадетки, като тях избрали сами военната професия, да са толкова наивни, крехки и чувствителни.
Анимацията е относително добре - в началото имаше няколко мизерни сцени (битката на луната), но нататък нещата се пооправиха. Обаче character design-ите, особено мъжките ме дразнят.
Според мен заглавието е правено за drama hog-ове със склонност към sci-fi и ечи.
На мен не ми върши работа - drop.
Tari Tari - първи епизод.
Slice of life + комедия + училищна драма. Героите и историята са ми скучни. Character design-ите са леко противни, а анимацията на много места е дървена.
Drop.
Chitose Get You! - първи епизод.
Това трябваше да е миниатюрно, но смешно...е, на мен не ми е смешно.
Drop.
Shijou Saikyou No Deshi Kenichi OVA - две серии.
Леле каква мизерия беше това OVA. То и оригиналният ТВ сериял е доста нискобюджетен, обаче тук нещата са много зле. Претупани анимации преминаващи в slide show, лоша интеграция на героите във фоновете, музиката - гаражно изпълнение на познати теми от ТВ-то и пр. и пр.
Диалозите и сюжетът също са голямо разочарование спрямо оригинала.
Copy past клишета и пълна дървения. Няма го усещането, че героите не се взимат много насериозно, а шегичките са откровено тъпи.
Историята е претупана набързо и прилича на заемка от други шоненски тупалки. Нямаше достатъчно типични Kenichi неща, на които да се зарадвам.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах NHK и съм искрено шокиран как съм го пропуснал навремето (през силния ми аниме период). Сериалчето е наистина гениално. Във всеки от персонажите има доза реализъм и искреност, която е изключително рядка на фона на стандартните бозави харемчета и шоуджота. Съответно го слагам директно до Nodame откъм цялостен ефект и въпреки на моменти спънатия арт си му давам 10-ка с чиста съвест.
Вкарах си поредния миналогодишен посредственяж - Мавару Пенгуиндръм. За съжаление, точно като Мадоката, от него бликаха претенции, които до края така и не се оправдаха. Най-забавното е, че тея от Brain's Base са видели успеха на аниметата на Shaft и са пожелали и те да си направят такова. Даже са подбрали певицата дето пее ОП-а на Аракавата за техния ОП. Резултатът е смешноват, щото въпросният особено гениален според някои режисьор Икухара явно си няма собствен почерк, за разлика от Шинбо Акиюки и затова визуалните експер... ъъъ, полюции са all over the place. Не можах да усетя собствен стил от това нещо.
Персонажите бяха трудно поносими, начело със сестричката, чиято смърт желаех страстно още от самото начало. Ебаси клизмата до края, как може да си развият цялото аниме около персонажа, който очесидно НАИСТИНА е трябвало да иде в чайлд бройлера, щото НАИСТИНА не става за нищо??? На всичкото отгоре трябваше да я гледаме в почти всеки епизод обладана от шапката, които сцени за мен са като дактилоскопия на калпавинята на това аниме. Искате да знаете защо и по какви начини смърди Пингвиндръма? Вижте тая повтаряща се сцена. Момока беше ОСОБЕНО неприятна и тя, барабар с цайсатия даскал и русата му мръхла. Интелигентна драма с малки дечица в тая медия рядко се намира. В това аниме имаше прекалено много дечица, за да му остане някакъв забележителен интелект. И това как разни персонажи си повтаряха някви кеч фрази + ечи моментите - някой е пребозал с Моногатари сирис, усещам. Мистерията и тя беше всичко друго, но не и интелигентна - в началото се зарибих, за да видя ква е врътката, после съжалих като взеха да ни показват въпросната врътка, но беше късно да заеба анимето. И ЗОМФГ - терористите ще променят света и ще спасят децата като избомбят метрото. Ноу комент.
Прийчването за съдбата, дето ни вряха в носа така нахално и сгрешения библейски символизъм с ябълките се преживяват някак, ама не е лесно и там. Като цяло 24 епизода му бяха твърде много на това аниме - в средата вече беше станало ужасно скучно. Изобилните количества пингвини, зайци и т.н. не помагаха особено. Дори всичко в него да се разглежда чисто метафорично, това аниме продължава да е претенциозен посредственяж. А и сеютата на главните бяха някви неприятни. Особено това на сестричката.
Персонажите бяха трудно поносими, начело със сестричката, чиято смърт желаех страстно още от самото начало. Ебаси клизмата до края, как може да си развият цялото аниме около персонажа, който очесидно НАИСТИНА е трябвало да иде в чайлд бройлера, щото НАИСТИНА не става за нищо??? На всичкото отгоре трябваше да я гледаме в почти всеки епизод обладана от шапката, които сцени за мен са като дактилоскопия на калпавинята на това аниме. Искате да знаете защо и по какви начини смърди Пингвиндръма? Вижте тая повтаряща се сцена. Момока беше ОСОБЕНО неприятна и тя, барабар с цайсатия даскал и русата му мръхла. Интелигентна драма с малки дечица в тая медия рядко се намира. В това аниме имаше прекалено много дечица, за да му остане някакъв забележителен интелект. И това как разни персонажи си повтаряха някви кеч фрази + ечи моментите - някой е пребозал с Моногатари сирис, усещам. Мистерията и тя беше всичко друго, но не и интелигентна - в началото се зарибих, за да видя ква е врътката, после съжалих като взеха да ни показват въпросната врътка, но беше късно да заеба анимето. И ЗОМФГ - терористите ще променят света и ще спасят децата като избомбят метрото. Ноу комент.
Прийчването за съдбата, дето ни вряха в носа така нахално и сгрешения библейски символизъм с ябълките се преживяват някак, ама не е лесно и там. Като цяло 24 епизода му бяха твърде много на това аниме - в средата вече беше станало ужасно скучно. Изобилните количества пингвини, зайци и т.н. не помагаха особено. Дори всичко в него да се разглежда чисто метафорично, това аниме продължава да е претенциозен посредственяж. А и сеютата на главните бяха някви неприятни. Особено това на сестричката.
Вдъхновена от Пенгуиндръма, загледах Revolutionary Girl Utena (на същия режисьор), че не съм го гледала още, а го рекламират като Евангелион за жени. Не знам колко по-женски може да стане Евангелион, но явно според някои хора - можело. Как да е, на 12ти епизод съм и го гледам от научен интерес въпреки болката от ужасяващия, повтарям, УЖАСЯВАЩИЯ арт и също толкова ужасяващите песнички, защото искам да видя дали най-сетне ще се развие няква смислена драма ала Евангелион. Междувременно разработих нова drinking game - на всеки драматичен шамар в това аниме, надигам бутилката с безалкохолно. Обмислям дали да не сменя безалкохолното с алкохол - със сигурност ще направи целия тоя експириънс много по-поносим.
3-4 епизода по-късно:
Анимето позадобря, щото взе да се насища със сексуалност. Всички в тоя сериал са или хомосексуални или искат да духат на брат си. Засега хумористичните епизоди с оная крава Нанами са ми най-забавни.
3-4 епизода по-късно:
Анимето позадобря, щото взе да се насища със сексуалност. Всички в тоя сериал са или хомосексуални или искат да духат на брат си. Засега хумористичните епизоди с оная крава Нанами са ми най-забавни.
Amelia
.
Ех, и аз да намажа от твое разкритикуване на анимета.
Moyashimon Returns - първи епизод.
Голямото чакане май хич не си заслужаваше. В предния сезон покрай интересните идеи имаше няколко дразнещи неща. Надеждата ми беше във втори те да се оправят и да получа едно перфектно заглавие.
Промени има, но засега не са в добра посока.
Примерно character design-ът е малко по-детски (е, Keizou, Takuma и Kaoru са си такива още от първи сезон) . Като се има в предвид съдържанието (университетски живот, с много разсъждения около правенето на саке...и съответно дегустация...и резултати от нея...и тестване на афродизиаци...и травестит в екипа...) звучи доста контрапродуктивно. Обяснението предполагам е, че така шоуто става по-евтино за рисуване и анимиране.
Най-лошото е историята на епизода. Доста несвързана, лишена от сюжетно развитие и пълна със странни реакции на героите (странни на фона на предишния сезон). Дори част от "лекциите" бяха безинтересни и повтаряха стара информация, а те са ядрото на шоуто.
Имаше нещо сбъркано и некоординирано в тази серия.
Ако сезонът продължава в същия стил смятам да го drop-а.
Загледах и някакви други нови мизерии, които също ми клонят към drop. Няма да изпадам в детайли.
ПП
Между другото rewatch-нах си Azumanga Daioh.
Предполагам критерия за "дълбоко, смислено и символично" на DiaDoraВсички в тоя сериал са или хомосексуални или искат да духат на брат си.
.Ех, и аз да намажа от твое разкритикуване на анимета.
Moyashimon Returns - първи епизод.
Голямото чакане май хич не си заслужаваше. В предния сезон покрай интересните идеи имаше няколко дразнещи неща. Надеждата ми беше във втори те да се оправят и да получа едно перфектно заглавие.
Промени има, но засега не са в добра посока.
Примерно character design-ът е малко по-детски (е, Keizou, Takuma и Kaoru са си такива още от първи сезон)
. Като се има в предвид съдържанието (университетски живот, с много разсъждения около правенето на саке...и съответно дегустация...и резултати от нея...и тестване на афродизиаци...и травестит в екипа...) звучи доста контрапродуктивно. Обяснението предполагам е, че така шоуто става по-евтино за рисуване и анимиране.Най-лошото е историята на епизода. Доста несвързана, лишена от сюжетно развитие и пълна със странни реакции на героите (странни на фона на предишния сезон). Дори част от "лекциите" бяха безинтересни и повтаряха стара информация, а те са ядрото на шоуто.
Имаше нещо сбъркано и некоординирано в тази серия.
Ако сезонът продължава в същия стил смятам да го drop-а.
Загледах и някакви други нови мизерии, които също ми клонят към drop. Няма да изпадам в детайли.
ПП
Между другото rewatch-нах си Azumanga Daioh.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Реших покрай трейлърите в двд-то на гитс-а да изгледам Патлабор-а, дори не помня дали съм го гледал едно време... 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Campione - първи епизод.
Не че идеята не е интересна, но героите са ми скучни, а битките - драматични викове и размахване на ръце, съчетано със странна графика.
Drop.
Koi to Senkyo to Chocolate - първи епизод.
На мен ми хареса - картинките и анимациите са страхотни. Сюжетът е някаква стандартна училищна ромкомка "шефът на клуба, който ще бъде закрит vs цицестата председателка на съвета". Разликата е, че се развива в леко необичайна обстановка - гигантско училище със странна архитектура, политически интриги, корупция, опит за убийство (жертвата е парализирана за цял живот) и пр. съвсем реални опасности и каши, в които протагонистът си няма представа, че ще се забърка.
А дааа...множество красиви момиченца и множество фенсървис с тях.
Ще се следи .
Joshiraku - първи епизод.
Това май е най-оригиналната комедия за годината. В основата и е един особен вид япноски традиционен хумор (нещо, като средновековна stand up comedy...само дето не стоят прави ), който на западната публика може да си види доста несмешен. Преводачите от gg обаче са се справили страхотно. За разлика от обичайното им troll-ене на зрителите, тук са хвърлили къртовски труд, за да направят нещата разбираеми поне за западните otaku-та.
Сюжетът е изцяло изграден от гегове, игри на думи, традиционни комични сценки, пародиране на тези традиционни сценки, пародиране на геговете от самото шоу и т.н. и т.н. Анимето е адаптация на манга от Kouji Kumeta (друга популярно негово творение - Sayonara, Zetsubou-Sensei)
Играта на сеютата е убийствена.
Дизайнът и анмимацията са адски сладурски и подходящи.
Задължително ще се следи. От летните заглавия това ме впечатли най-силно.
Sword Art Online - първи епизод.
Първото, което впечатлява в това заглавие е графиката и анимациите. Един прост tutorial с трепане на глигани изглежда яко и надъхващо. И таман човек си е казал "Ей сега почва приключението", неочакван twist в сюжета, който вдига залозите до небето. Yes!
Може би в самия край на епизода прекалиха малко с емоциите, но засега SAO ме изкефи много и с нетърпение ще чакам как ще се развие сюжетът.
Hyouka - дванадесети епизод.
Беше забавно и сладурско, както обикновено.
Не че идеята не е интересна, но героите са ми скучни, а битките - драматични викове и размахване на ръце, съчетано със странна графика.
Drop.
Koi to Senkyo to Chocolate - първи епизод.
На мен ми хареса - картинките и анимациите са страхотни. Сюжетът е някаква стандартна училищна ромкомка "шефът на клуба, който ще бъде закрит vs цицестата председателка на съвета". Разликата е, че се развива в леко необичайна обстановка - гигантско училище със странна архитектура, политически интриги, корупция, опит за убийство (жертвата е парализирана за цял живот) и пр. съвсем реални опасности и каши, в които протагонистът си няма представа, че ще се забърка.
А дааа...множество красиви момиченца и множество фенсървис с тях.
Ще се следи
.Joshiraku - първи епизод.
Това май е най-оригиналната комедия за годината. В основата и е един особен вид япноски традиционен хумор (нещо, като средновековна stand up comedy...само дето не стоят прави
), който на западната публика може да си види доста несмешен. Преводачите от gg обаче са се справили страхотно. За разлика от обичайното им troll-ене на зрителите, тук са хвърлили къртовски труд, за да направят нещата разбираеми поне за западните otaku-та.Сюжетът е изцяло изграден от гегове, игри на думи, традиционни комични сценки, пародиране на тези традиционни сценки, пародиране на геговете от самото шоу и т.н. и т.н. Анимето е адаптация на манга от Kouji Kumeta (друга популярно негово творение - Sayonara, Zetsubou-Sensei)
Играта на сеютата е убийствена.
Дизайнът и анмимацията са адски сладурски и подходящи.
Задължително ще се следи. От летните заглавия това ме впечатли най-силно.
Sword Art Online - първи епизод.
Първото, което впечатлява в това заглавие е графиката и анимациите. Един прост tutorial с трепане на глигани изглежда яко и надъхващо. И таман човек си е казал "Ей сега почва приключението", неочакван twist в сюжета, който вдига залозите до небето. Yes!
Може би в самия край на епизода прекалиха малко с емоциите, но засега SAO ме изкефи много и с нетърпение ще чакам как ще се развие сюжетът.
Hyouka - дванадесети епизод.
Беше забавно и сладурско, както обикновено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Шиничиро Уатанабе благоволи да направи нещо ново 8 години след Самурай Чамплу. Анимето се нарича Sakamichi no Apollon (или Kids on the Slope в английския вариант на заглавието). Става дума за група ученици + още 1-2 по-възрастни, които въртят живота си или поне свободното си време около джаз музиката. Саундтракът е на Йоко Канно. След всичкото това би трябвало да пищя от възторг тук.
Да ама няма, щото се разочаровах безмерно. Това си беше някво бозняво клиширано шоджо, со се сичкото бункасай и Коледа в него, с щипка Уатанабе стилност, колкото да не е без хич. Сорса му на тва аниме куцаше яко - от мангата идва проблема подозирвам... Бибопа и Самурая не са правени по манга.
Като цяло, усещам как Канно и Уатанабе са си направили лежерна джаз импровизация с тва аниме. Ей така за кеф и разтоварване измежду някви други проекти. То си беше all over the place като че ли някви хора са се събрали и са насипали вътре некви похвати и емоции, ма на който както и когато му е скимнало нали. Че и самите персонажи бяха в джаза, пън вери интендед. Толкова истерични мъжки създания не бях виждала накуп скоро. Отвъд това, тяхната фабула беше като джаз импровизация и тя - събраха се закратко, сътвориха нещо красиво с много емоция, разпаднаха се.
Бекграундите бяха много красиви, а нашия тъпанар като тъпанеше ме размазваше - анимацията беше страхорна!
Имаше твърде малко джаз. Аз мразя джаз, ама моментите, в които изродите си комуникираха през инструментите, ме докарваха до душевен оргазъм. Трябваше да има повече такива, вместо да гледаме дебилни ученически мелодрами. И между другото, духачът на групата, дето го озвучаваше Сувабе Джуничи ме анихилира с оная сцена, в която пя. I felt thoroughly fucked and satisfied... Просто неописуем момент. В началото бях в див възторг, щото анимето беше толкова фийл гууд, ама после заора в някъв евтин драматичен шит и ми скъса нервите.
Умирам си от кеф как гимназиалната обстановка от 66-та година, когато народа слуша джаз и Бийтълс, а в страната се вихрели некви комунисти и т.н. е все едно извадена от шоджо заглавие от последното десетилетие. Тфа бункасаят е вековна традиция, копелета!
Също, за пореден път ми става ясно защо японската нация се влошава: Защото най-епохалните и яки мъже в нея си остават бездетни.
Да ама няма, щото се разочаровах безмерно. Това си беше някво бозняво клиширано шоджо, со се сичкото бункасай и Коледа в него, с щипка Уатанабе стилност, колкото да не е без хич. Сорса му на тва аниме куцаше яко - от мангата идва проблема подозирвам... Бибопа и Самурая не са правени по манга.
Като цяло, усещам как Канно и Уатанабе са си направили лежерна джаз импровизация с тва аниме. Ей така за кеф и разтоварване измежду някви други проекти. То си беше all over the place като че ли някви хора са се събрали и са насипали вътре некви похвати и емоции, ма на който както и когато му е скимнало нали. Че и самите персонажи бяха в джаза, пън вери интендед. Толкова истерични мъжки създания не бях виждала накуп скоро. Отвъд това, тяхната фабула беше като джаз импровизация и тя - събраха се закратко, сътвориха нещо красиво с много емоция, разпаднаха се.
Бекграундите бяха много красиви, а нашия тъпанар като тъпанеше ме размазваше - анимацията беше страхорна!
Имаше твърде малко джаз. Аз мразя джаз, ама моментите, в които изродите си комуникираха през инструментите, ме докарваха до душевен оргазъм. Трябваше да има повече такива, вместо да гледаме дебилни ученически мелодрами. И между другото, духачът на групата, дето го озвучаваше Сувабе Джуничи ме анихилира с оная сцена, в която пя. I felt thoroughly fucked and satisfied... Просто неописуем момент. В началото бях в див възторг, щото анимето беше толкова фийл гууд, ама после заора в някъв евтин драматичен шит и ми скъса нервите.
Умирам си от кеф как гимназиалната обстановка от 66-та година, когато народа слуша джаз и Бийтълс, а в страната се вихрели некви комунисти и т.н. е все едно извадена от шоджо заглавие от последното десетилетие. Тфа бункасаят е вековна традиция, копелета!
Също, за пореден път ми става ясно защо японската нация се влошава: Защото най-епохалните и яки мъже в нея си остават бездетни.
- Spoiler: show
Hagure Yuusha no Estetica - втора серия.
Надявах се това ечи, да е забавно и приключенско. Втората серия доказа, че няма никакъв шанс за това. Принудителното групово напикаване с цел "сдружаване с колектива" ми дойде малко в повече...дроп.
Апропо, така ли изглеждат team building-ите в Япония ?
Moyashimon Returns - втора серия.
Май беше още от същото, като първа, но някак се понасяше. А и обичам разследване на загадки, тайни тунели и пр.
Kono Naka ni Hitori, Imouto ga Iru- втора серия.
Простотия и харем ама ме кефи.
Kokoro Connect - втора серия.
Това май ще се окаже нещо по-интересно от обикновена роком-ка. Ситуацията са оказа не особено весела, а почнаха разни психически отклонения и намеса в личния живот.
Koi to Senkyo to Chocolate - втора серия.
Кавайско както до сега.
Binbougami ga - втора серия.
За мен втора беше дори по-яка от първа. Сеютата играят убийствено.
Надявах се това ечи, да е забавно и приключенско. Втората серия доказа, че няма никакъв шанс за това. Принудителното групово напикаване с цел "сдружаване с колектива" ми дойде малко в повече...дроп.
Апропо, така ли изглеждат team building-ите в Япония
?Moyashimon Returns - втора серия.
Май беше още от същото, като първа, но някак се понасяше. А и обичам разследване на загадки, тайни тунели и пр.
Kono Naka ni Hitori, Imouto ga Iru- втора серия.
Простотия и харем ама ме кефи.
Kokoro Connect - втора серия.
Това май ще се окаже нещо по-интересно от обикновена роком-ка. Ситуацията са оказа не особено весела, а почнаха разни психически отклонения и намеса в личния живот.
Koi to Senkyo to Chocolate - втора серия.
Кавайско както до сега.
Binbougami ga - втора серия.
За мен втора беше дори по-яка от първа. Сеютата играят убийствено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
oshiraku - втори епизод.
Той беше доста по-труден за разбиране от първи (повече игри на думи и celebrity names). Бележките на gg помогнаха, но малко (няма ги в превода, а могат да се намерят само на сайта им).
И защо трябваше да обясняват тривиални неща, като кой е Др. Живаго или кой е Black Jack (точно на аниме фенове)? Защото смятат, че зрителите не ги знаят и тях ли?
Sword Art Online - втори епизод.
Нещо не ми хареса като първи. Вадят насила някаква драма от места, които я няма
.
Пак ставаше за гледане де.
Той беше доста по-труден за разбиране от първи (повече игри на думи и celebrity names). Бележките на gg помогнаха, но малко (няма ги в превода, а могат да се намерят само на сайта им).
И защо трябваше да обясняват тривиални неща, като кой е Др. Живаго или кой е Black Jack (точно на аниме фенове)? Защото смятат, че зрителите не ги знаят и тях ли?
Sword Art Online - втори епизод.
Нещо не ми хареса като първи. Вадят насила някаква драма от места, които я няма
.Пак ставаше за гледане де.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 8 guests