The Terry Pratchett Topic

[Xellos]

Това да не е Джордан . Човека просто е достатъчно гениален да пише от ''женска'' гледна точка. Иначе философията му се промени в последно време доста, минаха времената на веселите пародийки в диска, но пак вади качествени.

[passer-by]

Книгите за Тифани според мен са едни от най-силните от късния Пратчет. Nation, Изумителният Морис и трилогията за Джони Максуел също доста ме радват.

Иначе от Света на диска, ако не броим Тифанитата, последната, която много ми допадна, беше Thud! Двете за Моист фон Липвиг и Unseen Academicals не ме грабнаха. Нищо против промяната в нагласата му (Нейшъна му е една от последните и е добра), просто историите не ме вълнуваха.

[ProxyFantasy]

За книгите му извън "света на диска" преди година някъде ми бе попаднала "Трилогия за номите".
Главната идея много ми хареса. Беше описал основните човешки нагласи, като номите заместваха човеците в тяхното ежедневие по един фантастичен начин. До онзи момент не се бях замислял, че ние смятаме 100 години за малко, а някой същества живеят само секунди, пък това им е напълно достатъчно.
Може би Пратчет ме разчуства, но всеки път като чета някоя негова книга - не е като да съм прочел много, не е като да съм прочел и малко -самите му разсъждения ме карат да се замисля колко банален е света и колко много има да се открива в него, как един човешки живот минава в безброй безсмислени моменти, които са само подготовка за нещо по велико, което може и да не се случи. Никога няма да забравя Картофът, който си носеше господин Лале. ^^

[Muad_Dib]

Някои от по-редовните постъри да има отзиви за Snuff? Четох на предната страница някакъв рандъм пост, но не беше много по темата. И дали е излязъл вече пейпърбека?

[Random]

Бтв, утре излиза The Long Earth - научна фантастика, писана от Пратчет и Бакстър. Най-малкото звучи като интересна комбинация от автори и сравнително изненадващо ново амплоа на Пратчет.

[Mushu]

Да, мярнах го това тези дни, доста интересно ми се стори

[beliefcontrol]

И дали е излязъл вече пейпърбека?

Излезе преди 2 седмици, но моят още се мотае някъде по европейските пощи.

[ProxyFantasy]

Много бих се зарадвал на едно ревю на The Long Earth. Рядко си купувам книги на английски, но тази май няма да я изчакам да я преведат.

[Nameless_onee]

и втората книга за Тифани (Шапка пълна с небе) успя да ме разочарова. Освен факта, че книгата буквално продължава историята от първата книга и накъсаността на действието с разделянето на текста на глави.
Липсват на типичната за Пратчет ирония и уменията да поставя интересни идеи и мирогледи е доста тревожна.
Изключително слаби и безлични персонажи. Тифани е като проекция на млада верисия на Баба Вихронрав, но без двете най-забавни и интересни неща около ланкърската вещица. А именно антуража й в лицето на леля Ог и Агнес и крайният изграден с годините цинизъм. Накратко малката Сболки е доста безличен персонаж

Другият основен минус е плоската, бавна и безинтересна история и набутаните набързо проникновения, които стоят някак не на място и изсмукани от пръстите.

И без това не съм голям фен на историите с вещиците, но книгите с Тифани сякаш не са писани от Пратчет. В тях просто е очедна лисата на всичко характерно и забавно в творчеството на Тери.

Единственото за което можем да похвали българската версия на книгата е приличният превод и не лошият дизайн доколкото го има (Въпреки, че шрифта на репликите на СМЪРТ някак си са различни от този в старите книги и не към по-добре...)

Жалко найстина ако съм прав в предположението си че тези книги са писани под силното влияние на госпожа Пратчет. Просто е малко жалко за тази крива стъпка точно към края на кариерата на един велик автор

[Snusmumrik]

Всъщност Волнио народец (не мога да кажа нищо за Шапката, тъй като все още не съм я чел) е продължение на "фолклористичната" линия в книгите за Света на Диска ("Господари и господарки", "Дядо Прас", донякъде "Жътварят", определени елементи присъстват и в повечето книги за вещиците - контрастът между откъслеците архаични вярвания, изменени до неузнаваемост в късния селски фолклор и реалиите, които са ги породили, между реалните религии/ритуални практики/митове на традиционните общества и неоезическите представи за тях и т.н.), която определено е доста характерна за Пратчет, при все че той сравнително рядко се обръща към нея. В споменатите книги определено не става дума само за това, но все пак го има и за мен то е една от основните причини да харесвам поредицата. Преди десетина години бих изброил съвсем други причини. И да, Пратчет със сигурност вече не е същият, но какво от това? Станал е по-мрачен, по-дълбок (и по-повторяем, но това е неизбежно). А според мен Wee Free Men е доста различна от последните му книги като цяло, чете се по-скоро като нещо от "средния" му период.

[Random]

А пък The Long Earth е доста яка

[Random]

Ето и по-нашироко: The Long Earth review.

[Roland]

Доста надъхващо. Аз съм я сдобил книгата, ше трябва и да я прочета явно.

[Xellos]

Мушнах я ей ся в киндъла, нощеска нема се спи усещам .

[Aravala]

От най-дълбоките дебри на душата си съм заклет почитетал на Тери Пратчет. Последно прочетох "Шапка, пълна с небе" и трябва да призная че за мен е една от най-човешките му истории. Леко меланхолична, без така известните пародийни елементи, но много красива. Unseen Academicals беше приятна, но не чак толкова.
Грабнахте вниманието ми и сега любопитството ми към The Long Earth, осезаемо ме завзема...