Равни права и функции на половете [SPLIT]

[moonlight]

Кво става като наетият вчера здрав, прав мъж, добър специалист, се разболее тежко днес? Или го блъсне кола? Или щото на жените им личи "болестта", може да ги отсвириш?

Trip, когато за колега в моята фирма стана ясно че е болен от левкимия, а го осигуряваха на 500 лв заплата, можеш ли да се сетиш какъв болничен взимаше? Работодателят ако беше човек на място можеше да компенсира нещата и да изплаща болничен, какъвто би се полагал при нормални осигурновки, но не... А аз работя в ИТ компания, софтуерния ни отдел е към 20-30 човека. И бременните колежки може и на пълна заплата да са работили преди, ама след майчинство като дойдат им предлагат минимална заплата.

Иначе, дума да няма, цялата икономика се движи от интереса - никой не се включва заради благотворителни въжделения в производството на компютри, вълна и хранителни стоки.

Ролята на държавата в случая е, чрез комплексни мерки - законови възбрани, облекчения, преференции - да компенсира неравностойното положение на жените, създадено поради ред причини (по-напред ги изброиха - физиологически, биологични, етц). За съжаление, знаем си държавата, едвам крета на опашката на реформите. Белия полъх идва единствено от това, че частните инициативи от Европа стават достояние и тук. Кога ще ги облекат в законови норми обаче - кой знае?

[Ordo Malleus]

Трип, специално в нашия отдел имаме много малко текучество (и първите две жени по стечение на обстоятелства ги наехме преди три месеца) - та няма да мога да сметна. Но да кажем, имаме офиси извън София, там често наемаме жени, които са бременни. Както казах, моят работодател е изключително точен и макар HR-а да мрънка понякога, редовно имаме майки. Това е общо взето ниско стъпало в компанията.

Та, първо имаме първично набиране. Там пускат се обяви, четат се, пресяват се. HR-а отделя някакво време - 3х3 часа = 9 човекочаса, да речем. След това викат колкото там са подбрали на интервю. Интервютата най-често се организират в 2 дни, пълни и в повечето случаи присъстват 3-ма души (за тези позиции - директния ръководител и двама от HR). 2x8x3 = 48 човекочаса.

Избира се човек, HR отделят време да му правят банкови сметки, да го проверят, документи, договори, бла-бла. Да го сложим 8 часа.
Тоя човек идва за обучение за една седмица, една седмица почивка, после още една седмица обучение. Поемат му се пътни, нощувки и 40 лв. на ден. Средно пътните в България са да кажем 20лв., нощувките в София ~ 70лв.

2x20+5x70+5x40 = 590 лв. за едното обучение. Двете идват 1180. Консумативите, ID картите, ключове и един тон глупости дето ги получава човека ги слагаме 120лв., че да закръглим на 1300. През това време минимум един човек целодневно се занимава с обучаващия се - минава през всеки отдел, АйТи, юристи, счетоводство и т.н., най-много време в неговия си отдел. Това са 10 дни x 8 часа = 80 човекочаса. Слагам още 15 часа за безкрайните справки по телефона през първия месец-два.

И така:
Човекочасовете отделени на един кандидат идват 9 + 48 + 8 + 80 + 15 = 160 човекочаса. Точно един работен месец.
Финансите отделени = 1300 лв.

Нямам представа каква е средната работна заплата в компанията, наистина. Но да речем, 1500.

1500+1300 = 2800 лева за нов човек на длъжност от входно ниво.

Тъй като имаш тия 2800 ще ги дадеш така или иначе за новия служител, броим 2800 за обучението на заместващият майката работник + половината (1400лв.), когато майката трябва да се върне и да мине опресняване, пак да оправят договорите и т.н. и т.н.

Тоест, директен разход грубо е към 4200лв.

Мнения?

[Trip]

Три заплати, един вид, даже малко по-малко. Това много ли е за вашата компания?

Муунлайт, иначе съм съгласен.

[The Dragon]

Еми не се знае - но сега ще е интересно Яху блондито как ще се справи. Ако се провали (което е почти сигурно заради ситуацията на Yahoo) тогава въпроса за бременността и ще излезе на преден план, а досега се игнорираше.

[moonlight]

Мнения?

Аз.

Ако има редовно майки в компанията, тя спокойно може да направи една детска ясла в сградата. Тъй че, бременната си ражда детето, изкарва първите 3 месеца вкъщи, докато малкото добие имунитет, после си идва на работа с намалено работно време, движи си нещата, ходи почасово да кърми малкото, качва си се обратно, работи си... а като се върне вкъщи, вместо да е затормозена от цял ден бебешки рев и смяна на пелени, се прибира със запазени сили и може да спретне една специална вечеря за половинката, ако е решила да го моли да идат някъде уикенда. Примерно

Подобна практика във Франция се "окуражава" от държавата чрез намаляне на данъците - сега, за корпоративния данък ли ставаше реч, или ДДС-то, не помня. Отделно имаше и облекчения, свързани с бащите, че те могат да ползват същия олекотен режим като майките, като (мисля) държавата им плащаше компенсаторно някакви разлики от намалено работно време. И в същата статия четох и за родителските кооперативи, а те вече и в България са налични, само дето във Франция има сериозни поощрения и законови изисквания, а тук понятието даже липсва в закона.

[Ordo Malleus]

Три заплати, един вид, даже малко по-малко. Това много ли е за вашата компания?

Муунлайт, иначе съм съгласен.

1. Не. Но нашата компания от своя страна хич не е и представителна извадка за България.

2. Имай предвид, че това са числа за хора, които реално са на първото стъпало, от тях не зависят проекти и хиляди още булшити.

[Trip]

Какво е яху блонди?

[The Dragon]

Осемстотин четиридесет и деветото CEO на Yahoo за последната година две ... но не си струва да и запомняш името докато не стабилизира компанията. Което е по лесно с обърната пирамида.

[Amelia]

Еми, Ордо, ти илюстрираш прекрасно къв е проблемът на жените с работодателите. Аз ги разбирам и работодателите, ама фактът си остава това - неравнопоставеност между половете при еднакви квалификации заради полови характеристики. Разбираемо, но не особено хубаво. И не трябва да се оставя по тоя начин. Трябва обществото, което хилядолетия наред е било движено от мъжете, докато семейството е било движено от жените, да сдобие механизми, които да позволят на една майка хем да се реализира професионално, ако го желае, хем да е майка. Щото и жената като мъжа иска да има и двете, нали, и когато не ги сдобие и двете, се случва да страда. Мунлайт предлага разни смислени алтернативи.

Иначе УЖАСНО много неща са въпрос на стереотип. Дори желанието ти да си майка ти е програмирано не само от природата, ами и от обществото. То очаква от теб това. Ако не го направиш, почва да си мисли, че има нещо нередно. Вижда те, че си жена и автоматично решава, че това искаш. Ти виждаш от малък, че мама търчи по теб да ти бърше гъза и порастваш с мисълта, че това е нещо, което мамите трябва да правят, а не татковците. Това не зависи от нивото на хормоните ти, зависи от личното ти възпитание като характер. Ако четеш романите на Дюма, жените там припадат на всеки пет минути, щото това са правили женствените жени някога. Очаквало се е от тях, дет се вика. Около теб жените припадат ли на всеки пет минути? Ако гледаш по новините някъде из близкия Изток след престрелка виещите над труповете жени, които се бият в гърдите - ти виждал ли си жена да вие така в западния свят като умре мъжа й? Латиноамериканските жени по време на скандал са също много по-емоционални от западните (или трябва да кажа северните тука???). Реакцията към стрес се ВЪЗПИТАВА, хормоните не влияят чак толкова. Една жена ще реагира хладнокръвно ако е възпитана да реагира хладнокръвно. Ако от малка гледа женски неврастении и за нея това е естественото поведение, ще ги прави и тя. Физиологията е доста важна и има значение за много неща. Но единственото нещо, по което мъжкият пол категорично бие женския е мускулната маса. И квото произтича от по-голямата мускулна маса. Останалото (ориентиране в пространството, математични способности, лингвистични способности и т.н.) са тенденции и толкова минимални разлики, че физиологията реално не играе кой знае ква роля, ами нещата си се определят от възпитанието.

[Moridin]

Трябва обществото, което хилядолетия наред е било движено от мъжете, докато семейството е било движено от жените, да сдобие механизми, които да позволят на една майка хем да се реализира професионално, ако го желае, хем да е майка.

Не можеш да избягаш от фактите.
При равни други условия една жена, която ще я няма на работа поне пет месеца и после ще е с намалена работоспособност, струва по-малко за работодателя от един мъж, който няма. Колкото и грижи за детето да делегираш по равно в семейството, раждането е неделегируемо.
Това е ФАКТ.
Това не е дискриминация - дискриминация е когато взимаш решение, ощетяващо някого, на базата на предразсъдък - например "негрите не могат да смятат" или "жените не са добри в бейзбола". Тази жена може да е добра в бейзбола, но ако ще ражда, ще ражда и това е факт, точка.

ИЗЦЯЛО резонно за работодателя (и в което държавата не следва да му се бърка по никакъв начин естествено) е да взима този фактор предвид при оценка на кандидати за работа, повишение, уотевър. Това не е дискриминация, а икономика. Има ограничен ресурс - заплати - и той трябва да бъде разпределен между алтернативни употреби - работници. Избира се най-ефективният избор. Да се бърка в този процес е грешно и не по-малко неморално към работодателите, отколкото небъркането в него към майките. Да не говорим кое е по-добро за обществото, щото никак не е ясно, да не говорим за черно-бяло.

Оттук нататък, не трябва да се търсят някакви идиотски законови решения, съдебни абсурди и лов на вещици, а трябва да се намери начин как да се намали значимостта на този ФАКТ, че жените раждат и ги няма на работа, т.е. как да се намали теглото ми при взимане на решение от страна на работодателите за наемане/повишение на някого.

Тук вече идват предложенията на Мунлайт, с които аз съм съгласен, че намаляват тежестта на тази разлика.

Но дори да се абстрахираме от цялата работа с хладнокръвия, хормони и т.н. (за които пак не сте прави, точка) и останем само на чистата бременност - е това е положението. Работодателите не са виновни на никого.

И цялото това мрънкане е фейл, понеже the gift of motherhood is much more special, сериозно.

[Amelia]

Виж кво, мен дълбоко, ама много дълбоко не ме ебе колко ще намалеят печалбите на шефа ми и акционерите му, ако им се наложи да харчат за моето здраве и за здравето на децата ми. Мен като индивид ме ебе за индивидуалното ми щастие. Индивидуалното ми щастие включва задоволяване на моите физически и психически потребности и реализация на цели, които съм си поставила и за чиято реализация съм си дала някакъв зор. С колкото се може по-малко компромиси заради насадени свише биологични или морални принципи. За мен като индивид е важно обществото ми да е моделирано така, че да прави колкото се може повече от индивидите в него индивидуално щастливи. Не да ощастливява 1% от някви богоизбрани, ами да е полезно на колкото се може повече хора. Ей това е идеалното общество според мен. И към това трябва да се стремим, а не да ми се вика "ми тва е, Минке, положението". Което ще рече, че в идеалния случай разни хора няма да станат милиардери, а просто милионери (горките, дано не им е голяма човешка драма), а други хора ще могат, след като са благоволили да си сцепят гъза, за да се квалифицират в няква дейност, да упражняват тази дейност и да допринасят за добруването на обществото. Докато междувременно произвеждат нови индивиди за това общество, ако им се прииска. Независимо от това къв е хормоналния им баланс, в случай че хормоналния им баланс не е ключов за професията им. Последният път като проверих, хормоналният баланс не беше ключов за нито една интелектуална професия. Беше ключов за разни спортове и пренасяне на торби с цимент. Е там вече ще се наложи да понасяме биологичните си "недостатъци".

The gift of motherhood is special за страничния наблюдател от най-често мъжки пол. На тези, на които реално им се случва, въпросната велика привилегия носи ежемесечен върховен дискомфорт в продължение на шибани години, деветмесечни периоди на брутални промени в организма, често съпроводени с красиви екстри като варици по краката и хемороиди в гъза. Финалът е болезнен и травмиращ. Направените през бременноста лишения от неща, които ти носят удоволствие продължават и през следващите месеци, през които жената влиза в ролята на млекоцентрала и трябва да спазва продължителна диета, докато циците й биват източвани, облигавяни и обдъвквани до степен, в която се налага накрая да им се сложат специални силиконови накрайници, за да не смуче бебето и кръв заедно с млякото. Следва центриране на цялата лична вселена върху есенциални неща като бебешките изпражнения, повръщня и урина. Супер романтично бтв. Мога да продължавам с описанията, щото съм навъртяла бая годинки работа в магазините на майка ми, където имах челен сблъсък с тая епична романтика. Ама ще ви ги спестя, за да не ви разбивам илюзиите, че майчинството представлява пасторално благнеене пред чудото на живота, олицетворено от усмихващи се малки устенца с малки зъбенца и личица с палав поглед...

През това изключително романтично време твоята личност, копнежи и стремежи или се прекалибрират към детето или просто са вкарани в девета глуха, заради което, когато гарджето най-сетне напусне гнездото, ти изведнъж се оказваш една застаряваща персона, чиито най-хубави години са безвъзвратно отминали без кой знае какви главозамайващи персонални постижения и са оставили доста съжаления за пропуснати ползи.

Въобще, майчинството е някаква очарователна магия само за хора, които или не са го преживявали, или не са мислили кой знае колко по въпроса. И категоричните изказвания с "точка" се правят много лесно от високата камбанария на привилегированите, ама на тея дето им се налага да се разправят с екстрите, които привилегированите привилегировано пропускат, добре ще им дойде малко по-малко категоричност и малко повече опции.

[Interpreter]

Въобще, майчинството е някаква очарователна магия само за хора, които или не са го преживявали, или не са мислили кой знае колко по въпроса.

Точно това се канех да кажа на Моридин: Ти пък откъде знаеш?
О, има опции, Амелия. Всички тези мъки, описани от тебе, за да може Тя да натръска от калъфката бъдещ млад войн или мърла, която да натръска бъдещ млад войн или мърла, която... и т. н. в едно общество се компенсираха съвсем справедливо. Средно аритметично, женските мъки около зрялата бременност и кърмене на две отрочета, за да може популацията поне да се възпроизведе, отива към 24 м. Точно толкова беше казармата, в която младежът се учи не само да стреля по врагове на отечеството, но и да гаси пожари, да действа в екстремни ситуации и в същото време да обира скапаната реколта от ткзс-тата. Ползи много. Връстничките ни, щом започнехме да следваме, вече ни бягаха с 2 г. в кариерата, и в един момент нещата се изравняваха. Само че тази обществена формация нещо поумря.
Е, да я възраждаме ли?

[Moridin]

Виж кво, мен дълбоко, ама много дълбоко не ме ебе колко ще намалеят печалбите на шефа ми и акционерите му, ако им се наложи да харчат за моето здраве и за здравето на децата ми. Мен като индивид ме ебе за индивидуалното ми щастие. Индивидуалното ми щастие включва задоволяване на моите физически и психически потребности и реализация на цели, които съм си поставила и за чиято реализация съм си дала някакъв зор. С колкото се може по-малко компромиси заради насадени свише биологични или морални принципи. За мен като индивид е важно обществото ми да е моделирано така, че да прави колкото се може повече от индивидите в него индивидуално щастливи. Не да ощастливява 1% от някви богоизбрани, ами да е полезно на колкото се може повече хора. Ей това е идеалното общество според мен. И към това трябва да се стремим, а не да ми се вика "ми тва е, Минке, положението". Което ще рече, че в идеалния случай разни хора няма да станат милиардери, а просто милионери (горките, дано не им е голяма човешка драма), а други хора ще могат, след като са благоволили да си сцепят гъза, за да се квалифицират в няква дейност, да упражняват тази дейност и да допринасят за добруването на обществото. Докато междувременно произвеждат нови индивиди за това общество, ако им се прииска. Независимо от това къв е хормоналния им баланс, в случай че хормоналния им баланс не е ключов за професията им. Последният път като проверих, хормоналният баланс не беше ключов за нито една интелектуална професия. Беше ключов за разни спортове и пренасяне на торби с цимент. Е там вече ще се наложи да понасяме биологичните си "недостатъци".

Освен рандъм левичарската пледоария, някакви конкретни предложения ще вложиш ли? Щото и аз съм тотално на мнение, че държавата трябва да облагодетелства индивида, за да я има, но индивид си ти, индивид е и работодателят ти, и твоето право на работа е равнозначно на неговото право на ефективен бизнес в общи линии. От полза за цялото общество е целият бизнес във всяка сфера да е по-ефективен, което е азбучна истина. Ефективността минава през максимално свършена работа с минимално включени хора. Някой трябва да си вземе, това е математика, на теб ли да го обяснявам?

За останалите неща, ще ти кажа, че може да съм мъж, ама ще продължавам да мисля, че не си права, защото съм общувал с достатъчно майки, за да имам представа, че детето буквално им е осмислило живота на повечето по начин, по който кариерата никога няма да им го осмисли. И докато не родиш, и ти няма да го знаеш повече от мен Никой не отрича gory детайлите и зверския труд. Бтв в повечето семейства зверският труд Е разпределен доста равномерено, поне сред моите приятелски кръгове. Това за осмислянето важи и за бащата бтв, но между майката и детето си има своего рода мистицизъм и общувайки с един милион майки в оня магазин, не мислиш ли поне донякъде тъй?

Иначе Превоадчът си е доста прав, аз почти съжалявам, че вече няма казарма, макар че като завършвах, бях супер щастлив, че не ме хвана. Но специално от гледна точка на мъже-жени, това си е честно.

[RRSunknown]

Казармата много хора прецака именно с кариерата, да не говорим че докато важеше шанса ти да намериш свястна работа ако не си я минал клонеше към минус безкрайност.

[Amelia]

Конкретни предложения е дала мунлайт. Те ще нарушат човешките права на работодателя ми дотолкова, доколкото той няма да може да си купи например три яхти, а само две. Считам, че работодателят ми, може да живее качествен живот въпреки тази епохална щета, като с това ще качи ОСЕЗАЕМО качеството на моя живот. Изобщо, това базирано на ЗОМФГ ПЕЧАЛБА ПЕЧАЛБА ПЕЧАЛБА!!!!!!! десничарско общество не води към хубави неща за мнозинството в далечен план - очевидно е вече.

Детето ти осмисля живота в общество, което ти промива мозъка откак си се пръкнал, че от теб няма смисъл, ако нямаш дете - да. Това важи и за мъжете бтв, ама в малко по-малка степен, щото човечеството знае от хилоядолетия насам, че мъжът може да се себеосъществи като личност и посредством някви други неща. На планета със 7 млрд говеда, когато човешкия вид не е застрашен от изчезване и е еволюирал социално дотам, че жените да сдобият и други интереси освен готвенето и децата, нещата вече могат да се наредят по един по-различен начин. То се случва вече, ама отскоро - има няма 50-60 години? Ще мине още време докато се балансира положението.

Ефективността на бизнеса между другото е сложна работа. Първо, в големите бизнес модели напоследък, баш дроуновете дето вършат основната работа не намазват особено от труда си. Точно щото големият бизнес е станал тотално нехуманен. Дроунът почва да работи неефективно, когато е претоварен физически и психически. Бях чела някви статистики за Северна Америка, където стандартно годишната отпуска е 3 седмици и имаш няква там мизерна седмица болнични вс Европа, където хората имат по-дълги отпуски и болнични. Ми, оказва се, европейците работят по-малко, ама свършват повече работа, т.е. по-ефективни са. Щото добитъка е жив и трябва да се полагат някви грижи за него все пак. На корпорацията не й дреме особено, щото говеда дал Господ - един Белчо или една Сивушка като не издържат, има още 10, които да ги заместят. Е, накъде води тая азбучна истина за ефективния бизнес, питам? Към чие точно благоденствие?

Валери, викам да не я връщаме казармата, щом можем вместо да ограбваме И ДВАТА ПОЛА от правото им на избор, да имаме ситуация, в която И ДВАТА ПОЛА имат въпросното право.