Прочетох
The Judging Eye. Като цяло на моменти наистина влачеше, най - осезаемо при Соруийл. Ще карам по плюсове и минуси.
+Ако и да има влачене, аз наистина забелязвам понамалена интроспективност
+Клерик
+доста повече ancient lore, наистина май няма досега книга в поредицата в която да има толкова разкрита информация за Нехората и първите хора (говоря за в самата книга нали, не в глосарито)
+Келмомас. не ме кефи самото болно чаве, а колко е ненормално
+Башраги брат!
+сцените с Окото, страхотно е описана покварата
+Псатма в малкото си появи преди ритуала
+Акамиан пак е леко мекушав, но е запазил и остатъци от топките който му пораснаха в края на ТТТ
+Екшън сцените в Кил-Ауджас
+Самият Кил-Ауджас и намигването към Мория
-Пак Псатма. Аз не съм от тези които ще обвинят Бакър в сексизъм, но наистина ме издразни как едва ли не единствения начин да бъде силна е
- Spoiler: show
- като се подмлади
. Имаше голям потенциал, точно защото исках да видя как стара жена с благословията на Ятвер ще си постигне целите.
-Соруийл. Голяма трагедия, буу-хуу. Влизам му в положението, но пак дразни, ако и да ги има яките сцени с роба.
-И тук Келмомас. Нахално, долно, болно пишлеме. Другото че мотивацията за
- Spoiler: show
- убийството на Шарасинт
не ми стана ясно докато не прочетох рикапа в началото на втора книга.
-Езменет. Ми буксува, безинтересна и наивна е
-Мимара засега ми лази по нервите, ако и да е интересна заради дарбите си
+/-Липсва ми Наюр, баси!
Цифром: 7,5/10
Почнах
The White-Luck Warrior
П.П. Очаквах Враку!
