Загледах се в Kuragehime. Това чудо е просто страхотно. В четвърти епизод главната героиня стигна до гениалното прозрение: "No bra... no life? Nooooooo!"
А Шу, по-големият брат на Кураносуке, като външност много ми прилича на един пораснал Кьоя от Ouran High Shool Host club.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The Tatami Galaxy беше много добро и приятно. Особено 10-ти епизод, когато някак го изби ма sci-fi.
11-ти обаче не ми хареса.
И общо очаквах по-яка история с тази шантава графика и безспирен поток думи.
Нещо от ранга на Katanagatari...но не стигна неговите философски нива (или поне тези, които ми се привидяха в него
)...по-скоро беше само комедийка за изборите в живота, които човек може да вземе по време на студенството.
11-ти обаче не ми хареса.
И общо очаквах по-яка история с тази шантава графика и безспирен поток думи.
Нещо от ранга на Katanagatari...но не стигна неговите философски нива (или поне тези, които ми се привидяха в него
)...по-скоро беше само комедийка за изборите в живота, които човек може да вземе по време на студенството.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ндам, нямаше и претенция за философия няква Татами Галаксито. Може би затова ми хареса пъти повече от Катанагатарито. Ма аз по принцип съм си бясна фенка на Масааки Юаса та това се очаква от мен. 
Дано направи нещо ново скоро.
Ма оня големия стъд с куклата дали не беше велик, а?
Ох дано да го издадат, за да мога да си го взема и да си го гледам отново. Че замина с изгорелия хард, а не ми се свалят вече гледани неща, че трудно си поддържам рейшото в бакабт.
Дано направи нещо ново скоро.
Ма оня големия стъд с куклата дали не беше велик, а?
Ох дано да го издадат, за да мога да си го взема и да си го гледам отново. Че замина с изгорелия хард, а не ми се свалят вече гледани неща, че трудно си поддържам рейшото в бакабт.
Amelia
Озу беше най-велик от всички!
Забравих да напиша, че адски се изкефих на играта на сеютата.
А сега впечатления от малко по-нови неща:
Jinrui wa Suitai Shimashita - Specials. Първото спешълче беше много сладко.
Busou Shinki - първият епизод на TV-то ми се стори доста встрани от ONA-та. Не ме кефи като нея, защото яко набляга на "гошуджин-сама" моментите, които ме дразнят.
Засега ще го следя, ама отива към дроп.
Zetsuen no Tempest - първи епизод почна тъпо и главният герой е абсолютен гей във физиономията. Сюжетът почна безлично и имаше едни отвартителни time skip-ве без никакво предупреждение. Обаче след гробището и появата на една бойна мацка, историята неочаквано стана доста интересна.
Ще се следи (най-малкото заради рециклираните от Darker Than Black ръкопашни боеве в превюто за следващия епизод).
Звучи, като онези заглавия на Bones, в които историята е объркана и загадъчна, но накрая не обясняват нищо, като хората
.
Hayate no Gotoku 3 - първи епизод. Ще го следя, защото май са решили да зарежат безкрайните комедийни фенсървиси от миналия сезон и да развият малко историята. Жалко, че преминаха към по-опростения character design-а от филма. Явно им е по-евтин за анимиране.
Chuunibyou Demo Koi Ga Shitai - първи епизод. Изненадан съм, че режисьорът на размазани от депресия и лигоч заглавия в с стил Clannad, е избълвал нещо толкова сладурско, приятно и разпукащо, като Chuunibyou Demo (е, има време да променят тона ). Засега ме кефи много и ще го следя.
Hidamari Sketch X Honeycomb - първи епизод. Същото като предните сезони, а пък те ми харесват много.
Май тук малко прекаляват с фокуса към yuri двойката Sae-Hiro. Това ме дразни защото хем е скучно, хем не в това е силата на Hidamari Sketch. Надявам се да престанат с употребата на този plot device.
Ще се следи.
BTOOOM - първи епизод. Първото ми впечатление беше, че character design-а хич не ми харесва. После забелязах, че пестят анимираните сцени, а пък тези които съдържат доста движения ми изглеждат дървени. Екшън моментите са крайно нелогични (примерно нашият човек го взривиха 5-6 пъти и нищо му нямаше...същият успя да се скрие на едно абсолютно равно място...и т.н. и т.н.). Историята също не ме впечатлява.
Протагонистът е типичното клише за хикикомори и е хвърлен в жестока reality survival game...ама някак хич не ми пука за него. Формулата май е "personal drama of the week" ако съдя по превюто за следващия епизод (където ще ни запознаят с живота на една друга участничка).
Накратко - за мен анимето е евтино, елементарно, разчита на изтъркана формула и груби методи за привличане на вниманието на зрителя. Смятам дори омразнато ми Highschool of the Dead за 100 пъти по-добър продукт от BTOOOM .
Дроп.
Little Busters - първи епизод. Това май трябваше да е смешно.
Беше пълно с лафове и ситуации, които се водят хумористични...аз обаче не се засмях и веднъж. Беше ми адски тъпо.
Не знам как е мангата. Гледам феновете вдигат голям шум около нея, но анимето просто не е за мен. (ПП Little Busters не било по манга, а по игра...все тая...) Всичко е ми е плоско и некреативно рециклирано от други места.
Дроп.
ПП
Katanagatari също хич не го даваше сериозно или пък амбициозно...просто празните приказки бяха на малко по-философски теми, отколкото злободневно-психологическите на The Tatami Galaxy.
Ми де да знам. На мен пичът ми беше само смешен...Ма оня големия стъд с куклата дали не беше велик, а?
Озу беше най-велик от всички!
Забравих да напиша, че адски се изкефих на играта на сеютата.
А сега впечатления от малко по-нови неща:
Jinrui wa Suitai Shimashita - Specials. Първото спешълче беше много сладко.
Busou Shinki - първият епизод на TV-то ми се стори доста встрани от ONA-та. Не ме кефи като нея, защото яко набляга на "гошуджин-сама" моментите, които ме дразнят.
Засега ще го следя, ама отива към дроп.
Zetsuen no Tempest - първи епизод почна тъпо и главният герой е абсолютен гей във физиономията. Сюжетът почна безлично и имаше едни отвартителни time skip-ве без никакво предупреждение. Обаче след гробището и появата на една бойна мацка, историята неочаквано стана доста интересна.
Ще се следи (най-малкото заради рециклираните от Darker Than Black ръкопашни боеве в превюто за следващия епизод).
Звучи, като онези заглавия на Bones, в които историята е объркана и загадъчна, но накрая не обясняват нищо, като хората
.Hayate no Gotoku 3 - първи епизод. Ще го следя, защото май са решили да зарежат безкрайните комедийни фенсървиси от миналия сезон и да развият малко историята. Жалко, че преминаха към по-опростения character design-а от филма. Явно им е по-евтин за анимиране.
Chuunibyou Demo Koi Ga Shitai - първи епизод. Изненадан съм, че режисьорът на размазани от депресия и лигоч заглавия в с стил Clannad, е избълвал нещо толкова сладурско, приятно и разпукащо, като Chuunibyou Demo (е, има време да променят тона
). Засега ме кефи много и ще го следя. Hidamari Sketch X Honeycomb - първи епизод. Същото като предните сезони, а пък те ми харесват много.
Май тук малко прекаляват с фокуса към yuri двойката Sae-Hiro. Това ме дразни защото хем е скучно, хем не в това е силата на Hidamari Sketch. Надявам се да престанат с употребата на този plot device.
Ще се следи.
BTOOOM - първи епизод. Първото ми впечатление беше, че character design-а хич не ми харесва. После забелязах, че пестят анимираните сцени, а пък тези които съдържат доста движения ми изглеждат дървени. Екшън моментите са крайно нелогични (примерно нашият човек го взривиха 5-6 пъти и нищо му нямаше...същият успя да се скрие на едно абсолютно равно място...и т.н. и т.н.). Историята също не ме впечатлява.
Протагонистът е типичното клише за хикикомори и е хвърлен в жестока reality survival game...ама някак хич не ми пука за него. Формулата май е "personal drama of the week" ако съдя по превюто за следващия епизод (където ще ни запознаят с живота на една друга участничка).
Накратко - за мен анимето е евтино, елементарно, разчита на изтъркана формула и груби методи за привличане на вниманието на зрителя. Смятам дори омразнато ми Highschool of the Dead за 100 пъти по-добър продукт от BTOOOM
. Дроп.
Little Busters - първи епизод. Това май трябваше да е смешно.
Беше пълно с лафове и ситуации, които се водят хумористични...аз обаче не се засмях и веднъж. Беше ми адски тъпо.
Не знам как е мангата. Гледам феновете вдигат голям шум около нея, но анимето просто не е за мен. (ПП Little Busters не било по манга, а по игра...все тая...) Всичко е ми е плоско и некреативно рециклирано от други места.
Дроп.
ПП
Katanagatari също хич не го даваше сериозно или пък амбициозно...просто празните приказки бяха на малко по-философски теми, отколкото злободневно-психологическите на The Tatami Galaxy.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Code Breaker - първи епизод. Красиви картинки, анимации и музика. Продукцията ми изглежда доста скъпа. За жалост във фокуса на историята е някаква група от мазни педерастчета психопати, които избиват хора с магически сили. Главната героиня обаче е една готина мацка, а сеюто и не само ми е любимо, но тук играе много добре (примерно, отдава и се да вкара хумористични нотки дори в силно драматична ситуация). Ще следя заглавието заради тази героиня и заради шарените картинки.
Magi - първи епизод. Още едно шарено аниме, с прекрасна анимация и любопитен сетинг (действието се развива в света на арабските приказки). Мисля, че за продукцията и на това аниме са хвърлени доста пари.
Диалозите и поведението на героите обаче леко разочароват и клонят към безумие, а в най-напрегнатите моменти протагонистите имат навика да му дръпнат серия от мотивиращи и морализиращи речи, докато антагонистите ги чакат да се наприказват.
Дразни ме малко и сеюто на Аладин. Тази мацка не се и преструва, че играе момче.
Историята засега не е нищо особено и бъка от шоненски глупости, но потенциално може да се развие в нещо по-мащабно и по-епично.
Ще го следя заради шаренията и заради атмосферата, която ми напомня малко за класическото Sindbad no Bouken от 1975.
Magi - първи епизод. Още едно шарено аниме, с прекрасна анимация и любопитен сетинг (действието се развива в света на арабските приказки). Мисля, че за продукцията и на това аниме са хвърлени доста пари.
Диалозите и поведението на героите обаче леко разочароват и клонят към безумие, а в най-напрегнатите моменти протагонистите имат навика да му дръпнат серия от мотивиращи и морализиращи речи, докато антагонистите ги чакат да се наприказват.
Дразни ме малко и сеюто на Аладин. Тази мацка не се и преструва, че играе момче.
Историята засега не е нищо особено и бъка от шоненски глупости, но потенциално може да се развие в нещо по-мащабно и по-епично.
Ще го следя заради шаренията и заради атмосферата, която ми напомня малко за класическото Sindbad no Bouken от 1975.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Teekyuu - първи епизод. Кратка двуминутна комедийка. Много приятна.
Tonari no Kaibutsu-kun - първи и втори епизод. Приятна романтична комедийка. Арът и анимацията са много подходящи за историята. Сеютата разиграват геговете перфектно. Това, което не ми харесва е, че понякога героите се държат малко странно. Примерно Shizuku преглътна и прости прекалено бързо на Haru това, че и разби носа по погрешка. Всъщност протагонистката отнесе доста физически тормоз. Може би за японските гимназии това да е обичайно ама на мен ми е малко зловещо за комедия.
Или пък е нарочно търсен ефект...ама това ще се разбере по-нататък.
Втората серия ми хареса повече - идиотите в групичката се увеличиха.
Sakurasou no Pet na Kanojo - първи епизод. Стандартна комедийка с ечи елементи, но засега е по-шарена и много по-динамична от обичайното. Да се надяваме, че занапред ще продължат с бързото темпо и изродските реакции на персонажите.
Girls und Panzer - първи епизод. Това го погледнах, за да видя дали толкова безумна смесица от жанрове може да сработи. Отговорът е - не и при такъв подход.
Имаме едни хилави момиченца в стандартни sailor fuku с къси полички, които управляват танк. И то не някакъв съвременен танк, където всичко е компютри и автоматика, а ръждясали антики. Същите дечица и поддържат тези танкове.
Нали се сещате, че целите трябва да са изподрани от острите части и изпонамазани с грес и мръсотия.
Няма такова нещо. Униформите им са чисти, краката розови, а прическите перфектни (да, дори не носят шлемофони).
Някъде след средата на серията им прожектираха един пропаганден филм "Танкистка е най-женствената професия!" (или нещо в този стил), но и там военните униформи на момичетата бяха с къси полички
.
Ясно е, че целта е тотална гавра, но някак хич не ми е смешно и според мен не се получава хумор, а тъпотия.
Най-забавното нещо в епизода беше, че от време на време преводачите превключваха от английски на немски , понякога с фраза различна от японската.
Имаха страхотни попадения, но не смятам да следя Girls und Panzer само заради чувството за хумор на хората, които го превеждат.
Дроп.
Tonari no Kaibutsu-kun - първи и втори епизод. Приятна романтична комедийка. Арът и анимацията са много подходящи за историята. Сеютата разиграват геговете перфектно. Това, което не ми харесва е, че понякога героите се държат малко странно. Примерно Shizuku преглътна и прости прекалено бързо на Haru това, че и разби носа по погрешка. Всъщност протагонистката отнесе доста физически тормоз. Може би за японските гимназии това да е обичайно ама на мен ми е малко зловещо за комедия.
Или пък е нарочно търсен ефект...ама това ще се разбере по-нататък.
Втората серия ми хареса повече - идиотите в групичката се увеличиха.
Sakurasou no Pet na Kanojo - първи епизод. Стандартна комедийка с ечи елементи, но засега е по-шарена и много по-динамична от обичайното. Да се надяваме, че занапред ще продължат с бързото темпо и изродските реакции на персонажите.
Girls und Panzer - първи епизод. Това го погледнах, за да видя дали толкова безумна смесица от жанрове може да сработи. Отговорът е - не и при такъв подход.
Имаме едни хилави момиченца в стандартни sailor fuku с къси полички, които управляват танк. И то не някакъв съвременен танк, където всичко е компютри и автоматика, а ръждясали антики. Същите дечица и поддържат тези танкове.
Нали се сещате, че целите трябва да са изподрани от острите части и изпонамазани с грес и мръсотия.
Няма такова нещо. Униформите им са чисти, краката розови
, а прическите перфектни (да, дори не носят шлемофони).Някъде след средата на серията им прожектираха един пропаганден филм "Танкистка е най-женствената професия!" (или нещо в този стил), но и там военните униформи на момичетата бяха с къси полички
.Ясно е, че целта е тотална гавра, но някак хич не ми е смешно и според мен не се получава хумор, а тъпотия.
Най-забавното нещо в епизода беше, че от време на време преводачите превключваха от английски на немски
, понякога с фраза различна от японската.Имаха страхотни попадения, но не смятам да следя Girls und Panzer само заради чувството за хумор на хората, които го превеждат.
Дроп.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Psycho-Pass - първи епизод. Най-яката първа серия за сезона. Дано продължи в същия стил защото има страхотен потенциал.
Убийствени картинки и анимации. Атмосферата и сетингът напомнят на sci-fi заглавия, като Ghost In The Shell (от същото студио), Blade Runner и Minority Report (както и съвсем малко на Judge Dredd). Sci-fi идеята за psycho-pass-а и ролята му в общество, което се контролира с такива устройства, както и разглеждането на дълготрайните социални последствия (авторитарна оруелска антиутопия, естествено ) много ми харесва. Успоредно с това авторите имат и извинението да сложат страхотни екшън сцени.
Засега няма амбициите и дълбочината на GITS TV-то, но да видим как ще се развие нататък.
Героите са все познати типажи. Много фенове не харесаха протагониската, защото вдигала голям шум и била прекалено емоционална. За мен тя е подходяща, защото е еталон как един обикновен човек трябва да реагира на такъв свят и на такива методи за борба с престъпността (примерно на Psycho-Hazard-а, който инкриминира автоматично и жертвите). Тя е аналог на Togusa от GITS. В сравнение с нея останалите герои, които са добре интегрирани в този свят, изпъкват като не толкова нормални.
Robotics;Notes - първи епизод. Красива MOE графика и анимации. Пак е дело на Poduction IG, като Psycho-Pass. Тази година вадят доста скъпи заглавия. Засега е много приятно и нърдско. Още не сме навлезли в историята, а само ни запознаха с героите и обстановката. Жалко, че тя е гимназиална, за разлика от университетската в Steins;Gate.
Знам, че това ще отблъсне доста хора.
Аз ще го следя и се надявам историята в Robotics;Notes да се заплете в загадки и конспирации, подобно на останалите заглавия от френчайза.
Chousoku Henkei Gyrozetter - първи епизод.
Това си е детско заглавие...но не демонстрира никакво уважение към детския интелект. Случват се всякакви безумия, а героите се държат, като идиоти.
От визуална гледна точка, всичко е прилично и шарено...с изключение на това, което е в центъра на вниманието: трансформиращите се коли-пилотирани роботи...
Те са кичозни, лошо CGI-нати и са анимирани дървено (Само погледнете ending-а, ужасен е!).
Засега ще го следя от любопитство, до какви върхове на идиотизма смятат да стигнат .
Убийствени картинки и анимации. Атмосферата и сетингът напомнят на sci-fi заглавия, като Ghost In The Shell (от същото студио), Blade Runner и Minority Report (както и съвсем малко на Judge Dredd). Sci-fi идеята за psycho-pass-а и ролята му в общество, което се контролира с такива устройства, както и разглеждането на дълготрайните социални последствия (авторитарна оруелска антиутопия, естествено
) много ми харесва. Успоредно с това авторите имат и извинението да сложат страхотни екшън сцени.Засега няма амбициите и дълбочината на GITS TV-то, но да видим как ще се развие нататък.
Героите са все познати типажи. Много фенове не харесаха протагониската, защото вдигала голям шум и била прекалено емоционална. За мен тя е подходяща, защото е еталон как един обикновен човек трябва да реагира на такъв свят и на такива методи за борба с престъпността (примерно на Psycho-Hazard-а, който инкриминира автоматично и жертвите). Тя е аналог на Togusa от GITS. В сравнение с нея останалите герои, които са добре интегрирани в този свят, изпъкват като не толкова нормални.
Robotics;Notes - първи епизод. Красива MOE графика и анимации. Пак е дело на Poduction IG, като Psycho-Pass. Тази година вадят доста скъпи заглавия. Засега е много приятно и нърдско. Още не сме навлезли в историята, а само ни запознаха с героите и обстановката. Жалко, че тя е гимназиална, за разлика от университетската в Steins;Gate.
Знам, че това ще отблъсне доста хора.
Аз ще го следя и се надявам историята в Robotics;Notes да се заплете в загадки и конспирации, подобно на останалите заглавия от френчайза.
Chousoku Henkei Gyrozetter - първи епизод.
Това си е детско заглавие...но не демонстрира никакво уважение към детския интелект.
Случват се всякакви безумия, а героите се държат, като идиоти.От визуална гледна точка, всичко е прилично и шарено...с изключение на това, което е в центъра на вниманието
: трансформиращите се коли-пилотирани роботи...Те са кичозни, лошо CGI-нати и са анимирани дървено (Само погледнете ending-а, ужасен е!).
Засега ще го следя от любопитство, до какви върхове на идиотизма смятат да стигнат
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Code:Breaker - втори епизод. Егати дебилната серия. Всички реагираха, като идиоти, но най-зле беше главната героиня. То това и беше съдържанието на епизода - маса неадекватни реакции + "Леле колко му е злобна усмивката на Огами!" (според мен е по-скоро слабоумна).
Имаше някакъв намек "Ако сте послушни, ще вземем да ви разкрием още малко от останалите герои.", но като видях какво има за разкриване, честно казано хич не съм любопитен.
Анонсът за следващия епизод обещава яка магическа битка, но аз толкова намразих заглавието, че смятам да го зарежа още преди да съм навъртял класическите три епизода.
Дроп.
Magi - втори епизод. Нищо особено, ама засега ми е интересно.
Sword Art Online - петнадесети епизод. Леле какъв туист от латино сериал сложиха за повдигане на напрежението. Now introducing the evil fiance! От хилещия се, облизващ се и парадиращ с властта си тип.
А това, че вкараха сестричката в brothercon или по-скоро в cousincon също не демонстрира завидни писателски умения .
Tonari no Kaibutsu-kun - трети епизод. Това е толкова яко, че не е истина, а сеютата играят повече от убийствено, включително тези на по-второстепенните герои (примерно реакциите на даскалицата или на бащата). Ето така се строи курник - сбиваш се с група хулигани, а после под претекст, че искаш да се сдобриш с тях ги караш да свършат работата вместо теб. 8)
Имаше някакъв намек "Ако сте послушни, ще вземем да ви разкрием още малко от останалите герои.", но като видях какво има за разкриване, честно казано хич не съм любопитен.
Анонсът за следващия епизод обещава яка магическа битка, но аз толкова намразих заглавието, че смятам да го зарежа още преди да съм навъртял класическите три епизода.
Дроп.
Magi - втори епизод. Нищо особено, ама засега ми е интересно.
Sword Art Online - петнадесети епизод. Леле какъв туист от латино сериал сложиха за повдигане на напрежението.
Now introducing the evil fiance! От хилещия се, облизващ се и парадиращ с властта си тип.А това, че вкараха сестричката в brothercon или по-скоро в cousincon също не демонстрира завидни писателски умения
.Tonari no Kaibutsu-kun - трети епизод. Това е толкова яко, че не е истина, а сеютата играят повече от убийствено, включително тези на по-второстепенните герои (примерно реакциите на даскалицата или на бащата). Ето така се строи курник - сбиваш се с група хулигани, а после под претекст, че искаш да се сдобриш с тях ги караш да свършат работата вместо теб. 8)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Излапах 15 епизода от Sword art online - доста е добро, сега пак ми се пригледа .hack// нещата. 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Третият епизод на Zetsuen no Tempest ми хареса повече от предните два. Май заглавието набира сила.
След втория епизод, Psycho-Pass се очертава, като най-якото заглавие от сезона...и май дори за годината. Да видим как ще се развие.
Hidamari Sketch x Honeycomb засега не е ме радва, колкото предните заглавия във френчайза, но пък има същия ефект - прияжда ми се докато го гледам Тази работа трябва да я върша в тактически момент - преди вечеря .
Дропнах Busou Shinki, за да прекратя мъчението. Да, в трети епизод имаше нелоши битки, но идиотизмът беше на такова високо ниво, че дори не ме кефеше, а малоумният фенсървис с пластмасови играчки продължи (примерно сцената в банята, или това как Master-ът боядиса олющеното дупе на Strarf-ката).
Няма да го гледам това, само заради random проявите на хамстера, я .
След втория епизод, Psycho-Pass се очертава, като най-якото заглавие от сезона...и май дори за годината. Да видим как ще се развие.
Hidamari Sketch x Honeycomb засега не е ме радва, колкото предните заглавия във френчайза, но пък има същия ефект - прияжда ми се докато го гледам
Тази работа трябва да я върша в тактически момент - преди вечеря .Дропнах Busou Shinki, за да прекратя мъчението. Да, в трети епизод имаше нелоши битки, но идиотизмът беше на такова високо ниво, че дори не ме кефеше, а малоумният фенсървис с пластмасови играчки продължи (примерно сцената в банята, или това как Master-ът боядиса олющеното дупе на Strarf-ката).
Няма да го гледам това, само заради random проявите на хамстера, я
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Аз май не съм споменавала, че зяпам в момента Nurarihyon no Mago 
Забавно е, да не говорим, че аз по принцип много обичам всякакви демонски истории Това е между другото, иначе имам всеки ден минимум по един епизод от текущите сериали, събота и неделя са най-натоварени Тъкмо изгледахме трети епизод на Magi и нямам търпение за 4-ти на Tonari no Kaibutsu-kun Много ми е любимо това, всички персонажи са просто уникални Не че не си го знаех това от мангата, но анимирано е още по-яко
Забавно е, да не говорим, че аз по принцип много обичам всякакви демонски истории Това е между другото, иначе имам всеки ден минимум по един епизод от текущите сериали, събота и неделя са най-натоварени Тъкмо изгледахме трети епизод на Magi и нямам търпение за 4-ти на Tonari no Kaibutsu-kun Много ми е любимо това, всички персонажи са просто уникални Не че не си го знаех това от мангата, но анимирано е още по-яко Mushu
Определено анимето е уникална добавка към френчайза.
Не знам как е мангата, но на мен 60% от кефа ми идва от играта на сеютата.Не че не си го знаех това от мангата, но анимирано е още по-яко
Определено анимето е уникална добавка към френчайза.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Да, сеютата са страхотни, няма спор Но мангата си е супер, аз си я чета от известно време и супер много се забавлявам Кефи ме, че развиват всички герои и общо взето всеки успява да те грабне с нещо Естествено, че Хару и Шизуку са най-големите образи, но и Ямакен е готин, а братът на Хару е просто уникален шматко
Но мангата си е супер, аз си я чета от известно време и супер много се забавлявам Кефи ме, че развиват всички герои и общо взето всеки успява да те грабне с нещо Естествено, че Хару и Шизуку са най-големите образи, но и Ямакен е готин, а братът на Хару е просто уникален шматко K - три епизода. Чух големи приказки за това нещо: страхотна графика, неповторима атмосфера и убийствена музика.
Да отбележа, че заглавието много прилича на Durarara и като дизайн и като сюжет.
Знам че много хора не харесват Durarara. Е, не е нещо особено, но аз съм един от феновете му и го гледах с кеф...за разлика от K.
"Страхотната графика" - да страхотна е, а и анимация убийствена. Шантава цветова палитра, комплексни сцени, иновативни екшън секвенции и пр. и пр. Сякаш аниматорите са искали да се изфукат с уменията си. Това добре, но доста от тези сцени са комбинация от елементи с различно качество - примерно случва се героите да стоят като ваденки върху фона или пък къръктър дизайнът им рязко да се влоши спрямо предния кадър, а гладката им анимация да премине в насечена, семпла и физически невъзможна.
Това естествено може да се види във всяко аниме, но не толкова често, не с такива резки преходи и не при такива високи амбиции на авторите.
Най-иновативните анимации са предимно в първия епизод - т.е. характерен animation bump за хващане на вниманието. Освен това, защо са изкопирали т.н. "вектор" от Elfen Lied ("ръката" с която Kuroh Yatogami манипулира предметите)? Homage или обикновено плагиатство?
"Неповторима атмосфера" - да неповторима е. Не че ми харесва особено.
"Убийствената музика" - в Durarara изборът на музиката беше леко предизвикателен, но ефектът беше приятен и много подходящ. За съжаление в K музиката е предимно предизвикателна за сетивата. Част от парчетата са яки, но останалите са ми направо противни, а употребата им е една от най-странните и разностилните, които съм срещал в аниме.
Героите - повечето от тях са ми страшно антипатични. Особено протагонистът. Принципно харесвам неговото сею, но ролята му тук е ужасна и мразя всеки един звук, който издава. Останалите сеюта звучат перфектно, дори с противните ми герои.
Друго гадно нещо - заливат зрителя с множество хомосексуалните реакции - пози, жестове, изчервявания и пр. fujoshi-вщини.
Историята - принципно обичам фабулите, които са разказани по нелинеен и необичаен начин, но тук нещата са зле. Примерно в Baccano сегментчетата от уж случайна информация бяха дозирани и подадени много внимателно, така че зрителят да може лесно и с кеф да нареди цялата картина. В K нещата идват неравномерно, а събирането на пъзела е досадна работа. В следващия момент пък някой от героите ще вземе да обобщи нещата и да направи тези усилия безсмислени . Сюжетът върви накъсано, шумно, с резки завои и е оцветен в ярки и необичайни цветове. Предполагам идеята е, да шашнат зрителя се едно оригинално и различно аниме, но върху мен ефектът е, като от лош махмурлук.
В заключение - ще го следя от любопитство, но определено не е революционното заглавие, каквото го изкарват повечето фенове...или ако не друго, не е моят тип революционно заглавие.
Ixion Saga DT - три епизода. Първото нещо, което видях във връзка с това аниме беше плакат с група от екстравагантно облечени педали. (Който твърди, че това са само бишита, а не педали, да обърне внимание на анимацията в ending песента, както и на леко двусмисления и текст.) Оказа се, че това са антагонистите.
Т.е. първоначално си бях изградил грешна представа за какво става дума.
Анимето всъщност е поредица от комедиен екшън, гегове и пародии на тема фентъзи и RPG. Има педали, включително и един протагонист травестит, но те са обект на доста яки гаври...както и всички останали герои. За мое облекчение Ixion Saga DT не се оказа поредния fujoshi feast, каквито са много от заглавията този сезон.
Комедийката е приятна и дори изтърканите приключенски елементи са представени интересно.
Режисьор е един от създателите на аниме адаптацията на Gintama. Половината от сеютата също са от там (да и Tomokazu Sugita, но той е във второстепенна роля). Ixion Saga DT засега не стига до висините на хумора и социалната гротеска на Gintama, но пък има нещо от атмосферата му и от циничноста на геговете.
Бюджетът е малко тънък, но картинките и анимацията са приятни.
Надявам се да продължи в същия стил и ако е така, ще го следя с кеф.
Aoi Sekai no Chuushin de - един епизод. Относително евтино заглавие с множество статични сцени и музикално оформление, като от date simulator игра. Води се пародия и сигурно е пълно с доста референции към конзолни игри. За съжаление тези връзки ми убягнаха поради лошо познаване на материята. Разпознах само Sega, Nintendo, Sonic, Tetris, както и пародизираното име на създателя му Пажитанов. Без знание какво и как се пародира тук, сюжетът си е едно съвсем маргинално фентъзи.
Може да погледна още една-две серии.
Да отбележа, че заглавието много прилича на Durarara и като дизайн и като сюжет.
Знам че много хора не харесват Durarara. Е, не е нещо особено, но аз съм един от феновете му и го гледах с кеф...за разлика от K.
"Страхотната графика" - да страхотна е, а и анимация убийствена. Шантава цветова палитра, комплексни сцени, иновативни екшън секвенции и пр. и пр. Сякаш аниматорите са искали да се изфукат с уменията си. Това добре, но доста от тези сцени са комбинация от елементи с различно качество - примерно случва се героите да стоят като ваденки върху фона или пък къръктър дизайнът им рязко да се влоши спрямо предния кадър, а гладката им анимация да премине в насечена, семпла и физически невъзможна.
Това естествено може да се види във всяко аниме, но не толкова често, не с такива резки преходи и не при такива високи амбиции на авторите.
Най-иновативните анимации са предимно в първия епизод - т.е. характерен animation bump за хващане на вниманието. Освен това, защо са изкопирали т.н. "вектор" от Elfen Lied ("ръката" с която Kuroh Yatogami манипулира предметите)? Homage или обикновено плагиатство?
"Неповторима атмосфера" - да неповторима е. Не че ми харесва особено.
"Убийствената музика" - в Durarara изборът на музиката беше леко предизвикателен, но ефектът беше приятен и много подходящ. За съжаление в K музиката е предимно предизвикателна за сетивата. Част от парчетата са яки, но останалите са ми направо противни, а употребата им е една от най-странните и разностилните, които съм срещал в аниме.
Героите - повечето от тях са ми страшно антипатични. Особено протагонистът. Принципно харесвам неговото сею, но ролята му тук е ужасна и мразя всеки един звук, който издава. Останалите сеюта звучат перфектно, дори с противните ми герои.
Друго гадно нещо - заливат зрителя с множество хомосексуалните реакции - пози, жестове, изчервявания и пр. fujoshi-вщини.
Историята - принципно обичам фабулите, които са разказани по нелинеен и необичаен начин, но тук нещата са зле. Примерно в Baccano сегментчетата от уж случайна информация бяха дозирани и подадени много внимателно, така че зрителят да може лесно и с кеф да нареди цялата картина. В K нещата идват неравномерно, а събирането на пъзела е досадна работа. В следващия момент пък някой от героите ще вземе да обобщи нещата и да направи тези усилия безсмислени
. Сюжетът върви накъсано, шумно, с резки завои и е оцветен в ярки и необичайни цветове. Предполагам идеята е, да шашнат зрителя се едно оригинално и различно аниме, но върху мен ефектът е, като от лош махмурлук. В заключение - ще го следя от любопитство, но определено не е революционното заглавие, каквото го изкарват повечето фенове...или ако не друго, не е моят тип революционно заглавие.
Ixion Saga DT - три епизода. Първото нещо, което видях във връзка с това аниме беше плакат с група от екстравагантно облечени педали. (Който твърди, че това са само бишита, а не педали, да обърне внимание на анимацията в ending песента, както и на леко двусмисления и текст.) Оказа се, че това са антагонистите.
Т.е. първоначално си бях изградил грешна представа за какво става дума.
Анимето всъщност е поредица от комедиен екшън, гегове и пародии на тема фентъзи и RPG. Има педали, включително и един протагонист травестит, но те са обект на доста яки гаври...както и всички останали герои. За мое облекчение Ixion Saga DT не се оказа поредния fujoshi feast, каквито са много от заглавията този сезон.
Комедийката е приятна и дори изтърканите приключенски елементи са представени интересно.
Режисьор е един от създателите на аниме адаптацията на Gintama. Половината от сеютата също са от там (да и Tomokazu Sugita, но той е във второстепенна роля). Ixion Saga DT засега не стига до висините на хумора и социалната гротеска на Gintama, но пък има нещо от атмосферата му и от циничноста на геговете.
Бюджетът е малко тънък, но картинките и анимацията са приятни.
Надявам се да продължи в същия стил и ако е така, ще го следя с кеф.
Aoi Sekai no Chuushin de - един епизод. Относително евтино заглавие с множество статични сцени и музикално оформление, като от date simulator игра. Води се пародия и сигурно е пълно с доста референции към конзолни игри. За съжаление тези връзки ми убягнаха поради лошо познаване на материята. Разпознах само Sega, Nintendo, Sonic, Tetris, както и пародизираното име на създателя му Пажитанов. Без знание какво и как се пародира тук, сюжетът си е едно съвсем маргинално фентъзи.
Може да погледна още една-две серии.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 2 guests