В общи линии, случвало ли ви се е да искате да изчезнете? В онзи смисъл, когато времето няма значение и е ирелевантно дали ви е имало и дали ви има в момента или за в бъдеще.
Бих си обяснила желанието 'да потъна в дън земя', но не от срам, а, например, от претоварване, от твърде много стрес, депресия, умора. Но не говоря и за това. А за усещането, появило се просто така, без особено значение 'защо', да спрете 'да бъдете', да изчезнете, дори за малко. Хех, дори причината да не е едно от милите морвени 'мразя целия свят'
...Хм, не знам дали обяснявам правилно, нещо ме гъделичка лявото ухо
, май пак се оплетох...Oh well, ако сте - споделете, искало ли ви се е да изчезнете? Какво е усещането, защо? Често ли се случва?
Little Edit: Ето може би още малко материал за размисъл --> Мисля си че желанието да изчезнеш е своеобразно биене на отбой, вдигане на ръце от ситуации, които малко или много задушават. Прелялата чаша, 'до гуша' дошлото...
) - изчезването, за което говоря не е свързано със смърт, ако исках да кажа 'искало ли ви се е да умрете' щях, но не е това. Мисля че желанието да изчезнеш е едно стъпало по-високо от желанието за почивка - и физическа и емоционална. Разликата е, според мен, че в момента, в който животът те е завъртял като вихрушка и решиш, че имаш нужда от почивка, тя няма да е достатъчна. Или ще е, но ще й трябва прекалено много време, за да подейства като такава. Т.е. озоваваш се на хубавия плаж със синьото море или в някоя хижа, но някак си всичките ти проблеми, всичко, което си оставил, дали ще са професионални ангажименти или емоционални разочарования/болки, ще продължава да ти трови мозъка. Поне в началото и ако прекалено много си овързан с непрекъснатото напрежение, би било адски трудно да спреш да мислиш за всичко това.