Post
by TheGrimReaper » Wed Mar 20, 2013 10:04 pm
Пълна трагедия откъм филми, но все пак трябваше да ги преглътна някак:
Wu Dang - Zhao Wen Zhou е талантлив, но само ако не попадне на второразредни продукции и лош избор на режисьор и хореограф на бойните сцени. Опита се да блесне в продълженията на Once upon a time in China, но за жалост там го провали Yuen Bun и смехотворните сюжети, гарнирани с малоумни герои и неадекватни изпълнения. Понякога се случва да блесне в някоя по-читава продукция (Fong Sai Yuk), но такива са рядкост във филмографията му.
Wu Dang за жалост се класира в посредствената категория, отколкото сред някои добри продукции и отново имаме неоригинален сюжет и калпави бойни сцени. Историята е вариация на предъвкваната тема за "китайския Индиана Джоунс" и тук Zhao Wen Zhou играе ролята на професор в търсене на 7 безценни съкровища, скрити сред тайнствените параклиси и манастири на планината Удан (някой да си спомня за "Непобедимите от Удан?), но някъде към края разбираме, че целта му е далеч от материална, тъй като чрез събирането на 7-те съкровища, ще спаси дъщеря си от коварна болест.
Но основната заигравка идва от факта, че за да се сдобият с тези реликви, трябва да се появят на турнир по бойни изкуства, където се срещат с непозната и доста надъхана девойка, която също издирва едно от съкровищата, за свои лични намерения. По някое време преди края се намесва и стеснителен монах, който успява да научи "Спящо Кунгфу", за да се противопостави на главния лош във филма, изигран доста дървено от Denis To (Legend is born: Ip Man).
Както се вижда, сюжета не блести с някакви по-специални качества и аз наивно си помислих, че бойните сцени ще компенсират за блудкавото резюме - но уви, този път Corey Yuen (Transporter, Fong Sai Yuk, Wing Chun, So Close, Righting Wrongs) е карал през пръсти и не си е давал особен зор в бойната хореография, пълно с неуместна поява на жици и недоклатени ъгли на камерата. Имаше само една по-читава бойна сцена, между главния герой, напористата девойка и тумба биячи, но тя се загуби в общия фон на тиня и блатни изпарения. А финалния бой можеше да бъде много по-добър, ако не бяха се опитали да го направят като клип на Astral Projection - яко психеделики и всякакво цветни вълни на екрана, по едно време ме заболяха очите от толкова колорит...
Мани, мани - жалко за всичко поднесено тук. Повече от 2/10 няма как да му дам по моята лична кефометрична скала, заради хубавите гледки от планината Удан и отчасти заради гореспоменатия двубой.
Следващия филм беше малко по-добре, въпреки режисурата на Wong Jing (City Hunter, New legend of Shaolin, Last Hero in China, God of Gamblers - един от по-добрите филми на Chow Yun Fat), като отново забегна по кривата на cheesy comedy, но този път в по-умерени количества.
Treasure Inn - комбинация от пародия на Flying Swords of Dragon Gate, малко бой, леко сатиричен поглед над любовните трепети и по-поносим сюжет от повечето му такива филми. Двама полицейски служители се съюзяват с две красавици, за да разнищят нелегални търгове на безценни реликви в заведение на име Treasure Inn, по следите на открадната статуя от нефрит.
Nicholas Tse (Invisible Target, Bodyguards & Assassins, The Beast Stalker, Dragon Tiger Gate) играе главния в цялата история и логично на него се пада бойната слава в съответните сцени, дело отново на Corey Yuen - но този път се е справил далеч по-добре от предния филм, даже ми напомни за последния добър wu xia филм Reign of Assassins, с участието на Мишел Йо (Michelle Yeoh).
Имаше малко смях, но всичко беше умерено количество, чак се учудих че филм на Wong Jing може да не ме отврати. Ефектите не дразнеха, но пък и не бяха пресилени, което беше още един плюс, към цялата постановка, главния лош беше малко изненадващ, но се преглъщаше лесно и обичайния хепи енд пак беше налице, като на моменти забелязах влияние от Zu: Warriors from the Magic Mountains на Tsui Hark.
В общи линии не толкова лоша картинка, и определено по-добрия от двата. Бих могъл да го препоръчам на феновете, но с малки резерви. 5/10