Xellos wrote:Абе кой се жени на тия времена, ако не е само за финансова/емигрантска изгода?

Това е според мене най-смисленият въпрос, поставен в тази дискусия.
Да ви обясня сега защо не можете да постигнете разбирателство (Имаше си специална думичка за такива с моята роля на разбирачи по форумите, ама не си я спомням, ако някой се сети, моля да ми я подскаже, надявам се да е обиден и дискриминиращ епитет

).
Значи проблемите са около три на брой: 1) смесването на църковна с гражданска проблематика; 2) смесването на юридическа със социално-психологическа проблематика; 3) кръстосването на американската с европейската гледна камбанария.
"Брак" е гражданско понятие, църковното е "венчавка". Венчавката, заедно с кръщенето и опелото са църковни таинства и църквата като институция, както и религиозните хора, като човешкото измерение на тази институция, имат всичките права и свободи да бранят тези таинства, защото на тях се крепи религията им. В БПЦ венчавката не е позволена не само на хомосексуални, но и също на всички, които не могат с кръщелно свидетелство да докажат, че са православни, т.е. нямат право на венчавка и всички онези, които са се оженили за мюсюлмани или католици. На нас със съпруга ми също ни е отказано да се венчаем, понеже той не е кръстен, понеже родителите му бяха воинстващи атеисти, които преди да си отидат от тоя свят, ни забраниха да викаме поп да ги опява, затова ги погребахме неопяти. За всеки религиозен човек: ние всички ще горим в ада.
Бракът е законово уредено съжителство, обаче българското законодателство през последните години претърпя редица промени и установи като юридически факт съвместното съжителство на съпружески начала без брак. Не съм следила сокъде стигнаха с промените, но май в момента почти го изравниха със законния брак. Сестра ми например живее с мъжа си без брак и ако правилно си спомням законовите положения, единствената разлика в ситуацията е, че ако някога решат да се разделят, могат да се споразумеят за детето, колата и кафеварката, без да занимават съда със себе си. Ако не се споразумеят, ще занимаят съда и всичко ще е все едно имат брак. За всички злобни и долнопробни свахи обаче: сестра ми е курва, а детето й - копеле. Чак се погнусих от себе си, че го написах...
В България хомосексуалните не просто нямат право на венчавка, те нямат право на брак, нямат право и на съжителство на съпружески начала. За злобните хора в България хомосексуалните са прокажени, за религиозните - в най-смъртния от всички смъртни грехове. Онова, което аз намирам за смислено, е хомосексуалните да се борят за равенство пред закона. За равенство пред църквата обаче, извинявайте, смятам за безумно да се борят. Когато хомосексуалните се преборят за равенство пред закона, как мислите, ще се въздигнат ли те в очите на долнопробните хора, или това е една съвсем друга битка, за която ще трябва да се борят още едни двеста години?
Сега разликата между американската и българската действителност е в следното: ако хомосексуалните отвъд Океана се преборят за равенство пред закона, те почти са спечелили и другата битка - за равенство пред обществото; там проблемът е, че църквата е много гъста със закона и това е огромната пречка. В България църквата не преде, а законите си ги сменяме както си искаме. Брак между хомосексуални можем да имаме още утре, обаче какво от това?