Малко странен ми дойде епизодът, въпреки че имаше голям брой яки сцени и карактър девелъпмънт. Въобще не съм сигурен накъде отиват с Шае и Аша, понеже се отклоняват от книгата
- Spoiler: show
- На книжната Аша не й дреме толкова за Теон, а само и единствено за короната на железните острови, а Шае щеше да зареже Тирион на мига при такава оферта
- но, трябва да призная, монологът на Аша беше един от най-надъханите моменти в сериала, може би защото музикалната тема на Железнородните е много добра.
С Денерис ми беше много странна сцената, понеже е силно неясно какво стана въобще с Юнкай, и не успяват да предадат подгласа от книгата - на Денерис й е предсказано, че няма да роди живо дете повече, и затова за нея е толкова покъртително това Мхиса, Мхиса. Но отново, много яката музика спасява положението.
Станис обаче... защо, защо държат да оплескат напълно този така силен и противоречив образ? Смотаха една силна сюжетна нишка в края на епизода, само за да не се занимават да я развиват в следващия сезон! Целият образ на Станис Баратеон е осакатен във втори и трети сезон, цялата му дълбочина е отнета, и сериите губят от това.
PS: Рууз Болтън обаче започва да играе все по-силно и по-силно, Шае и Игрит също отново бяха на високо ниво, Аря навлиза в нов спектър от характера и актьорската си игра, а Церсей също направи много странен и противоречив епизод, и на практика ми стана симпатична - ъгейн - сериалът определено я обрисува в по-симпатична светлина от книгите. Битките в лагера бяха добре представени, въобще не се разбира кой с кого се бие, но точно това е идеята!
PPS: "A joke - Joffrey did not mean it."
"Yes I did" - великолепно, просто великолепно и от Джофри, и от Тивин, и от Пицел, великолепна игра!
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен
: