Post
by Martix » Sat Feb 01, 2014 9:30 pm
Дочетох и другите две от Живият Хаос.
Във Въпроса и Възражението вече взеха да изплуват и по-слаби моменти, които станахо още по-осезаеми в Чудовищата на Войната.
Namely:
Тод Хюит е неприятно човешко същество, точно от типа протагонсти, които са ми най-антипатични. Той е толкъва добър в сърцето си, нищо че две книги не спря да бъде пълен егоист, да върши всякакви зверства, да наранява всички около себе си. Неговият най-голям враг е злият кмет, но нищо, това не му пречи да е и неговия най-близък съюзник до степен да му стане втори баща. Ох, всичко е толкова драматично, въздухът направо с нож да го режеш.
Кметът започна много силно, дори бих го сложил в някакви топ 10 класации на най-яките злодеи, но към края започна малко да си бяга от образа, цялата му двупосочна връзка с Тод не беше реализирана по най-добрия начин(не че беше лош начина, но не беше най-добрия). А и едни разкрития в края на трета книга малко ми развалиха доброто впечатление.
И третата слабост е, че в това YA за израстването, няма никакво израстване. Или поне не такова, каето ад е показано с нещо повече от едно лъжливо изречение. Тод не се промени и на йота от началния си образ, Виола започна на доста по-добро ниво на човечност, но и тя не стана нещо повече. Единствения, който се промени адекватно беше Дейви, но всички знаем до какво го доведе това.
Също така краят отново не ми хареса. Действието започна да става малко по-нагласено, отколкото трябваше в последната четвърт на трета книга.
Но все пак кметът е страшно могъщ, носещ почти Пратчетова култовост. Патрик Нес е старшно увлекателен автор, действието хвърчи със скоростта на светлината, стила на писане подхожда перфектно на това със своята неизбежност и накъсаност. Интересните идеи продължават да изникват и в следващите книги с появата на третата страна в конфликта(освен онези огнени лъкове, wtf беше това), изобщо препоръчвам. Нарежда ми се на трето място след Захари Порът и Тъмните му материи.
8/10
There are no rules! I'm gonna get you!