Нехудожествена литература

[stealth]

Чета предимно художествена литература (най-вече фантастика), та ми е интересно дали някой прекарва и по някоя нехудожествена книжка от време на време. И ако да, какво бихте препоръчали?
Наскоро си взех „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, която не беше лоша. От край време се приспивам с по няколко страници на „Бледа синя точица“, която не връви и не върви, а не е като да липсват интересни неща в нея. Общо взето - мъка
В слашдот върви анкета How is your book reading divided between fiction and non-fiction?, но не са ми толко интересни процентите, отколкото мнения

[Ghibli]

Не е точно препоръка, защото не мога да препоръчам книга без да съм я чела: нещо, което планирам в скоро време да си намеря и прочета, защото видях хубав отзив:

http://www.goodreads.com/book/show/1881 ... ting-ahead

В отзива най-много ме впечатли твърдението, че авторът съветва хората да съдят другите и се изказва против моралния релативизъм - което за мен означава "най-сетне някой, който се отнася по същия начин към изправянето до стената когато дойде революцията, както и аз! ура!". Дано да оправдае високите ми очаквания.

[ProxyFantasy]

Последните 6 месеца само това чета. Дали е заради университета или заради новооткритата ми страст към книги, които дават реална и потвърдена информация и развиват реални теории, не мога да съм сигурен, но опрелено съм зарибен.
Основно чета антропология - племенни структури, ритуали и символни образи, като В. Търнър за сега задоволява любопитството ми от части, но пробвах и Мери Дъглас, която също трябва да се изследва по-обстойно.
Другото са предимно филосовски четива като последното, което ми попадна пред очите бе Апории на Жак Дерида и въпреки, че не мога да твърдя, че разбрах и 15% от написаното в книгата, тя си беше страхотна и езикът бе неповторим. Изразяването на този човек е изключително.

ПС. Може да ъпдейтвам с други интересни четива в нехудожествената литература. ^_^ Евала за темата.

[Nameless_onee]

Това четох преди 3-4 месеца и беше доста приятна книжка с доста интересни заключения и разсъждения на авторката върху екстравертността и интровертността на характера. Въпреки, че в книгата се преплитат и доста други неща, които изместват фокуса от класификацията на Юнг.
На по-интровертните читатели ще им бъде интересна, за останалите просто предлага гледната точка на отсрещната страна.

Другата нехудожествена книга, която обаче не ми допадна много. Доста спекулативни и изсмукани факти в опит да докаже доста съмнително твърдение, че гръцките богове и древните митологии като цяло, са базирани на факта, че извънземни са си правили кефа на земята. Единственото интересно беше съжденията, за изпреварила времето си човешка цивилизация, която е съществувала някъде преди около 10ина века и е изчезнала почти безследно. Има интерсни факти за артефакти, които датират доста преди позната ни цивилизация да достигне културно и техническо развитие за да изобрети и използва.

[passer-by]

Интересно, за Бардовата се изказваш по-ласкаво на страницата й.

Книгата не се оказа това, което очакваш. И по-добре, накрая останах приятно изненадан от развоя на нещата, формулираните идеи и изследването им.

"Одисея на боговете" е написана по-скоро като доста задълбочен доклад, включващ интересни тези и антитези, сравняването им и логичните изводи от това. Така че художествменост трудно може да се намери.

Първата глава за аргонавтите е доста слаба и е реално единственото място където се прави тази пряка връзка между древногръцките митове и хипотезата, че в най-ранната ни история сме били повлияни от реална среща с извънзмна форма на живот описана именно в митовете и легендите. Оттам нататък авторът, мъчейки се да докаже това като факт, изнася много интересни и обосновани факти, които в крайна сметка променят фокуса на посланието и вменяват съвсем друга идея, която за разлика от извънземните е съвсем реална, логична и напълно правдоподобна.

Няма смисъл да разкривам повече от съдържанието на книгата, за мен лично си заслужава, въпреки че очаквах нещо съвсем различно. Нивото след първа глава е много високо и след прочитането на всяка следваща част оставя купища въпроси за читателите.

Определено е приятна книга, която няма да допадне на всеки и няма да накара никой да вярва в извънземни, но определено ще разшири кръгозора на читателите и ще постави интересни въпроси, над които си струва човек да помисли.

[Devoted of Slaanesh]

Аз прочетох доста от книгите на Суворов за Втората световна война - обърнаха много от това, което са ми набивали в главата в училищата на НРБ.
Чета и мемоари на основно немски участници в същата война. Струват си тези на Ханс-Улрих Рудел и Хенрих Липферт.

[Nameless_onee]

Интересно, за Бардовата се изказваш по-ласкаво на страницата й.

Книгата не се оказа това, което очакваш. И по-добре, накрая останах приятно изненадан от развоя на нещата, формулираните идеи и изследването им.

"Одисея на боговете" е написана по-скоро като доста задълбочен доклад, включващ интересни тези и антитези, сравняването им и логичните изводи от това. Така че художествменост трудно може да се намери.

Първата глава за аргонавтите е доста слаба и е реално единственото място където се прави тази пряка връзка между древногръцките митове и хипотезата, че в най-ранната ни история сме били повлияни от реална среща с извънзмна форма на живот описана именно в митовете и легендите. Оттам нататък авторът, мъчейки се да докаже това като факт, изнася много интересни и обосновани факти, които в крайна сметка променят фокуса на посланието и вменяват съвсем друга идея, която за разлика от извънземните е съвсем реална, логична и напълно правдоподобна.

Няма смисъл да разкривам повече от съдържанието на книгата, за мен лично си заслужава, въпреки че очаквах нещо съвсем различно. Нивото след първа глава е много високо и след прочитането на всяка следваща част оставя купища въпроси за читателите.

Определено е приятна книга, която няма да допадне на всеки и няма да накара никой да вярва в извънземни, но определено ще разшири кръгозора на читателите и ще постави интересни въпроси, над които си струва човек да помисли.

еми с времето доброто избледнява и остава споменът само за негативите . Положителното мнение бе базирано най-вече от разминаването на много ниските ми очаквания... все пак за извънземни говорим, а реално след един момент в книгата се прокрадва друга интересна и доста възможна теза, която осмисля цялото четене

[ProxyFantasy]

Купих си издание на "Структурна Антропология 1ви том" на Клод Леви-Строс с твърди корици от едно магазинче в центъра на София и съм мноого доволен. Самата изработка на изданието (предполагам, че и затова цената беше толкова вдигната) е много прецизна.
Книгата определено е интересна и дава базовите представи за структурната антропология като изследване на първичните племенни порядки в зависимост от митовете, бинарните опозиции и тн. Преводът също е на лице, тъй като постоянно дава обяснения на разликите с английското издание и първоначалното френско издание.
Следващата книга, която мисля да прочета е Махалото на Фуко, като още не знам до каква степен Умберто Еко е засегнал научни теми и житейски теми. Въпреки, че не съм сигурен дали имам нужните знания, за да мога да възприема самата книга, но се надявам да ми се получи.

[Claymore]

Еко доколкото знам се заиграва доста със семиотика, конспирации и метафикция в тая книга, та би трябвало да е интересна.

[Ghibli]

Въпреки, че не съм сигурен дали имам нужните знания, за да мога да възприема самата книга, но се надявам да ми се получи.

"Махалото на Фуко" ми е любима книга от младините и смятам, че човек може да я прочете като увлекателен детективски роман без никакви знания, а пък това, че може да се задълбае в поне още 2 нива на смисли и послания, е само плюс, който в никакъв случай не пречи на човек да се изкефи на, примерно, преразказа за тамплиерите.

П.П. Горното важи и за "Името на розата".

[ProxyFantasy]

Значи спокойно мога да си направя експеримента да го прочета сега, когато имам някакви много базови знания какво е семиотика като цяло и след 2 години, когато мина няколко курса в университета по този предмет и да си направя разликите. Определено интересно предизвикателство! ^^

[coldie]

Зависи, какво за теб е "нехудожествена". Изчел съм тонове книги и книжки на конспиративна тематика, най-общо казано.
Някои са по-скоро документалистика (малка част), други са микс, трети по-скоро фикция.
Иначе бих препоръчал алманаси примерно относно митологията, необичайни събития, неизвестни факти. Интересни са.
Бих ти препотъчал и "История" от Херодот. Написана, толкова отдавна, но тоя пич, наистина е можел да пише увлекателно.
За мен поне не беше по-малко интересна за четене от една добра художествена книга.
Или пък няколко дебели енциклопедии с картинки, също са забавни.

Като цяло няма чак такова значение дали е фикция или фактология, но има голямо значение за мен като четец, как е предложено.
Херодот, наистина е добър пример, той ти предлага суха история по един много увлекателен за четене стил. Сравнявам го с другият голям историк на древността - Тукитид. Той до голяма степен обхваща същите събития, но стила му е сухарски и не хваща.

[moonlight]

В момента чета Най-големите гафове в света на военното дело и на разузнаването. Военното дело го изчетох, сега съм на частта за разузнаването.
Интересна, увлекатвлна, и дава специфичен поглед върху доста неща

[LeMonde]

~=Чета това With Speed and Violence: Why Scientists Fear Tipping Points in Climate Change
by Fred Pearce. Интересна тематика и много разбираемо обяснена.

[Litz]

wow, някой чете антропология. Йей.
Принципно покрай университета почти нямам време за художествена литература и всичко, което чета се свежда до етнографии, тук таме някой по-трансдисциплинарен текст, като аз лично никога не съм харесвала Търнър и Гийртц, за сметка на това обожавам Асад.
Една от професорките ми в университета пише невероятно добрите етнографии на с фокус върху психологическата антропология, но нейните текстове са почти само на немски, но пише наистина доста увлекателно.