А иначе отварям моя тема за да пробутвам някои от тези нещица - всичко по-кратички и самоцелни, както и откъси от по-дългите... И за да има къде да импровизирам, ако съм в клуб и ме прихване внезапно музата... Надявам се никой да не възразява.
И така, започваме с нещо късо и слабо, поне по моя преценка. Ето какво е писал Дагърстаб на крехката и впечатлителна възраст от 17 години:
I forged myself a sword
To slay the ones I hate
And then I faced my fate
In search of grim reward...
Пояснение - това не бе възприемано насериозно дори и по времето на написването си. Имам склонността да създавам подобни безжанрови и самоцелни "миниатюри", ей така, за кеф, заради римата и ритъма (декларирам, че познанията ми по поезия са минимални
), и обикновено нямат никакъв смисъл. Понякога просто изскачат стихове/римуващи се редове, харесват ми и ги довършвам.Последното нещо от този род е подписът ми във форумите на Потърмания (до там ме въведе търсенето на истината относно Българската Църква и Потър, и се регистрирах, за да дразня хлапетата
). Ето го: (Центриран е върху най-точният превод на DaggerStab - "намушкване с кинжал")Аз съм смъртоносна рана:
хладна лъскава стомана,
на усойница отрова,
тебе вкараха във гроба!
Наивно, а? Обаче пасва на атмосферата на онзи форум
Очаквайте още тия дни, този път нещо по-сериозно, и то проза...
Сигурно нещо пак са ме били ударили хормоните...