Post
by Morwen » Fri Sep 30, 2005 10:06 am
Вчера имаше мачове, дори българските отбори биха в повечето, оле. Хубаво.
Обаче аз висях половин час в трамвая, защото бяха затворили кръстовището заради мача. Някакви хора ходеха на заплашително големи групи и пееха "ЦСКА, ЦСКА" с мелодията на Тих бял Дунав... Знам ли, не разбирам как заради едното ритане на топка, в крайна сметка, стотици и стотици хора прегракват, бият се, обиждат се на достойнство, като им кажеш, че Бербатов/Боримиров/Джаейоба е ламер и какво ли още не. И заради това, че ще се рита палав мач, половин София се оказва блокирана. Да не говорим за неадекватно огромните количества пари, които се дават за това вместо за, колкото и популистки да звучи, по-добро медицинско обслужване, примерно. Ся, ясно ми е, че всички си дават парите доброволно, но за какъв дявол, да му се не види? Слушах как някакви момчета обсъждаха писмо до Димитър Бербатов, написано от български фенове, което беше по-сълзливо от това на шестокласничка почитателка на Нора Робъртс. В стил, "Недей да ни разбиваш сърцата, не ни вкаравай голове заради доброто старо време"... ама беше вдъхновено. Те. Просто. Ритат. Топка. Понякога и себе си. Не виждам защо това е толкова важно, че принудително да влиза в живота на толкова много хора.
Мисля, че шалчетата са една квинтесенция на цялия абсурд. Хора, които принципно не биха сложили шалове дори на - 15 градуса, ходят с такива само защото на тях има звездичка и ЦСКА. И плетачната индустрия внезапно излиза на печалба. Това поне е плюс...
И един цитат от спортен коментар, на който Волкос тихо трепереше от смях, а аз си го записах, та да не се изгуби... "Дърводелски пас към Митьо Бербатов, който за пореден път не прави нищо на терена"... Тежко е :)
I don't wanna die
But I ain't keen on living either