Извинявам се, че изчезнах така, но просто в кратките мигове, в които не учех и не бачках имах сили единствено да гледам сцени с Флинт и Вейн от Блек Сейлс или епизоди с Джоди от американския Шеймлес. Толкова брейндед бях.
@Lyanna Stark
Благодаря за хубавия дълъг пост! Да, съгласна съм с повечето неща, но за лексиката явно няма да се разберем. За мен единственото решение на проблема с outreach-a и диалога е всички да почнем да ползваме едни и същи термини, с които да обозначаваме едни и същи неща. Т.е. да си изравним дефинициите. Щото в момента ситуацията е, че всеки разбира под тея натоварени думи нещо различно и оттам тръгват и обвиненията. Както казах, това, което съм чела до момента от академичните източници не обвинява никого а просто излага разни факти за глобалната ситуация (а не за отделните отношения между човек и човек) на показ.
А глобалното изравняване на дефиниците ще стане с образование. И неслучайно този курс е част от Bachelor of Education програма, която се опитва да създаде учители, които си дават сметка за тези неща. Миналия семестър в часа на моят любим преподавател-гей, за когото съм писала тук във форума, научихме, че до момента историята на образованието може да се раздели на 4 "момента". Първия е стандартизираното образование, дето се е зародило покрай технологичната революция и първите фабрики (и продължава да се практикува от учителите в България и до днес, а и в САЩ не могат да излязат от там). Това са настроенията към образованието и на голяма част от родителите в Канада, които все още не могат да преживеят, че някои от любимите им rote memorizations техники вече не се практикуват с децата им. Вторият момент се е пръкнал, когато се е създала солидна средна класа, която е искала децата й да получават образование като на богатите. Този втори момент се нарича authentic education (предоминантното разбиране за образование на учителите в Канада понастоящем), където за направата на уроците вече се взима предвид и личността на детето. Третият ни беше преподаден като democratic citizenship education - там са social justice наративите, защото академиците в областта са установили, че училището вместо да намали социалните неправди, всъщност ги увеличава. Това все още не е станало реалност в училищата и е нещо, което education researchers натискат да почне да се прави на практика. И последният момент (systemic sustainability education) се случва ей сега и дори не знаят как да го опишат все още, но е свързан с непрекъснатите технологични проблеми, с глобализацията и екологията. Т.е. знанието вече се разглежда почти като живо същество, идеята е да се образова население, което мисли на глобално, над-индивидуално и sustainable ниво. С това тепърва почват да се занимават education researchers.
Та ако искаме по-прогресивно мислещо население, ще трябва да си го образоваме от малко да си дава сметка за разни неравнопоставености, които съществуват от векове наред и да разбира защо съществуват въпросните неравнопоставености. Т.е., разни невидими привилегии трябва да станат видими за привилегированите и колкото по-рано се случи това, толкова по-добре за всички нас. Това води до един бая нагорещен дебат в образователните среди тук, щото дори тея с по-левите и нелибертариански убеждения в образованието са разцепени на две: радетелите на equality-то и радетелите на equity-to. Ако не ви е ясна разликата, ето ви картинка, дето я пояснява:
В момента сме по-скоро в първата картинка. Искаме да стигнем до третата картинка. За тая цел обаче трябва да минем през втората картинка и да поседим в нея известно време, докато историческите последици от разни политики не почнат да изчезват.
Та така. Аз, подобно на всички хора с интернет, съм ужасена от това, което всеки ден виждам в него. И аз също считам, че положението няма да се оправи с обвинения. Но обвиненията са продукт на неразбирането на материала И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ. Т.е. и двете страни няма да е зле да спрат да се обиждат първосигнално и да вземат да разберат материала. И за разбирането на тоя материал най-добре да се обърнат към съответните изследователи. И да, ясно, че в хуманитарките е по-трудно да се постигне академичен консенсус отколкото в точните науки, но дори и при това положение ще е по-добре глобалната кочина да се сведе до доста по-малкия брой разногласия, дето съществуват в научната литература по въпроса.
Ениуей, занимавахме се със сексизъм миналата седмица и аз бях супер вокална в опозицията си на термина и в това, че при така поставените дефиниции вече трудно можем да говорим за "сексизъм" в западните общества, или ако ще говорим за сексизъм, би трябвало да може да говорим и за обърнат сексизъм. В последните няколко глави се поразочаровах от учебника, щото пренебрегва прекомерно nature компонента в nature vs nurture дебата. Сори, като взеха да ми разправят как disability-то е social construct вече взе да ми идва в повече. В главата за сексизма пък удобно бяха пропуснали статистиките, в които се вижда inverse sexism. Не научих нищо ново от тая глава, а и в клас никой не пожела да ми опонира на мненията. Та, явно ще продължа да си търся инфо по тая тема.
И последно. Трябва да правим Diversity discovery проект, в който отиваме да гледаме някакъв event свързан с група, с която НЕ се идентифицираме. Аз не се идентифицирам с болшинството от малцинствата, но им симпатизирам силно и не мисля, че пребиваването ми на някакъв такъв event ще е кой знае какво diversity откровение. Та реших да ида в група, към която изпитвам истинска неприязън, барем си преодолея предразсъдъците към нея. И така, пичове, в някоя от следващите недели, ще ходя на протестантска църква.... Втриса ме само като си помисля кво ме чака.
