В крайна сметка първият Gundam прилича на типично шоненско аниме от периода, но с добавени пластове и теми .
Главният герой е победител, но не типичният, не и във войната, а само в личен план. Просто оцелява и помага на други хора да направят същото. Силите му не са лично постижение - частично се дължат на на баща му (проектанта на титуларния Gundam), на поддръжка от страна на бойните му другари и на способности, които цялото човечество притежава латентно, но така се е случило, че той е измежду хората с първите отключени такива. Последното не е удобство, често е пречка, а и постоянно бива експлоатиран заради тях. Сблъсква се с ужасите и несправедливостта на войната. Сблъсква се с насила наложени отговорности. Запознава се с някои от враговете и вижда, че това не са чудовищата описани от пропагандната машина, а хора на които дори може да се възхищава. Развитието на личните му връзки също не е нещо типично, семейството му е разбито още преди да започне историята, Матилда загива донякъде заради него, а на Фрау накрая и писва от простотиите му и се сгаджосва с Хаято.
В глобален мащаб нещата също имат нови измерения спрямо заглавия от 70-те. Екипажът на White Base изминава огромни разстояния за тези 43 серии, но техните преживявания са само частичка от по-голям сблъсък, който пък е част от още по-голям исторически процес: усвояването на космоса и как това влияе на икономиката, политиката и културата.
В сравнение Uchuu Senkan Yamato (1974) пак е мрачно и пълно с битки, но е предимно приключенско и някак не се взима много сериозно. (Което и личи от името - взимаш потопен през Второта световна война кораб, преоборудваш го за космоса и го пращаш на пътешествие до Малкия магеланов облак
. Поне в римейка нещата са малко по-различни и ръждивите останки на Ямато са само камуфлаж.). Друга space opera от периода Uchuu Kaizoku Captain Herlock вади по-сериозни разсъждания за човека и човешката психика, но е представено със серия от монолози, а военните сблъсъци са по-скоро метафора, а не същинско клане.
Mobile Suit Gundam взима същите визуални средства, типажи, клишета и прави нещо различно с тях. Вярно, пълно е с дефекти и откровена глупост, но е заглавие от различен калибър.
Това личи по-добре в трите филма по сериала, защото са дестилация на по-интересните неща и изрязват доста излишъци.
Mobile Suit Zeta Gundam ep. 1-9 - взима всичко от Mobile Suit Gundam и го развива.
И хубавите неща, и пълните тъпизми.
От една страна битките са по-красиви и по-интересно замислени. Не са обичайното млатене и стреляне, имат сложна хореография, развиват се в 3D пространството и по-видимо се влияят от физическите закони.
Множество нови по-добре нарисувани кораби, mech-ове и друго оборудване.
Политическата ситуация също е различна и макар неочаквана за зрителя свикнал с "още от същото" е логично следствие от предишния сериал.
От друга страна в Zeta вече могат да се видят най-лошите черти, които са характерни за всички Gundam заглавия на Томино от тук нататък: отвратителни герои, които действат или импулсивно, или по някаква счупена логика. Отношенията между тях също са напълно сбъркани. Гръбнакът на сюжета се държи на поредица от Deus ex събития. Затвърждава се и традицията от предния сезон на масово шамаросване и раздаване на юмруци. Някои идеи са навряни в лицето на зрителя доста грубо: Баджина е Шар, Камий е новият Амуро (не, не е, аз не съм съгласен!), Argama е новият White Base, Ема е свестен човек затова ще дезертира от Титаните и т.н. и т.н.
Шар можеха да го обявят официално чак на Луната, а че е той е Баджина е очевидно за зрителя от белега на челото му.
С други думи Zeta е типичното за Gundam - сбор от страхотни идеи и пълни глупости.
Detective Conan ep. 872-873 - прекалено много го разточиха този случай, не заслужава цели 3 серии. Ако знаех че ще са толкова, щях да изчакам 874-та.
Хамон свири на пияно и пее...харесвам гласа и играта на Миюки Саваширо, но тази сцена пречи.