The Series Topic, Part III
Moderator: Moridin
Re: The Series Topic, Part III
Пък аз се наканих да гледам някой сериал, а Алшу ме отказа. Отивам да си чета Карл Май.
Re: The Series Topic, Part III
Че гледай ги тези две серии, аз обикновено сам неправ за всичко.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: The Series Topic, Part III
Ще има нови Amazing Stories, сключена е сделка между Apple и Amblin Entertainment.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: The Series Topic, Part III
Излезе новият Mr. Robot. Първият сезон ме накефи, но вторият за мен беше доста по-слаб, сега идва третият, ако съдя по трейлъра, повече екшън. В никакъв случай не очаквам да е по добър от първият сезон.
Re: The Series Topic, Part III
Принципно не понасям криминалки, ама Mindhunter поне в първите си два епизода е гениален. Режисурата е майката си трака (Финчър баце) и персонажите са доста добре развити и всичко е доста свежо.
Обожавам Гроф(изгълтала съм всичко негово на буутлези включително) и нямам проблем с Холдън, но секс сцените са болката. Тва сигурно дори при непрекъснатите тейкове на Финчър не може да се премахне, това негово усещане за дискомфорт (може и тва да е идеята, знам ли). Та можехме и без тях да минем, щото иначе с мацката имат няква химия.
Обожавам Гроф(изгълтала съм всичко негово на буутлези включително) и нямам проблем с Холдън, но секс сцените са болката. Тва сигурно дори при непрекъснатите тейкове на Финчър не може да се премахне, това негово усещане за дискомфорт (може и тва да е идеята, знам ли). Та можехме и без тях да минем, щото иначе с мацката имат няква химия.
Re: The Series Topic, Part III
Здравейте, имам един такъв въпрос, някой гледал ли е Tin star, какво мислите за него? Аз гледах само първия епизод, има лек привкус на Банши, доста потенциал, но нещо ми е малко ..., не знам как да го опиша. Тим Рот все пак, но историята ми е малко клиширана, та се чудех да продължавам ли нататък?
Of all the things I've lost
I miss my mind the most
I miss my mind the most
Re: The Series Topic, Part III
Lord of the Rings TV Series In Development - http://www.denofgeek.com/us/tv/lord-of- ... evelopment
А?
На теория това е по-правилната медия за адаптация, но ме притеснява ТВ бюджета, влиянието на кино версията (след Задругата нататък, защото примерно Том Бомбадил беше изрязан правилно) и влиянието на модите в съвременната телевизия, най-вече GOT.
От друга страна може би само Толкин пуристите, ще го отнесем.
А?
На теория това е по-правилната медия за адаптация, но ме притеснява ТВ бюджета, влиянието на кино версията (след Задругата нататък, защото примерно Том Бомбадил беше изрязан правилно) и влиянието на модите в съвременната телевизия, най-вече GOT.
От друга страна може би само Толкин пуристите, ще го отнесем.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: The Series Topic, Part III
Мен пък тази новина хич не ме радва, макар че сигурно ще гледам сериала, като излезе. Не е като да няма милион милиарда фентъзита, които не са адаптирани двеста хиляди пъти. Нещо за Хрониките на Амбър да бяха направили, защо ми налитат на нещо, парчета от чийто франчайз се разхождаха по екраните преди три години?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: The Series Topic, Part III
Щото винаги трябва да залагат на сигурно.
Dirk Gentlys Holistic Detective Agency няма почти нищо общо с книгите на Дъглъс Адамс. Защо не са написали тяхно оригинално шоу, щом не им се адаптира?
Star Trek Discovery освен безбройните препратки е доста различно и несъвместимо със Star Trek. Защо да мажат така по каноните, вместо да направят нов сериал в различен свят?
Просто хората, които дават парите...както сигурно и част от публиката реагират само на известни брандове и дори не им дреме, че това са продукти, които не им съответстват.
Dirk Gentlys Holistic Detective Agency няма почти нищо общо с книгите на Дъглъс Адамс. Защо не са написали тяхно оригинално шоу, щом не им се адаптира?
Star Trek Discovery освен безбройните препратки е доста различно и несъвместимо със Star Trek. Защо да мажат така по каноните, вместо да направят нов сериал в различен свят?
Просто хората, които дават парите...както сигурно и част от публиката реагират само на известни брандове и дори не им дреме, че това са продукти, които не им съответстват.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: The Series Topic, Part III
На Дърк Джентли поне предишната му екранна адаптация не беше най-огромният филмов франчайз в жанра си, все пак. (Което ми напомня, че трябва да подхвана втория сезон най-после.) А и не беше толкова скорошна.
Както и да е, гледах - заради отзива на Пензата от преди няколко страници - първата половина от първия сезон на "Смъртоносно оръжие". Ами, догледаха ми се филмите отново. Гати. Точно това не трябваше да го правят на процедурно криминале със случай на седмицата. Ако не бяха имената на героите и по някоя доста насилена препратка тук-там, изобщо нямаше да се познава, че това е "Смъртоносно оръжие". По-близо е до "Bones". Ригс е прекалено спокоен, а Уейънсът в ролята на Мърто играе като Уейънс. Психиатърката е в сериозна роля, потенциално с романтична връзка с Ригс (F!#@!!!), вместо да е поредният тотално изкривен образ. Каскадите - след първите два-три епизода - са прекалено малко. Имаме леко ненормален патолог, който се опитва да бъде образът на Ричард Айоади от "The IT Crowd" - и даже прическата му е почти същата, и ОМГ, с такава коса, неприбрана, да реже трупове... Имаме смела цветнокожа полицайка, чиято сюжетна функция е, горе-долу, да има хубав бюст и нищо друго. Имаме мексикански полицай с най-кривата физиономия, която изобщо съм виждал на екран, който поне прави нещо, но... Това, което го нямаме, а отчаяно ни трябва, е горе-долу всичко, което прави филмите такива, каквито са - а именно, приятелството между двамата главни герои, разрушителните каскади, уан-лайнерите на Мърто и самоубийствената природа на Ригс (при все че на теория би трябвало да гони смъртта, на практика е Касъл с бойни умения)... Има милиони процедурни криминалета, егати, точно от филмова поредица, която изобщо не е подходяща за това, ли трябваше да правят поредното?
Както и да е, гледах - заради отзива на Пензата от преди няколко страници - първата половина от първия сезон на "Смъртоносно оръжие". Ами, догледаха ми се филмите отново. Гати. Точно това не трябваше да го правят на процедурно криминале със случай на седмицата. Ако не бяха имената на героите и по някоя доста насилена препратка тук-там, изобщо нямаше да се познава, че това е "Смъртоносно оръжие". По-близо е до "Bones". Ригс е прекалено спокоен, а Уейънсът в ролята на Мърто играе като Уейънс. Психиатърката е в сериозна роля, потенциално с романтична връзка с Ригс (F!#@!!!), вместо да е поредният тотално изкривен образ. Каскадите - след първите два-три епизода - са прекалено малко. Имаме леко ненормален патолог, който се опитва да бъде образът на Ричард Айоади от "The IT Crowd" - и даже прическата му е почти същата, и ОМГ, с такава коса, неприбрана, да реже трупове... Имаме смела цветнокожа полицайка, чиято сюжетна функция е, горе-долу, да има хубав бюст и нищо друго. Имаме мексикански полицай с най-кривата физиономия, която изобщо съм виждал на екран, който поне прави нещо, но... Това, което го нямаме, а отчаяно ни трябва, е горе-долу всичко, което прави филмите такива, каквито са - а именно, приятелството между двамата главни герои, разрушителните каскади, уан-лайнерите на Мърто и самоубийствената природа на Ригс (при все че на теория би трябвало да гони смъртта, на практика е Касъл с бойни умения)... Има милиони процедурни криминалета, егати, точно от филмова поредица, която изобщо не е подходяща за това, ли трябваше да правят поредното?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: The Series Topic, Part III
tigermaster
То и Wonder Woman с Adrianne Palicki щеше да е реално адвокатски сериал (и я бяха направили, като кукла Барби)
Мен ме дразни, че и оригиналните концепции трябва да се преструват и присламчват към известни марки.
Ма то по концепция е ясно, че не може да има такъв ТВ сериал. Очевидно отбиване на номера с тези полицейски процедури.не беше най-огромният филмов франчайз
То и Wonder Woman с Adrianne Palicki щеше да е реално адвокатски сериал (и я бяха направили, като кукла Барби)
Мен ме дразни, че и оригиналните концепции трябва да се преструват и присламчват към известни марки.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: The Series Topic, Part III
Подхванах нещо наречено Quatermass.
Вехт биртански sci-fi телевизионен театър.
От първи сезон The Quatermass Experiment (1953) са се запазили само 2 серии, та го догледах с римейка му от 2005-та. В него се мяркат Jason Flemyng, David Tennant и други познати физиономии.
Приятното преживяване в тези двете е не толкова историята леко осъвременена във версията от 2005-та, но все пак не много правдоподобна с изключение на самата биологична заплаха, а характерното преиграване за театъра и хиперболизацията на реакциите. Много си падам по такива работи.
В момента усвоявам Quatermass II (1955) и е със същата забавна архаична атмосфера, а сюжетът е малко (но само малко) по-смислен.
Ценното и в двете е, че ситуацията е брутална, развива се прекалено бързо за все още неориентираните в нея протагонисти и е безизходна.
Напрактика сюжетите им са сбор от всички sci-fi horror trope-ове на едно място: came back wrong, body horror, government conspiracy, alien infestation, alien infiltration, alien invasion и т.н. и т.н.
Забележителното е, че Quatermass е телевизионен пионер в тази област и влиянието му си личи в класики, като The Twilight Zone, The Invaders, The Andromeda Strain, The X-Files (има един доста сходна идея в първия му филм, сякаш взета от Quatermass II) и още де що има шоу с елементи на sci-fi horror.
Усещането за deja vu от по-нови заглавия, докато гледаш старо заглавие е интересно преживяване.
Нещо подобно ми се случи докато гледах Space Battleship Yamato (1974) виждайки познати концепции или сцени от Star Wars (1977), Battlestar Galactica (1978) и други space opera заглавия.
Всъщност започнах този маратон с филма на студио Hammer - Quatermass and the Pit (1967), който от кинаджийска гледна точка: декори, осветление, камера и костюми е доста добре направен, историята започва завладяващо и атмосферно, а тъпизмите почват чак при разгръщането и. За съжаление филмът е фрашкан с типичните Hammer-ски карнавални ужаси, които идват непреднамерено комични, вместо страшни.
Версията на професора тук е нещо, като сбор на предишните от 1953-59, където се играе от различни актьори, в различен стил. Andrew Keir прави прекрасно обобщение на образа.
Вехт биртански sci-fi телевизионен театър.
От първи сезон The Quatermass Experiment (1953) са се запазили само 2 серии, та го догледах с римейка му от 2005-та. В него се мяркат Jason Flemyng, David Tennant и други познати физиономии.
Приятното преживяване в тези двете е не толкова историята леко осъвременена във версията от 2005-та, но все пак не много правдоподобна с изключение на самата биологична заплаха, а характерното преиграване за театъра и хиперболизацията на реакциите. Много си падам по такива работи.
В момента усвоявам Quatermass II (1955) и е със същата забавна архаична атмосфера, а сюжетът е малко (но само малко) по-смислен.
Ценното и в двете е, че ситуацията е брутална, развива се прекалено бързо за все още неориентираните в нея протагонисти и е безизходна.
Напрактика сюжетите им са сбор от всички sci-fi horror trope-ове на едно място: came back wrong, body horror, government conspiracy, alien infestation, alien infiltration, alien invasion и т.н. и т.н.
Забележителното е, че Quatermass е телевизионен пионер в тази област и влиянието му си личи в класики, като The Twilight Zone, The Invaders, The Andromeda Strain, The X-Files (има един доста сходна идея в първия му филм, сякаш взета от Quatermass II) и още де що има шоу с елементи на sci-fi horror.
Усещането за deja vu от по-нови заглавия, докато гледаш старо заглавие е интересно преживяване.
Нещо подобно ми се случи докато гледах Space Battleship Yamato (1974) виждайки познати концепции или сцени от Star Wars (1977), Battlestar Galactica (1978) и други space opera заглавия.
Всъщност започнах този маратон с филма на студио Hammer - Quatermass and the Pit (1967), който от кинаджийска гледна точка: декори, осветление, камера и костюми е доста добре направен, историята започва завладяващо и атмосферно, а тъпизмите почват чак при разгръщането и. За съжаление филмът е фрашкан с типичните Hammer-ски карнавални ужаси, които идват непреднамерено комични, вместо страшни.
Версията на професора тук е нещо, като сбор на предишните от 1953-59, където се играе от различни актьори, в различен стил. Andrew Keir прави прекрасно обобщение на образа.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Re: The Series Topic, Part III
Quatermass II (1955) завърши отвратително и като сюжет, и като игра и като декори/реквизит. В края съвсем през просото са го давали. Може би са им орязали времето за продукция?
Quatermass and the Pit (1958-59) започна прекрасно и идва с по-правилна атмосфера от филма (1967). Единственото странно нещо е, че трябва да свиквам с четвърти актьор в ролята на професор Кутърмас.
Quatermass and the Pit (1958-59) започна прекрасно и идва с по-правилна атмосфера от филма (1967). Единственото странно нещо е, че трябва да свиквам с четвърти актьор в ролята на професор Кутърмас.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6591
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: The Series Topic, Part III
След два епизода от новия сезон на "Frontier" реших да го дропна. То не се гледа направо, въпреки готиния сетинг и въпреки Джейсън Момоа. Най-дразнещото са дрехите, веднъж човек да започне да вижда машинните шевове по всичко, независимо дали се предполага да са го шили индианци или, де да знам, ирландци, непрекъснато излиза от филма. Досадни грешки като това вертикални удари с камшик да оставят хоризонтални белези... Недостатъчно екшън и откровено тъп сценарий... Човешка глава - буквално смачкана на пихтия след два ритника - в нещо, което уж гони реализъм... Хайде, "Викинги" е откровено фентъзи в горе-долу същата степен, в която такова е и "Игра на тронове", та му прощавам - или поне му прощавах - голяма част от изцепките, в "Последното кралство" костюмите, макар и съвсем неавтентични, поне не изглеждат все едно са правени на поточна линия във фабрика, пък и сериалът работи в рамките на самия себе си, "Мускетари" с негъра Портос с коженото яке с капси не се и опитваше да се прави на реалистично, та няма как да му се сърдя, че не е... Това тук обаче уж иска да е автентично, а...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: The Series Topic, Part III
Подобно на всичко останало в поредицата Quatermass and the Pit (1958-59) почва добре, но някъде по средата му избиват чивиите. Всъщност е доста близко до Hammer-ския филм, но поне има малко по-добри обяснения, а и финалната сцена имаше нещо, като смислено послание.
Забавно е как тук го произнасяха Кейтърмес, май и самите англичани нямат консенсус по въпроса.
Остана ми само The Quatermass Conclusion, той е 70-тарски продукт.
Забавно е как тук го произнасяха Кейтърмес, май и самите англичани нямат консенсус по въпроса.
Остана ми само The Quatermass Conclusion, той е 70-тарски продукт.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests