Само да споделя едно-две неща с вас - понеже съм притисната
от проклетата дата 28-ми октомври, се наложи най-после да се размърдам и да позачета конкурсни разкази. Успях да прочета засега само тези от 35-ти брой.
Доста ми харесаха 4 разказа, от които 2 толкова много, че ще направя всичко възможно да ги вместя в моя топ 5
.
1 - 'Философия на себезагробването' - много ми хареса, може би най-много от всички. Идеята ми хареса, реализацията й особено много - стилът е великолепен, изразните средства и символиката в детайлите пък допринесоха за истинско удоволствие, което изпитах докато четях. Като цяло разказът ми напомни за аниме сериал. Разбира се, сигурно е могло да бъде и по-добро, но така четейки го аз не намирам нищо достатъчно дразнещо, че да го изкритикувам, така че искрени поздравления за автора.
2 - Русалийски сълзи - Очеизваждащо различен от горния, но не по-малко хубав. Не съм съгласна с повечето критики, че авторът не се бил справил стилово със създаването на фолклорна атмосфера - напротив, според мен се е справил повече от добре. Стилът върви гладко, не е тромав, лек и четивен е, задържа вниманието върху сюжета, което за приказка е ужасно важно. Историята пък е нежна и красива, интригуваща. Отново поздравления за автора, много ми допадна.
3 - Походът към последния ден - На това му казвам силна кинематографичност. Докато го четях можех ясно да си представя брутални визуални (анимирани
) сцени. Би изглеждало епично, но като разказ на историята нещо й липсва. Точно така, на историята, не на стила, той си беше съвсем добре. По-скоро на представянето й, дали е от накъсаността по параграфи или кратката форма, която явно не е достатъчна, за да бъде описано добре и по-детайлно това сюжетно хрумване. Иначе е интригуващо, финалът ми хареса. Просто си го представям много красиво като аниме сериал с добро музикално оформление (пфу, с тия аниме сериали, май всичко си го представям като аниме сериал, изкилиферчих се:roll:) и толкова.
4 - Правилото на боеца - Хареса ми общо взето. Стилът беше хубав, ако и леко тромав, поради прекалена метафоричност на моменти. Фокусирането върху детайлите би било плюс ако също не беше прекалено отвреме-навреме. Описанията бяха меко казано красиви, битката, любовните сцени... Екзотиката в разказа беше много приятна, създаваше атмосфера. Но историята беше разконцентрирана. Според мен авторът е могъл да поскъси 'увертюрата' с една идея и да пристъпи по-бързо към действие, защото в един момент човек загубва концентрация и започва сериозно да се разсейва. А и взимайки под внимание обема на разказа, развлачването не е плюс
. И все пак ми хареса, поздравления.
Едит: Да, личи си, че си умирам за сън, пропуснах да спомена нещо и за останалите разкази. Сметнах, че е най-добре да напиша единствено мъничко за тези, които наистина ми харесаха. Останалите разкази не бяха толкова лоши, но по една или друга причина не успяха да ме впечатлят. На едни им липсваше стил, а имаха добра идея в сюжета, други пък имаха крещяща нужда от добър сюжет, за да оправдаят добрия стил. Имаше наивно написани, клиширани или пък твърде статични, много кратки писания. Но определено искам да поздравя всички за усилието и да ги окуража да не се отказват от писането само защото на мен или на някой нещо не му е харесало, нека това само ви стимулира да пишете все повече и повече, защото стилът идва с писането. Така че дерзайте.
