Гледано напоследък, част III

[alshu]

Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 4 - всички са идиоти, дори тези които показваха вяли признаци на интелигентност.
Поредната глупост на старчоците - групово самоубийство. Не е изненада, но местните пазители на реда са на тяхна страна, въпреки че уж са млади и по логиката на шоуто нетъпи и още имат повече информация за ситуацията от останалото население. Шефът им действа доста странно.
На бунтовниците, както бяха единствените относително рационални хора, внезапно престана да им пука и решиха да се оставят да бъдат издавени. За по-голям драматизъм?
Главният герой е в емоционална дупка, но сякаш всички жени на острова се опитват да го изкарат от нея и да му обяснят, че той е протагонистът тук. Най-досадна е фенката му Гиншу, която има някакъв фетиш към него.
В края на епизода нашите хора откриха Дейви Джоунс в машинното отделение на Кита.
Целият хаос от глупости, които се случиха в епизода ме убеди окончателно, че това не е шоу за мен и няма начин да се превърне в нещо по-различно.
Дроп.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 5 - стандартен шонен шит и дори сеютата не се напрягат много. Претупано е дори най-качественото нещо в мангата - екшънът. Е, все пак вкараха една-две от добрите тупалки.
Някак имам различен спомен, за причината лошковците да затрият бедняшкия квартал - просто искаха да освободят земята на шефовете си от клошарите, а тук в анимето докараха някакви политически причини.
Още в мангата изгасяването на пожара вече се беше случило докато траеше боя, а тук беше в последната секунда за по-голям драматизъм.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 38-40 - Камий се снабди със сестра...каквато никога не е имал, но я качи на борда на Аргама без да му мисли много-много. Останалите герои също се държат все едно са на пикник, а не се води война. Драмата на Рокуа е смесица от комизъм и досада. Лошковците са занимават с пълни глупости - Хаман и Минева също са на излет, а Титаните гърмят с гигантското си оръжие по неутрални колонии, вместо по враговете си. Тук имаха шанс да затрият Аргама и дори казаха, че ще направят това, но направиха друго.
В някои аспекти този сезон е по-инфантилен дори от предишния, а уж бил мрачен.
Има и някои интересни моменти, примерно изясниха за какво служат тези по-малките цилиндри, които орбитират около колониите - там се оранжериите.

[alshu]

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 17 - нашите хора надобряха. Правят грешки, но ги коригират и левълапват доста бързо. Вече почти без помощ бият лошковците и изпълняват куестовете.


Juuni Taisen ep. 5 - около стратегическите размишления на Коча, които си бяха губене на време научихме някои неща.
Конят наистина се е измъкнал на Бика. Според информацията, последният никога не се отказвал, ако тръгне след някого, но явно не е талкова праволинеен (и подобен на бик), а действа по-рационално.
Зомби версията на Змията ползва огнепръскачка. Интересно дали това всъщност не е Драконът или пък и двамата брата ползват едно и също оръжие, нищо че бутилките изглеждат малко по-различно?
Най-накрая ще видим как се бие Плъхът.
Маймуната е смешна как маха с ръце и отбива всички атаки на Заека с чи.
Тигърката логично не е толкова тъпа, колкото я мислеше Кочът.


Fate/Apocrypha ep. 17 - ъъъх, цялата серия дъра-дъра-дъра и накрая дори не успяха да унищожат Джак/Мария Изкормвача/Изкормвачаката. Не се ли предполага тя да се дезинтегрира след падането на господарката и? Според мен би останала само, ако се трансферира при друг шеф, а тук не видяхме такова нещо. Вярно, че господарката и имаше две команди, но не се сещам как биха могли да бъдат изпълнени така, че гадното хлапенце да остане в играта.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 41-43 - доста трудно grind-вам през този сериал. Double Zeta го глътнах за нула време, оригиналният MSG ме затрудни само в 3-4 епизода към края си, но това тук след първата третина е прекалено идиотско дори за периода си.
Май единственият интересен персонаж в момента е Хаман. Тя е gender flipped версия на Шар и като се замисля е основната причината въобще да съществува Neo Zeon. Реално тя извади държавата от пепелта, а нашият човек Казвал-нии-чан се вмъква наготово на нейно място след края на Double Zeta.

[Amelia]

След като предозирах лошо с Уичъра, сега се опитвам да си почина от него. Наваксах с излязлата Гинтама и с втория сезон на Boku no Hero Academia. Също така съм ъп-ту-дейт с мангите Yona of the Dawn и Skip Beat.

[Amelia]

В жалките си опити да намеря романтично аниме, което не е правено за лоботомирана публика, изгледах някъв джосей Ristorante Paradiso. В общи линии, това е аниме с чичковци с очила, които работят в някъв ресторант в Рим. Те са джентълмени. Според авторката на заглавието, джентълмен значи чичковец (има и един дядо) с очила, който готви или сервира храна и налива червено вино в чаши. И главната героиня, която е на 21 си пада по единия чичковец.
Понеже така създаденият премиз е абсурден, успя да ми задържи интереса. Идеята на анимето е да ни покаже как младата главна героиня става свидетел или самата тя изпитва различни видове любов. Т.е., имаме анализ на човешки взаимоотношения в западна държава, правен от японка, която е виждала тея взаимоотношения по телевизията и реално няма представа за кво говори. Дори някои от жестовете и езикът на тялото бяха японски. Но това е окей, щото си говорим за антипасто и дулче във всеки епизод, казваме си грацие и прего, също във всеки епизод и си пеем Happy Birthday to You на италиански. Два пъти.

Горкият чичковец, дето главната си падаше по него, беше изнасилен веднъж на младини от няква клиентка и почти изнасилен от главната. Предполагам, според японската авторка така изглежда нормалното поведение на еманципираната западна жена. Други неща, които еманципираната западна жена прави е да има кариера, да се развежда, да изневерява, да зарязва дъщеря си, да лъже съпруга си, че няма дъщеря и да пие вино. Това обаче е окей, тъй като западният мъж и без това се държи като хост в японски хост клуб.

Понеже след толкова Италия ми се догледа Нодаме, ще ходя да си я пусна - и без това ми е време за ежегодното преизглеждане, а и е намирам, че е супер яко да имаме аниме с истински аутист в него, което успява да предаде както трябва дълбоката човешка душевност (и атмосферата на Европа).

[alshu]

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 111 - както при всеки арк в поредицата, любопитно и атмосферно начало. Жалко, че преводът е толкова бавен и ако не лъжат в сайта на фенсъбърите, повечето време отива за стилизиране на изображението на текста и за караокетата (нов ED) .


Detective Conan ep. 878-879 - доста близко до мангата, но за съжаление и там случаят си беше тъпичък. Триковете са интересни, но тотално непрактични, а dying message-ът невъзможен за изпълнение.
Проблемът на анимето тук е, че трябваше директно да продължи с флешбек историята относно откъде се познават Сера, Шиничи и Ран, защото доста се проточиха tease-ването и спекулациите, а и Opening-а наспойлва на същата тема, обаче следващият път получаваме anime original с хлапетата детективи.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 44-50 - без думи съм от идиотизмите и неадекватните реакции на персонажите. Странната война на три фронта, където AEUG и Axis ту бяха в коалиция, ту не, е лишена от всякакъв смисъл.
Хаман е новият Шар и е жалко, че в Double Zeta я изкарват такова куку и я затриват. Като говорим за несъответствия между Zeta и ZZ, състоянието на Камий в края на историята тук (Апропо, краят на Star Wars VII тотално заимства идеята.) някак не се връзва със заболяването му и излекуването му там.
В крайна сметка, филмите New Translation са за предпочитане, въпреки че звучат объркано. Оригиналът е дори по-безумен .

[alshu]

Kekkai Sensen & Beyond ep. 5-6 - първата от тези две серии беше за иконома мумия и за младия напорист тип, който иска да стане, като него. Стандартната "Има още да се учиш." battle shounen скука. Следващата серия обаче беше интересна и добре замислена, дори съдържаше частица информация по основната история.
И двата епизода бяха с епичен и страхотно изпълнен екшън.
Може да се каже, че след поредицата от по-кухи истории, шоуто се върна към качеството.


Detective Conan ep. 880 - тъп anime original епизод и както е характерно напоследък сценаристите дори и не се опитват да наподобят стила на загадките в мангата.
Следващият път почва флешбек арката за запознанството на Шиничи и Ран със Сера и семейството и. На аниме зрителите тези неща са известни от масата подсказки, а и вече са тотално наспойлени от кадрите в opening-а.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 18 - Кукури отново в котешкото си алтер его. Кралицата на феите е непрактично чувствителна за политически лидер. Рейдо най-накрая показа сила и умения (да се трансформира в дракон), но пък провали мисията.


Juuni Taisen ep. 6 - наваксаха графика, като убиха трима души в една серия.
Маймуната беше надхитрена от Заека (очакваше се), Овцата действаше правилно, но се оказа твърде бавен за Тигърката, а Конят (жалко, че разбрахме толкова малко за него, беше симпатяга) го отнесе донякъде заради Плъха, но най-вече заради PTS-то си от битката с Бика.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 6 - ъх, това ми е най-малко любимият момент от мангата, а и го извадиха твърде рано.
Най-интересното за мен в епизода: Fate е с гласа на Акира Ишида и не се сещам за по-подходящо сею. Този човек е във всяко аниме напоследък.


Fate/Apocrypha ep. 18 - бахти досадните хлапета. Зиг добре, но останалите участници във войната за Граала не трябваше ли да очакват такъв тип психологическа атака?
Вече с победен шеф просто трябваше да бият Джак Изкормвача докато и свърши маната, не да и се връзват. Каквито и мизерии да е изтърпяла, нещата дето ги вършеше не намирисваха на рози.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 5-6 - първата серия почна добре, но сцената с музиката от капките беше досадна...дори специална песен пуснаха.
Серията с авиаторката е перфектна за шоуто: новият персонаж, отношенията му с главните героини, разсъжденията на тема "Цел и амбиции в живота", резултатът от експеримента и разширяващата се представа за света, всичко това беше толкова вярно и така поднесено на място.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 5-6 - някои елементи ставаха, но общо взето скучни истории, особено тази с робинята.
Най-запомнящото за мен не е съдържанието, а поредната поява на Акира Ишида в епизодична роля. Счупил се е от бачкане при подготовката на маса анимета за този сезон.


Net-juu no Susume ep. 5-6 - стандартното за шоуто: приятни моменти, но се развива бавно, почти няма друго съдържание и геговете се рециклират твърде много.
Все пак известен напредък на познанствата в реалния живот.

[alshu]

ПП
Междувременно rewatch-нах:
Mobile Suit Gundam 0080: War in the Pocket
Mobile Suit Gundam: The 08th MS Team
Mobile Suit Gundam F91


Оказа се, че War in the Pocket го помня относително добре. Същата неадекватна глупост си е и. Дори със знанията за Universal Century не придобива особен смисъл. Не разбирам защо фендъма продължава да го цени толкова високо. От понатрупания през годините аниме опит мога да определя, че това е в характерния стил за детско приключение (Shin SOS Dai Tokyo Tankentai е друг представител на същото), но в света на Gundam. Според мен тази комбинация не работи.


The 08th MS Team го бях позабравил, още повече че навремето ми е убягвал контекста на историята, като част от Едногодишната война. Тогава още бърках Зеон със Зафт. Хлапетата в бонус епизода също не бях зацепил, че са изкуствени експериментални new type-ове.
Другото, което мога да оценя това са анимацията, механичния дизайн и екшън сценита - доста добри са, да кажем на нивото на Stardust Memory. Преди бях гледал The 08th MS Team с бая мърляво качество, а сега BD лъскавините и наситените цветове ме изкефиха.
За съжаление сюжетът е глупост на тема Ромео и Жулиета. Сблъсъците и сдобряванията между двамата са особено дразнещи. Някои от героите се опитват насила да се харесат на зрителя. Лошият брат пък счупи всички тъпометри.


F91 е още едно заглавие, което придобива малко по-голяма дълбочина, ако вече познаваш Universal Century.
Светът отразен в него е любопитен плавен преход между Unicorn и Victory Gundam: колониите са вече на лунна орбита, не в точките на Лагранж, в звездното небе се виждат познати от Victory форми образувани от космически отломки, а mobile suit-овете на лошковците драстично се различават от Зеонските, но пък силно наподобяват на бъдещите Занскарски.
Някои от темите в Victory Gundam са намекнати дебело още тук.
Доста проблеми обаче.
Филмът е от 1991-ва, но анимационните техники в него изглеждат по-назадничави и от използваните в Char's Counterattack три години по-рано и от използваните в OVA-та Stardust Memory.
Друга неадекватност е, че оригиналната идея е била за сериал, но поради проблеми с финансирането са решили да натъпчат съдържанието на 50 сериен сезон в два часа. Със скоковете си във времето резултатът е объркващ, особено ако не познаваш света.
Има го и стандартният минус, че сценарият е на Томино , следователно диалозите са неразбираеми за нормален човек, който не е запознат с налудничавия му стил.
В крайна сметка филмът е важна връзка във Universal Century, но е и поредният екзотичен идиотизъм на тема Gundam.

[alshu]

Fate/Apocrypha ep. 19 - ъъъх, Жана Д'Арк да се изчервява, като японска ученичка, досадните семейни истории на Игдмиления и n-тата употреба на шегичката "Астолфо е trap" - шоуто в най-противния си режим.
Единствените, които се понасят са Мордред и некромансера и то, защото не им пука особено за войната.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 7 - както се очакваше и Кирие е с противен глас.
Мисля, че предизвикаха парадокс във времето, който го нямаше в мангата.
Някак ми е странно да вкарат развитието с Fate на това място. Рано е за него.

[alshu]

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 19 - нашите хора стават все по-добри и все по-изобретателни. Вярно използват нетрадиционни методи, но парадоксално те вършат работа.
Примерно Нике възпита новата инкарнация на Кралицата на цветята да стане някаква хулиганка и това реши проблемите с чувствителността и към околния свят.


Manie-Manie: Meikyuu Monogatari - три експериментални short-а.
Лабиринт + цирк има интересни визуални трансформации и е фрашкан със символика, но артът му не ме кефи и някак е сбор от нахвърляни идеи, а не цяла история. С някои елементи ми напомни Beyond от The Animatrix, но всъщност нямат нищо общо.
Историята със състезателния пилот е твърде семпла и раздута до 16 минути не работи добре. Някои от анимациите в нея са добри и напомнят моменти от Akira, но останалите сякаш не се връзват.
Строежът е гвоздея на програмата и е режисиран от Кацухиро Отомо. Страхотно съчетание между арт, анимация и социална гротеска. Този short самостоятелно заслужава 8/10 и нагоре, но останалите дърпат Meikyuu Monogatari назад.
Любопитен факт - западното название на това аниме е Neo Tokyo, но няма момент в който да става дума конкретно за Токио, нито ново, нито старо. Историята със строежа дори се развива някъде в джунглите на Южна Америка.
Разпространителите са се опитали да изстискат още малко от популярността на Akira.


Juuni Taisen ep. 7 - беше ми любопитно как братя може да участват, като различни зодиакални знаци и как това не ги прави конкуренти.
Обяснението е тъпо, обединеният клан на Змията и Дракона държи те да се избият един друг. При това говорим за екип, които се предполага да действа най-добре в комбина.
Самите братя се оказаха относително нископрофилни крадци. Не виждам въобще как са изгодни за клана си. Участниците в Juuni Taisen, с които ни запознаха досега работеха, в много по-големи мащаби. Не разбирам и защо са нарочени за убийци, щом това въобще не им е по специалността.
Междувременно Заекът набра в армията си доста опасна колекция от зомбита.
Битката на Бика и Тигрицата със Змията беше изключително тъпа.

[alshu]

Yoru wa Mijikashi Arukeyo Otome - донякъде съм разочарован. Очаквах още материал в стил Yojouhan Shinwa Taikei и първата част на филма е точно това: странен движещ се по своя вътрешна логика сюжет пълен със символизъм, представен чрез уникален сюрреалистичен арт и тонове визуални гегове.
Обаче, когато стигна до последната част на нелегалното театрално представление нещата рязко се влошиха. Краят ми се видя доста незадоволителен и елементарен. Проблемите на главните герои се решиха твърде лесно.
Филмът има достатъчно добри качества за да е приятно преживяване: визуалните странности и шантави анимационни решения, подсказките и намиганията към зрителя, комплексната митология на университетските организации и групи, сложната мрежа от сюжетни връзки, каквато представлява историята, убийствената игра на сеютата (кастингът е подбрал едни от най-добрите) и музиката, която на места композиторката може би нарочно е докарала да звучи, като темите и от Little Witch Academia.
За съжаление историята не води в интересна посока. В основата си съдържа две типично японски неща, които не харесвам: дебненето на момиче е извинено, ако си влюбен в него (изнасилвачите и серийните убийци сигурно мислят същото) и още да поканиш момиче на среща е най-трудното нещо на света, пък нататък нещата са ясни и лесни...дааа бе.
Връзката с Yojouhan Shinwa Taikei е силна, но не на сюжетно ниво. Историята се развива в същия свят, мяркат се познати герои, групи и локации - толкоз.


Kindaichi Shounen no Jikenbo: Satsuriku no Deep Blue - не знам дали е базирано на някой от криминалните случаи в мангата, но е доста нехарактерно за Киндайчи. Явно авторите са се опитали да направят продукт от типа на Detecive Conan филмите - условна загадка и blockbuster-ски екшън, но не им се е отдало.
Първо самата история е доста тъпа и героите трябва да са доста големи идиоти, за да и позволят да се случи - особено култистките мутри на злодея.
Второ бюджетът е по-тънък дори от този на най-евтиния Конан филм.
Киндайчи и компания уж са познатите на зрителя герои, но са вмъкнати странно и насила. Примерно геговете с него и братовчедка му са си същите, но са поставени в най-неподходящото за тях време.
Единствените неща освен керъктър дизайна, които носят отпечатъка на поредицата са формулата (2/3 съспенс загадъчни случки и убийства, сбито обяснение на престъпленията и триковете, останалото време - личната драмата на престъпника) и триковете, които убиеца ползва при извършването на престъпленията.
Друг плюс - локациите са замислени и представени много добре, професионална работа от страна на екипа.
В крайна сметка издънка дори за ниските стандарти на Kindaichi Shounen no Jikenbo. Може би ако бяха събрали същата история в 45 минути, изрязвайки всички там експлозии, култове и хакерствания, щеше да се получи нещо много по-хубаво.


Omoide Poroporo - не обичам филмите на Studio Ghibli с изключение на тези, които са режисирани от Исао Такахата.
Е, може би настоящият е изключение в изключението - не успя да ме трогне.
По-точно от режисьорска гледна точка си е прекрасен, а проблемът за мен идва от сюжета. Той е slice of life, в който се сливат минало и настояще. Харесвам този жанр, защото японците са негови майстори, но тук не откривам обичайните за него качества или просто не работи така добре в кино формат.
Другият минус е главната героиня. Да, тя е абсолютно обикновена, зрителят лесно може да се асоциира с нея и въпреки това си остава загадка. Случките от детството и по никакъв начин не обясняват поведението и интересите и в настоящето. Без обяснение остава и решението, което взима в края на филма.
Дори и най-статичните SOL заглавия успяват да покажат някакво развитие на героите си или поне с времето да натрупат малки, но важни детайли за тях. Тук обаче скоковете са драстични: от училищна история + семеен бит преминаваме на пасторални гледки с чардаш за музикален фон, после на селскостопанска лекция и т.н. и т.н. В арт киното това се ползва с художествена цел, тук само ритъмът се нарушава и имаш чувството, че нещо ти се губи.
Друг негатив, един от най-претупаните във визуално отношение кино проекти на Ghibli, на които съм попадал. Доста по-добър е от работата на множество други студия, но някак не са постигнали собствените си стандарти.
ПП
Двете български народни песни, които бяха вмъкнати някъде в средата на филма са абсолютно извън контекста, може спокойно и без тях.


Tsumiki no Ie - кратко арт филмче на тема спомени, пълно с носталгия и символизъм. Получи се интересно, че го гледах заедно с Omoide Poroporo и Kujira no Chouyaku, които също са на тема спомени.


Kujira no Chouyaku - сюрреалистично аниме за свят търпящ странни метаморфози, описани чрез поредица от случки или по-скоро алтернативни спомени за тези случки.
Приятно и психоделично. Кара те да се замислиш през какви промени минава нашия свят и как всеки от нас ги вижда по различен начин.

[alshu]

Kekkai Sensen & Beyond ep. 7 - изтъркан сюжет свързан със Зед, по пък артът и екшънът бяха готини. Техниката да държи със силата си топка вода около хрилете си би сработила само за къс период от време. Обемът е достатъчен за златна рибка, но Зед е голям и мускулест тип, сигурно гори доста кислород. Евентуално тази техника трябва да включва не само поддържане на водния мехур, но и постоянно вкарване на въздух в водата, пък не се виждаха мехурчета.
Злодейката ми хареса - секси арогантна кучка, а и то белята стана заради праволинейността на нейните киборги. Можеха поне да попитат и да разберат, че това не са слушалки.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 7 - научиха се да пекат курабийки...ако ей така в постапокалипсиса намерят брашно от ГМО картофи, захар (от ГМО цвекло?) и сол.
Не мисля, че водата от манерката им беше достатъчна за такова голямо количество тесто.
Странно как всички машини все още работят. То още от началото на сериала е странно, как някъде там вси още се произвежда ток. Група ВЕЦ-ове и футуристична автоматична система, която ги поддържа в изправност?
Разкриха частица информация за хората, които са се грижили за главните героини. Оказа се, че освен дядото е имало и някаква бабка.
Юри неочаквано прояви положителни качества, а по-късно очаквано за малко да убие Чито със садистичните си игрички.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 7 - историята в епизода е смесица клиширани елементи от шпионски трилър, Бони и Клайд (с разменени роли) и Буч Касиди и Сънданс Кид, но последните две с щастлив край.
Свръх елементарно, особено как лесно се пребориха с корупцията и бюрокрацията. Някак ми напомни One Piece, където badass мутри и пирати спасяват цели държави със свинщините си.
С други думи това шоу падна дори още по-ниско в очите ми.


Net-juu no Susume ep. 7 - ситуацията леко се интензифицира. Повече акаунти, по-сложна мрежа от лъжи.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 8 - от по-поносимите и динамични епизоди. Тупалки, надцакване с трикове и разясняване на някои от загадките. Не е на нивото на мангата, но за нискобюджетно ТВ става.
Фейт го представиха идеално.
Обаче вкараха Неги твърде рано. Женственото сею, което са му сложили ме дразни твърде много. Разбирам поне да се отпиваше да докара момчешки глас (макар, че в това тяло няма смисъл), но не. Чудя се дали не е нарочно и всъщност да намекват, кой стои зад даскала. Ако е така, бахти тъпият спойлер, ако не - пак зле.

[Ray-kun]

Последното заглавие, което гледах, беше Macross Frontier. Гледал съм повечето части от поредицата, без най-новия сериал и някои от филмите и най-накрая реших да изгледам и този сериал. Ами... не ми хареса толкова, колкото предишните части, макар че историята си беше интересна, включително имаше моменти към края, които ме оставиха приятно изненадан. Персонажите също ги биваше, особено Шерил - въпреки че от началото я лансираха като мегазвездата, не я бяха направили да се държи надменно с другите, а напротив - дори помагаше на конкурентката си, която накрая дори успя да я измести като певица номер едно в Галактиката. Битките също бяха на добро ниво, както обикновено в Макрос. Общо взето, съм доволен, че го изгледах и съм сигурен, че има хора, на които ще им хареса още повече, отколкото на мен.

[alshu]

Ray-kun, не съм съгласен с мнението , че Macross 7 е по-добро от Macross Frontier.


Juuni Taisen ep. 8 - слаб епизод. Артът почти през цялото време беше отвратителен, съдебният процес и предисторията му фарс, а братята противоречиви идиоти. В един момент си вършат наемническата работа, в следващия предават работодателите си, после пръскат голяма сума за бедните и онеправданите им жертви, после ги избиват, за да прикрият издънките на фармацевтичната компания: пълен хаос, какъвто професионални престъпници не биха си позволили. Може би това се предполага според китайския зодиак, но не трябваше да го направят да звучи толкова малоумно.
Количеството пари, което се печелеше в епизода, вече беше подходящо за злодеи от техния ранг, но пък си противоречи с по-дребните арт кражби, които извършваха в миналата серия. Откраднатият тогава рядък и скъп гущер беше изяден тук, като поредно действие с цел да се шашне зрителя, но беше по-скоро смешно, заради дебилизма на Змията.
По време на процеса научихме и повече неща за света. Примерно 12-те организации от убийци са съвсем официални и дейността им е регулирана със закони. Т.е. колкото повече представят този свят, толкова по-тъпа ми се вижда идеята за него.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 20 - не харесвам истории от типа "Деня на мармота", а този епизод беше точно това. Според той е формално извинение за вмъкване на SOL история с Кукури и Нике.

[Ray-kun]

Ray-kun, не съм съгласен с мнението , че Macross 7 е по-добро от Macross Frontier.

Имаш право да не си съгласен. На мен в Макрос 7 песните ми харесаха повече. Но беше поразточено в тия 49 епа, това е вярно.

[alshu]

На мен ми беше ужасен и като песни, и като всичко.
В такъв случай може Delta ще ти хареса, защото не го харесвам по същия начин.

Гледам, че освен Macross Zero (което ако не друго си струва заради картинките), ти липсват още Macross 7 Movie: Ginga ga Ore wo Yondeiru и Macross II: Lovers Again.


Кръстоската между M 7 и M F - Macross FB7: Ore no Uta wo Kike не я препоръчвам, защото е най-вече recap на M 7 сериала. Новите кадри за M F нямат никакъв смисъл.