Покритите връзки и сглобяването на пъзелчета са точно най-якото нещо.Разбира се, Сандерсън си има достатъчно други достойнства, грандиозният worldbuilding и уникалния му педантизъм в магията най-главните сред тях.
И между другото @Dr. Horrible , прочети интервютата му, особено това в статията ни за Еврокон 2016 (има и видео) - там той обяснява, че именно за да не прави възприемането на Космера задължително, той прави съвсем леки връзки, които са главно бонус, без да отнемат от удоволствието на самите творби. Така че подходът му си е супер.
Като добри примери бих посочил Робин Хоб и Marvel Cinematic Universe. Примерно Корабите могат да се четат самостоятелно от книгите за Фиц, но ако си чел едните, другите ще ти се сторят още по-богати и пълнокръвни, ще извлечеш още повече неща от тях. И то без да потъваш във фенски уикита – нещата ще са достатъчно важни, че да ги запомниш с обикновен прочит, вместо да гледаш под лупа за някой прикрит намек. В Марвел вселената пък свързването се използва за даване на друга гледна точка. Може спокойно да гледаш Авенджърс и Джесика Джоунс като отделни неща, но заедно са много яки, защото ти дават различна гледна точка. В „Авенджърс” има огромна битка между герои и извънземни в Ню Йорк – накрая героите печелят, всички са щастливи и доволни. После в Деърдевил тази концепция се развива – виждаш как разрушените сгради от битката в Авенджърс са повлияли на много неща, включително падането на наемите в града, как хората масово са доста по-наплашени и това повлиява на цялата атмосфера на сериала. В „Джесика Джоунс” виждаш как обикновено хора изперкват и тръгват да организират покушения срещу всеки човек със специални умения, защото искат отмъщение за жертвите в „Авенджърс”. В „Спайдър-мен” виждаш как извънземните технологии, захвърлени из улиците след битката, се използват от определени хора, преминават през институции и накрая попадат в нечии недобронамерени ръце. И това не променя щастливия финал на Авенджърс, но просто дава друга гледна точка за събитията от него. Ето това е истински хубава вселена. То и в Марвел има ала-Сандърсанови неща – примерно как агент Ситуел от мини филмче от блу-рея на Тор се появява в Капитан Америка 2 и се оказва агент на Хидра, или как мазният политик от Айрън мен 3, дето се дразнеше на Старк, също се оказва агент на Хидра в Капитана 2 – но никога не съм смятал, че точно такива дреболийки заслужават подробен анализ и грандиозни похвали. Просто мъничко плюсче за феновете, далеч не най-якото нещо. И затова възприемам изместването на фокуса към тези неща като минус, защото героите и сюжетите на Сандерсън са страхотни и заслужават те да са на фокус 
