Живеем в информационно поле. Светлината е информация, както и звукът, водата също е носител на информация. ДНК се състои от информация… Никола Тесла е казал: 'If you want to find the secrets of the universe, think in terms of energy, frequency and vibration.' Като последните три са нейни форми/елементи.
Храната и отношението към нея – това е начинът, по който човек се отнася към информацията. И е много красноречив, апропо. Когато някой се храни с мъртва плът/храна, на всичкото отгоре приготвена от друг, това означава, че той поема мъртва/ненужна/вредна/деструктивна енергия, че проявява леност и склонност да следва авторитети слепешката. Като цяло – не се различава особено от един компютър с вървящи определени програми/софтуер, които изпълнява подсъзнателно и като резултат има поведение на био-робот. Колкото до програмите, 'имплементирани' в месото на убитите животни, които набиващия
си инсталира доброволно – то това са тези на страх, ужас, борба за оцеляване, агресивност, страдание, накратко – огромен стрес и в случаите, когато животното е отглеждано „с любов”, за да бъде 'хуманно' убито и изядено най-накрая – болка от предателство. И понеже в Мирозданието я има онази „поетична справедливост”, той самият накрая се превръща в едно точно такова животно, а в т.нар. му живот се изпълнява всичко, онова, което е „погълнал”. Т.е. е одобрил по някакъв начин.
Защото човекът е единствения вид, който може съзнателно да избира храната си и има тази свободна воля, ето защо е хубаво да я упражнява отговорно.
Плодовете на растенията и дърветата не причиняват ужас на разхождащия се в градината (за разлика от обиколка из произволна касапница). Дори само това е показателно. Самите те са носители на идеята за изобилие и свежест – във всеки има поне едно семе/ядка, гарантиращо, че природата се е погрижила за себе си и човекът (в частност), като активен участник в този процес. Едно дърво не страда, когато плодовете му бъдат откъснати. Нито зеленчукът. Напротив – те ‘целят’ именно това. Win-win.
Никой да не се чувства длъжен да ми вярва, защото доказателствени линкове от научни изследвания няма да има.
Не искам да звуча проповеднически/високомерно, да обиждам когото и да било, противно е, още повече, че през голяма част от живота си не съм била особено изключение от картинката по-горе.
Дъъълго време приемах веганството/вегетарианството като нищо повече от булшит ню-ейдж пропаганда, тип «бялото братство», от които и без това ми се драйфа. А рационализацията ми за бягство от отговорност бе «така и така са мъртви, все някой трябва да ги изяде». После просто си признах, че ми харесва прекалено много вкусът на месото и не съм склонна да се лиша от него. Отказвах дори пред себе си да се замисля за връзката между онова в тарелката и онова в обора (евентуално там). Никога не съм мислела селскостопанските животни за особено интелигенстни и да си призная, въобще не ми пукаше за тях. Някак ги съжалявах, да, но не особено.
Само че оттогава изтече много вода, не спрях да се информирам И по тази тема, да разсъждавам (колкото-толкова
), да се интересувам от т.нар. езотерика и те «доказателствата», че съм в голяма грешка започнаха да стават твърде много, виждах част от проявленията им и в живота си. Не ми бе леко да променя не само храненето, а и него. Провалях се често. Позволявах си някакви неща. Но не се отказах... и дори още се мисля за безсмъртна.
Трябваше да се справя и със собственото си невежество по толкова много теми, нямам и претенции да съм успяла напълно. Може и да е клише, но в последните години разбирам само колко малко зная, парадоксално с количетсвата информация, които са ми минали през главата, до степен ram паметта често да дава „накъсо” и да забравям толкова много от нея.
((Хм, дори днес си дадох сметка колко нелепо звучи езотерик (т.е. някой с претенции за духовност), ядящ месо. Почти толкова колкото еколог-месоядец. И че с години съм била откровен оксиморон. На мен лично не ми е смешно, но така или иначе, ако на някого му е забавно – смехът е здраве, а чувството за хумор – безценно.
))
... Когато се спрат животинските продукти, започват да се отключват болежки и нерешени проблеми от всякакво естество. И много хора се отказват, смятайки, че причината е в диетата (не са изключени и грешки в нея). На ниво тяло организмът започва да се чисти от складираните в него отрови и боклуци… които рано или късно ще отключат „ефекта на доминото”… по-скоро късно, но гарантирано. Ето защо резките промени не са препоръчителни. Всеки със своето си темпо, но да не се бави излишно.
При мен бе умора. Постоянна. Не че не се хранех що-годе прилично, дори не мога да кажа, че я изпитвах с тялото си. Огромна психическа умора и особено безволие. Сякаш в съществото ми не бе останало грам желание за живот, почти нищо не ме радваше истински. Нищо не ми се правеше. Почти всичко ме дразнеше. Разбира се – аз се чувствах така отдавна (депресивни състояния и anger issues), но тогава всичко ескалира в едно сякаш безкрайно изтощение, сякаш бях на милион години... И ща-не ща се изправих пред една купчина 'предизвикателства'… останалото са извинения и оправдания. И когато човек се заеме сериозно и искрено, всеотдайно с проблемите си, всичко му помага. Убедих се в това.
Към днешна дата месото ми е противно на вкус – тествах се с една свинска пържола и я изплюх/повърнах полусдъвкана. Млечните продукти спрях учудващо лесно. Разкарала съм отдавна бялата захар и газираното (не им се кефех и без това), бялата сол, алкохола, бялото брашно, белия ориз (брей че бяло стана), маята… една купчина химия в препарати и козметика. С цигарите още се боря и съм на приливи и отливи (те са ми най-голямата зависимост, но ги намалих значително), кафето ще си заминава, и както казах, на този етап другите ми намерения са да огранича домакинския боклук, ненужната употреба на найлони и пластмаси...
Открих (и продължавам) най-различни алтернативи, нямам тежест в стомаха, възвърнах си много от загубеното по Пътя. Приготвям си сама храната и така е – понякога е досадно, но е за предпочитане (за съжаление не я отглеждам на този етап, но плодове и зеленчуци се старая да са пресни и от доверени/близки хора с градини), търся рецепти, храня се вкъщи – в уютна обстановка, с приятна компания, с добро настроение и в тишина (това е важно, понякога доста трудно в градска среда)… открих нови възможности и все пак някаква надежда, съвестта ми е по-чиста и сякаш изострена, тялото си чувствам по-ефирно (защото наднормени килограми нямах) и дори се радвам, че още ще ‘дерзая’… Нервите укрепнаха значително. Невротичните състояния с редуващи се пасивност/агресивност намаляха (почти отсъстват), стресът си отиде от живота ми, кожата е супер, косата започна да се възстановява... Стига толкова за мен сега.
Разбрах, че на Amelia, нехранейки се с месо й е било студено. За това има един куп обективни причини, излишно е да се коментира(т). Но с риск да навляза публично в едно по-лично пространство, ще си позволя да кажа, че „топлината” като усещане се свързва с уюта (чувството за принадлежност), способността да се изпитва емоционална близост, въобще с емоциите и чувствата, със страстта, с творческата искра. Дали тогава интензитетът на тази липса се е повишил, само тя си знае и не я провокирам за какъвто и да било отговор, защото това си е в нейната лична сфера, но по принцип при по-менталния тип хора, съществува тази опасност…
Иначе ние тук си пишем и следователно на всеки един от малко или много му пука, но за съжаление болшинството хора хич не ги е еня. Поне такива са ми впечатленията. Ето защо на този етап всеки, който се чувства ангажиран може да прави каквото му е по-силите – лично, а по възможност - и да влияе на държавната политика, на общественото мнение, все пак е по-добре от нищо. Започва се със самостоятелната отговорност и морал, а не че обществената трябва да се изключи априори. В България държавата е гола-вода и аз не разчитам на нищо (хубаво) по тази линия, но има и по-адекватни такива, където политиците все пак имат или поне демонстрират срам пред хората. И ако на някого трябва свише да му бъде забранено нещо вредно като навици и поведение, то нека, но без лично осъзнаване от страна на всеки безотговорен/неморален индивид, това са едни външни и следователно половинчати мерки, които въпросният ще нарушава при всяка една възможност и/или ограничението до толкова ще го потисне (наред с другите неща), че не са изключени никакви девиации…
И (ще) е чудесно, ако се садят дръвчета, определено. Дано и океаните се пречистят! Дали има време или няма, когато наистина няма - тогава ще се разбере.
Ама че ферман стана. Обаче съм си точно по темата.