Как е правилно да се белят бананите?

[simple_stupid]

Добре де, свършихме с бананите, хайде сега да спретнем една тема и за кивито...
Или за прасковите?

Jaime, ако толкова бързо свършваш с бананите, не мога да мисля как си при жените. Игривото ти и повърхностно отношение към въпроса, както и несериозното прескачане от плод на плод, няма да ти донесе нищо Истинско в Живота. Съсредоточи се, помисли и прецени дали е по-силите ти да останеш в Мисията. Никой не е съвършен и има моменти на слабост, но всеки е ценен, а когато става дума да се разбули една от най-тайните загадки на Битието - тази как да обелим правилно банана, всеки трябва да намери сили да продължи. Моля те, повярвай в себе си и опровергай незабавно отказа си от Мисията. При мен нещата се влошават от ден на ден. Нямате на представа докъде ме доведе разследването ми...

[Marfa]

Почти ме е страх да питам...

[Interpreter]

Докъде?

---------------
"Човекът мисли. Конят мисли. Овцата мисли. Рибата не мисли. Тя знае. Рибата знае."
Е. Костурица, "Аризонска мечта"

[simple_stupid]

Работата се оказа много дебела.... ама много много дебела. Почти колкото жената на китаеца от ресторанта дето ме сбараха и ме направиха китаец. С нея да си нямаш работа, с жената на китаеца де, но и с работата дето е дебела като жената на китаеца и с нея да си нямаш работа. Даже като си помисля, то по добре да си имаш работа с жената на китаеца, и да не ти идва до главата работата в която се забърках...

Знам че звучи много сложно и объркано, ама и на мен не ми е лесно. Първо от няколко дни съм китаец, влезте ми в положението, чувството е много странно, щото нали разбирате какъв китаец съм, но от друга страна знам това, което много търсачи през хилядолетията безрезултатно са търсели - китайската Тайна за това как се белят правилно банани, което пък ми е достатъчно да се чувствам удоволетворен и с китайско самосъзнание. Е истина е, че съм нещо като негър-албинос, и всички китайци ме гледат с някакъва смесица от потрес и незадоволимо любопитство, но след първите дни се свиква с погледите.

Освен дебела работата си оказа и светкавична, също като ръката на китайката, дето е много дебела и жена на китаеца от ресторанта дето ме изловиха и направиха китаец. Никога не можеш да разбереш кога посяга, кога ти е загряла врата, ако се заплеснеш по нещо или в нищо в кухнята. (Но предпочитам да съм китаец в кухнята на китайски ресторант в София отколкото китаец изпратен на свръхсекретна мисия в Индия да търси отговора на въпроса как индийците правилно белят банани.)

Не бях изял и няколко шамара в кухнята, но вече се чувствах като у дома си в Китай, когато ме извика Шефа. Той ме предаде на трима китайци, които ме заведоха при Шефа му, други трима ме заведоха пък при Шефа на шефа на моя щеф в ресторанта, а той от своя страна на своя Шеф ... това беше само началото... по едно време им обърках броя, който сигурно може да се предаде единствено чрез повдигане на степен, нещо което е твърде сложно за мен. Новите ми сънародници се оказаха много много многобройно племе, и пре-премного шефско. Има няма двама-трима па си турят шеф, а над него друг, горе не можеш да видиш във висините къде им свършва хранителната верига. В България да ви кажа им гледаме само гъбичките на краката и си мислим, че нещо сме видели и разбираме от Китай. Както и да е, в полусънено състояние най-накрая ме представиха пред едно малко китайско старче с подтискащо умно излъчване, което се отказа да ме препраща на шефа си... А може и то да беше баш Шефа, казва ли ти някой, а и кой съм аз та да питам. Сипаха ми за добре дошъл, чай от който ноктите на краката ми пораснаха на момента с два санта (прелюбопитно че пораснаха направо лакирани в ярко червено с пет звездички от герба им на всеки нокът)... и аз се ококорих, гаче току-що съм се събудил.
Старчето ми разказа най-невероятната история, която можете да си представите...

Разказът на старчето китайче ще трябва малко да го доредактирам, щото съдържа много тайна китайска информация и ако не съм внимателен може без да искам да ви направя китайци...

[simple_stupid]

Та значи старчето китайче докато си чешеше рядката дълга бяла брадица ми разказа следната небивалица...

По времето когато древните гърци спорели за това от кой елемент е изграден Света и в тази си игра измислили философията, каквото и да значи това, в Китай завършвала епохата Чун цю (демек пролети и есени) и започвал Чжанго (воюващите царства). Само китаец може така да нарисува с думи безметежността на Мир – просто и ясно, пролетите и есените се редували и цяло чудо е, че Конфуций успял да напише книга за тези времена, щото по време на Мир се случват главно Глупости. Истина е, че да се появи Войната някъде в недрата на Мира нещо се е променяло на зле за да се дойде до баталиите.
Сами се досещате, и без много подробности, че война започва да се води за нещо изключително сериозно и надявам се няма да се изненадате, да научите, че това е въпроса за Банана и неговото правилно белене.
Когата хората в една страна макар и люлка на велика цивилизация пренебрегнат основните въпроси на Поднебесната е въпрос на време да дойде Хаоса, а с него и Войната.

Та най-мъдрите китайци по онова време много мислили как да изправят нещата тъй че отнова да настане Мир.
Конфуций и неговите ученици предложили във всичко да се подражава и наподобява на старите, тъй като това е бил правилния Път, когато царял мир и порядък. Просто трябва да си белим банана както дядото на дядото на дядото и Света естествено ще се омиротвори и ще настъпят щастливи дни. Ритуала (Ли) е в оснавата на този порядък. За туй като видях ритуала за правилното белене на банан и станах китаец.
Пътя на това учение не бил лесен, отначало то се сблъскало с даосизма. Лао Дзъ се родил направо старец и още от раждането си знаел как да си направи бананова каша Хумана. Той бая си и мълчал, но написал нещо дето обяснява всичко за беленето на банани.

80


Нека държавата да е малка, а народа разреден,
даже и да има повече оръжие да не го употребява.
Нека да се направи
хората да не рискуват живота си, да не се скитат надалече,
даже и да има лодки и коли, да не ги използват,
даже и да има въоръжена войска, да не я извеждат.
Нека да се направи
хората отново да връзват възли, да има вкусна храна,
прекрасно облекло, спокойно жилище и радостен живот.
Нека да се направи
съседните държави, взаимно да се гледат,
взаимно да си слушат пеенето на
петлите и лаенето на кучетата.


Хората да не се скитат от едно на
друго място до края на живота си.


Туй което Лао ДЗъ ни казва, е да си ядем бананите както си ги ядем, но да не надничаме как ги ядат в съседното село и държава. Тогава няма да има нужда от оръжие, защото няма да има основа за кавги и конфликти. В този смисъл Лао ДЗъ е доста по ларж по въпроса за беленето на банана, но пък за сметка на това ниглижира културата, а за много всезнайковци тя е венеца на цивилизацията.

Тези два възгледа си мерили обелките на бананите... докато не дошъл един външен на воюващите царства полуварварин Цин Ши Хуан-ди, който ги превзел едно по едно главно благодарение на желязото, с което земята му била богата и им наложил желязна власт. По негово време силни станали легистите, едни шашкъни, дето мъдростта им се състояла в това да твърдят, че правилния начин на белене на банани се указва със закон. Т.е. ако се интересуваме как да убелим правилно един банан, трябва да прочетем закона и ще разберем. Те били големи душмани на Конфуций, който приказвал съвсем друго за бананите, и здраво се потрудили да му изгорят всичките книжки и книжчици. Цин Ши Хуан-ди построил Великата китайска стена, но династията му не траяла дълго, щото хората предпочитали да си белят банана по стария начин, а не закони еднодневки породени от настроения на чиновници на императора да им казват как става тая работа...
Новата династия Хан поставила в основата на управлението си учението на Конфуции... оттогава Китай си яде бананите по техния си начин...

Всичко щеше да си тече кротко, ако по времето на Конфуции и Лао Дзъ в Индия един индиец не медитирал под едно дърво... и се пробудил...

[Interpreter]

Изход винаги има. Той е през вратата.

Кун-фу-цзъ

[Syber]

Simple stupid, мой човек давай го по-спокойно... Чак толкова мислене за тия банани, мисли за други плодове щот ще се побъркаш (да не вземеш да смениш още един куп народности:-) И не се вживявай толкова

[simple_stupid]

Изход винаги има. Той е през вратата.

Кун-фу-цзъ

Лесно е така, като Конфуций да си построиш къщичка, да я подредиш и да посрещаш и да даваш акъл от къде се излиза. Оптимизмът с изхода тогава изглежда повече от естествен.

Има обаче ситуации, в които влизаш през прозореца някъде неканен и веднага вътре в тъмното те оплитат обстоятелства и планове, кроежи и тъмни козни на непознати сили.

Та в тъмното намирам много повече утеха в мисълта на Конфуций

По-добре запали малка свещица, отколкото да проклинаш мрака.

от това пипнешкам да търся вратата в мрака.

[simple_stupid]

Simple stupid, мой човек давай го по-спокойно... Чак толкова мислене за тия банани, мисли за други плодове щот ще се побъркаш (да не вземеш да смениш още един куп народности:-) И не се вживявай толкова

Ех, лесно ти е млади човече... живота е пред теб и си мислиш, че имаш много време да научиш това как се бели банан, че има далеч по-важни неща от това... че има много други плодове за които може да се говори... НО всеки разговор ще те отведе до там където си прекъснал първия...

Какво е туй да се побъркаш...
А какво е туй да се вживяваш...


41


Високо просветеният чуе ли за Дао действува съгласно с него.
Средно просветеният чуе ли за Дао, ту го съхранява, ту го загубва.
Неукия чуе ли за Дао, избухва в смях.
Ако не го подхвърли на присмех, не би било Дао.

[Corwin]

изводът е че бананите не са това което са!

[Lubimetz13]

Бе ти мани бананите, дори яйцата почнаха да ни лъжат...

[passer-by]

Никога не съм мислел, че може да има съмнение по въпроса.

От дръжката и към противния черен край, ЕСТЕСТВЕНО.

+1 на аргумента с маймуните (по изключение ).



П.П. Темата е култова откъм съдържание и настроение във всичките си 11 страници.

[Ghibli]

Никога не съм мислел, че може да има съмнение по въпроса. Shocked

Абе и аз така мислех навремето, ама виждаш ли с какви хора сме живеели, без дори да го осъзнаваме...

П.П. Благодаря, че ми припомни темата

[The Dragon]

Пасъре - какво те е прихванало да се занимаваш с форумна некромантия?

[passer-by]

Носталгия някаква...
По Ония Дни, би казал Жоро.
Remember, remember...

Хем бях чел доста неща преди да се регна, ама най-първите теми съм ги пропуснал, пък се оказа, че имало страхотни четива.

Двете, които вече изрових или първата ви спам-тема, дето ти на последната страница даваш онова със сексуалните фантазии и Вътрешния Глас просто...

Или оная тема за комерсиалното в изкуството. Абе има какво да се прочете по-назад.