Оф ше го еба у тъпия метъл накрая. С горните другари Anaal Nathrakh, почнах и новия на 
Havukruunu, поредната приятна изненада тази година от дебютна гледна точка в лицето на 
Melua, които ги пробавям към 
Velnias, Kvaen, Calligram (тая дума я знам, йе), освен това 
Uada най-после издадоха, следвани от 
Yatra, Onrik, Neànder, Dynfari по-точно аз додрапах до тях, ама путка майна с тия имена бе. То вярно, че в днешно време просто вандализираш поризволна дума от собствения си език и я плеснеш на латиница и тва е, ама връй запомни тая простотия, добре че основно музика ся се обсъжда на ниво текст и е яко копи пейст, оти иначе само ще соча кво имам на телефона и кимам с глава - добро е.
Бахти му и нящото. 
Тъ. 
Havukruunu имат нов разкошен епичен блек метъл албум. Яко тресня, мелодичност, може да се куфее. Доста добре приет е навсегде дори из юбер trve средите и заслужено. Макар да са дълги песните са мега стегнати, такива сола вършят из тях, темпото не е баш вредехамър, ама си е лудница. Гледам, че даже целия го има в тубата, не препоръчвам да се слуша у тая компресирана версия, ма да се види за кво става дума. 
https://www.youtube.com/watch?v=mUsU9ZH-GR4
Panzerfaust са ясни с новото си отроче, наречено по скромния начин - 
- Spoiler: show
 - The Suns of Perdition: Chapter II - Render Unto Eden.
 
 Да не е некой да не схване, че е продължение на чутовността от миналата година. Маже, яко атмосфера, изкълчени композиции и всичката гняс, дето надут калъф с музикални аспирации сака да лъска връз, но не пречи да е купон. Може да си хедбенгваш от до из цялото нещо като пустиняк и никой нема да ти каже копче. 
https://www.youtube.com/watch?v=87X273VgeRA
Melua - Melua - страшно приятна изненада, бавни, тежки, мелодични композиции, доста по-приемливи за нормални слушатели, без екстремни вокали. Разкошно вокално изпълнение, с доста хрип, ама без да дращи гърлото, много емоция, въобще, за такива като мен, които останаха мех от последния Туул, това спасява положението. 
Melua - Waves
https://www.youtube.com/watch?v=pA_cyAp842U
И накрая се застрелях с 
Cytotoxins - Nuklearth, дето си е "ох, на батко" албум. Хубав технически дет метъл. Демек си е брутален юруш, свинщина до откат, звук, дето щи счупи панела, въобще как си требе. Малко им трябва за да се мерят с Archspire, просто вторите са некви мастъри на качи звук и вплитане на красива мелодия в мелачката. Дет се вика, само за ценители е  
 
https://www.youtube.com/watch?v=bY7djxo6lz0
То силна силна година, ама си требеше да доде август и след него да се пръкнат кандидатите за албум на годината. И зася всичко е топ. Даже не мога да стигна до новия на Напалм Дет а те тва ако не показва колко е силна годината, не знам кое друго ще да е. От финална страна разбрах, че зарад ковид и каква е ситуацията 
Anathema са се разпаднали и това е мизерия до дупка.
https://www.youtube.com/watch?v=zBpTmikqII8