Stormlight Archives [SPOILERS UP TO OATHBRINGER]

[Dr. Horrible]

Не се сдържах и я купих на български
Просто като видях прекарсната корица с Шалан и не се стърпях. Нямах намерение да я купувам, но си казах "Е, не те ли е срам, това е най-обсъжданото книжно събитие в България в твоя фийд, освен това на корицата е ШАЛАН. Не те ли е срам да не си купиш Шалан, след като преди две години си купи гадната сива безвкусица, която бяха сложили вместо Ясна?!" И си го купих.
Хубаво е изданието, има ги вътре илюстрациите на хералдите, наистина е красиво. И превода е добър, но за жалост отново несъгласуван - Далинар Тоягата си е станал изведнъж Чернотрън, а най-болезненото е Мост четири, който е станал мостик 4... Но при все това на български пак си ми върви по-лесно и приятно!

А иначе точно с разстройството на Шалан имам много хубав спомен от студентските години. Бях още първи курс, на случаен принцип ми се беше паднало да изнасям доклад точно за него, трябваше да отида в библиотеката на Александровска болница, до която се стигаше през едни много странни коридори, които бяха като лабиринт и дори част от тях минаваха през едно тясно вътрешно дворче... Имах чувстото, че никой друг човек никога не е откривал това кътче. И там имаше страшно много медицински книги, включително един огромен наръчник на заболяванията на английски в няколко тома, където за всяко състояние имаше страхотно описана и детайлна информация. И аз четях с трепет и не можех да повярвам какви чудесни източници съм намерил. И там леличката ми позволи да изнеса речника за да снимам страници от него само ако си оставя телефона и личната карта и аз тичах покрай болницата докато намеря ксерокс И от тогава самото споменаване на това заболяване ми напомня на приключенията, които имах, за да науча за него.


Нооо, иначе, не ви съветвам да четете толкова медицински дефиниции и примери само заради книгата.
Много от психичните заболявания се повлияват в една или друга степен от културната среда, имат си специфики в различните култури и общности и тъй като Сияйните рицари са много конкретна група, която няма еквивалент в нашия свят, е напълно безсмислено да се чудим дали описанието на състоянието ѝ съответства точно на това, което наблюдаваме в повечето случаи в нашия свят. Безсмислено отвсякъде.
Просто се насладете на Шалан!

[Moridin]

Интересно думаш за превода, на пощата на списанието сме полупили писмо от фен, който се оплаква именно от превода до степеен да иска да пише на Брандън

[Dr. Horrible]

Оооо, това е много добра идея! Браво на този човек, може да мисли извън кутията. И аз искам да пишем на Брандън. Има толкова много глупости, на които се нагледах тези два дни и направо ме е срам да ги пиша в темата. Артлайн издават страшно красиви неща, но като качество на текста са най-пропадналото издателство. Почти няма страница без правописна, печатна или друга грешка.
И покрай безбройните сменени неща се надявах, че и на Одиум ще му сменят превода. Но не, остава си Зло

Иначе аз минах глави 5-14 на Ритъмът.
Харесва ми, не мога да си кривя душата! Определено ме увлича доста повече от предишната книга. Едва ли някога ще изпадна в такова преклонение, каквото чувствах преди, но определено ми е приятно. И тези 200 страници текст ми минаха доста бързо и леко - спокойно ще си прочета още 1100. Не мога да кажа, че се е случило нещо голямо или че е кой знае колко добра литература, дори се движи вече към готин guilty pleasure, но на мен сигурно 75% от нещата, които чета и гледам са ми guilty pleasure

Spoiler: show

Пука ми за историите на Каладин и Шалан, истински ми пука. Тези два персонажа са си центъра на поредицата за мен и в предишната книга не получаха нито развитие, нито интересни сюжети. А сега наистина им се дава материал!
Много е интересна арката на Каладан с уволняването. Защото той наистина е вече съсипан от тая война и не може повече да продължава. Готино е как той се възприема изцяло като войник, а всъщност в много отношения е по-подхящ за мирно време - да пази реда, да се грижи за слабите и онеправданите. Харесва ми залегналия в него бунт срещу неравенството, винаги ми е харесвал, и се радвам, че това продължава да бъде част от него, дори когато не е пряко свързано със сюжета.
Венли ми харесва много!!! Супер са тея пеещи, много интересна култура, много интересна форми. Искам да видя какво ще стане там и ми е гадно, че вече съм минал 200 страници и още не са почнали спомените. И на картинката пеещите изглеждаха МНОГО сексапилни! Аз си ги представях като грозни тролове с черупки, а на изображението имат съвсем различна визия Да умират и хора, и слети и всички - само пеещите да си останат на континента и да си тананикат в ритъма на свободата!
А Шалан почна да става отново много интересна. Сега имаше глава пак със семейството ѝ, отново се включват шпионските неща, при това по любопитен начин. Много се вълнувам дали мисията ѝ ще бъде изпълнена в тази книга и дали ще получим отговори.
А главата, в каято Шалан, Адолин и Каладин бяха на бар беше... забавна. Пак guilty pleasure, но доста забавна

Всъщност, докато четох тези глави, си спомних колко страхотни бяха спомените от втората книга - най-любимите ми части от тези романи.

И може да прозвучи тъпо, но наистина би ми се искало Сандерсън да напише нещо извън обичайните си текстове. Най-скучните неща в писането му за мен са точно тези, които хората масово харесват - безкрайно отегчителните обяснения на магически системи, всичките 300 термини за всевъзможни магически есенции и свойства, набутани в някаква съшита с бели конци обща система, частици от богове и късчета от частици от богове... Много ми е тъпо. Калина, Жоро и Рол написаха невероятна статия, на която искрено се удивявам колко е сложна и богата, но извън нея нещо не ме вълнуват тея неща. И екшън сцените на Сандерсън винаги са ми били скучни, някак насила писани, за да има 50 страници битка.
Иска ми се Сандерсън да напише някой битов семеен роман, някоя южняшка готика за старинна къща и семейни тайни и с призрачна атмосфера и сложни отношения на омраза и зависимост между героите... История като тази за младините на Шалан, но да си е главното в книгата, не кратки флашбекове в съвсем друга история. Верно трябва да му пиша!

[Moridin]

Да де, но щото ти хвалиш превода по-горе Подкрепям за потна, секси южняшка готика от мормонски автор

[Moridin]

Прочетох пролога

Spoiler: show

Бях се настроил Гавилар да е едностранчив гъз и да имаме само domestic violence preaching. Вместо това бях супер приятно изненадан, че всъщност нещата бяха доста по-нюансирани. Обвиненията на Гавилар си бяха точни - Навани НАИСТИНА се занимава с тъпотии, вместо с greatness. Дали това е така заради интернализираната роля на жените при алетите или it's just who she used to be, не става ясно. Но е факт, че абс никой не я кара да забавлява гостите на Гавилар и да надзирава кухнята. И НАИСТИНА, както тя сама мисли, има основание в обвиненията за Далинар.

Харесва ми, че Сандерсън е представил разрива в един брак и взаимната неприязън реалистично, а не просто в стил "Гавилар не става, Навани е супер."

[Dr. Horrible]

Да, Жоро, интересно представя историята и конфликтите в този брак, ЗАТОВА казах, че може да се справи с подобна книга и исках нещо "за старинна къща и семейни тайни и с призрачна атмосфера и сложни отношения", не знам откъде ги извади тези епитети потна и секси

Иначе преводът наистина ми се видя добър... в първите пет страници. След това е като язовир Искър - нивото му рязко падна.

[Moridin]

Аз кат чуя южняшка готика, винаги си представям единствено True Blood

[Dr. Horrible]

Ахахахахха, еее, аз имах предвид нещо стил "Други гласове, други стаи" на Капоти, така за изолацията, самотата и различията в едно разпадащо се семейство... с привкус от "Другите" с Никол Кидман. А не на Суки пошлостта и разврата

[Roland]

Spoiler: show

Харесва ми, че Сандерсън е представил разрива в един брак и взаимната неприязън реалистично, а не просто в стил "Гавилар не става, Навани е супер."

Забавно - аз пък точно това видях в пролога

[Lyanna Stark]

Единия за кво говори, другия какво си мисли

@Dr. Horrible, чел ли си Shadows for Silence in the Forests of Hell? Това е един от самостоятелните кратки разкази на Сандерсън и мисля, че може да ти хареса.

@Moridin, по отношение на пролога,

Spoiler: show

[нямах намерение да пиша толкова дълъг рант, но отворих пролога и си спомних колко мразя Гавилар. сори.]

не знам къде ги виждаш тия нюанси, Гавилар е абсолютен задник. Обвиненията му към Навани може да съдържат някаква истина, но той я изкривява и я използва като метод за емоционален и психически тормоз. А Навани му се връзва заради собственото си чувство за малоценност и impostor syndrome. Това, че си губи времето в кухнята и тъй нататък показва само, че не се е научила да делегира, а отгоре на това ѝ се налага да върши работата и на Гавилар.

И не е само отношението му към Навани - погледни го как се държи с останалите в семейството, които го обожават! Единственото нещо, за което мога да обвинявам Навани, е че не е казала на останалите, особено на Ясна, какъв боклук е бил всъщност Гавилар.

И сравни тази част от пролога на Сияйни слова:

"Many people consider that sort of thing enjoyable."
"Many people, unfortunately, are idiots."
"Is it terribly difficult for you?" he asked softly. "Living with the rest of us, suffering our average wits and simple thoughts? Is it lonely to be so singular in your brilliance, Jasnah?
She took it as the rebuke it was, and found herself blushing. Even her mother Navani could not do that to her.

с цялото му поведение в пролога на Ритъмът на войната. Когато той игнорира задълженията си като крал и не обръща внимание на гостите си, това е окей, защото правилата на простосмъртните не важат за Гавилар. Но когато Ясна прави същото, това е лошо. Той може да се смята за по-велик и по-умен от всички останали, но никой друг не може. Всичките му обвинения към нея са чиста проекция. Сравни тези две реплики:

Гавилар: "Her arrogance stains the reputation of the entire family."
Пак Гавилар: "I will outlive your accusations, and my legacy will persist. I have discovered the entrance to the realm of gods and legends, and once I join them, my kingdom will never end. I will never end."

Кой бил арогантен, извинявай? Научил две-три неща за Космера и решил, че е хванал Всевишния за шлифера. И що за кретен може едновременно да се стреми да стане безсмъртен бог и да се притеснява за репутацията на семейството си?

Гавилар е егоцентрично копеле с мания за величие, но чак сега, пишейки този пост, осъзнах колко е жалък всъщност. Говори за величие, но се интересува само от това как изглежда, какво говорят за жена му клюкарите в двора, каква репутация му носи семейството му. Човек, който мисли по този начин, не би могъл и да помирише истинско величие. A lion does not concern himself with the opinions of sheep.

[Dr. Horrible]

Грави 15-19 (края на първа част) + интерлюдиите

Нещо пак забуксува яко. Супер скука, чета го с досада и отегчение. Както в предишните няколко глави се случиха много интересни неща, които предвижиха сюжета напред, тук Сандерсън е решил, че е време за 130 страници филър.

Spoiler: show

Главите на Навани са пълна скръб, пълна. Често читателите казват, че не разбират защо даден герой се държи толкова глупаво - обикновено аз съм на страната на героя. Но ситуацията с Навани е абсурдна. Мистериозен човек, който очевидно е имал достъп до личното ѝ пространство, ѝ пише много компетентно и информирано съобщение, съдържащо голяма заплаха. Нейната реакция "А, някой луд, объркал се е, не знае сигурно кой чете, случайно е оставил камъка точно в моята стая, аман от луди." Бива неадекватност, ама толкова па не бива!

И защо си мисли Сандерсън, че искам да чета двайсет страници как Навани гледа асансьорите и си мисли в коя посока трябва да си дръпне камъните, че да работят ефективно? Аз не държа да има екшън през цялото време, радвам се на лични мисли и вътрешни терзания, ама това не са чувства и преживявания на персонажа - това са безсмислени страници за физическите закони в измислен магически свят. + 20 страници преповтаряне на репликата "Ох, кулата не работи, как да я накарам да работи. Ама тя не работи. Ама не знам как да я накарам да работи. Ама навремето как е работила? Щото сега не работи."

На Сил интерлюдията беше хубава и радваща и много ми хареса. Втората интерлюдията беше тъпа - мистериозни заплахи за бъдещето, които сигурно няма да доведат до нищо съществено. Третата интерлюдия беше ок, но тя беше 5 странички.

[Roland]

@Moridin, по отношение на пролога,

Spoiler: show

[нямах намерение да пиша толкова дълъг рант, но отворих пролога и си спомних колко мразя Гавилар. сори.]

не знам къде ги виждаш тия нюанси, Гавилар е абсолютен задник. Обвиненията му към Навани може да съдържат някаква истина, но той я изкривява и я използва като метод за емоционален и психически тормоз. А Навани му се връзва заради собственото си чувство за малоценност и impostor syndrome. Това, че си губи времето в кухнята и тъй нататък показва само, че не се е научила да делегира, а отгоре на това ѝ се налага да върши работата и на Гавилар.

И не е само отношението му към Навани - погледни го как се държи с останалите в семейството, които го обожават! Единственото нещо, за което мога да обвинявам Навани, е че не е казала на останалите, особено на Ясна, какъв боклук е бил всъщност Гавилар.

И сравни тази част от пролога на Сияйни слова:

"Many people consider that sort of thing enjoyable."
"Many people, unfortunately, are idiots."
"Is it terribly difficult for you?" he asked softly. "Living with the rest of us, suffering our average wits and simple thoughts? Is it lonely to be so singular in your brilliance, Jasnah?
She took it as the rebuke it was, and found herself blushing. Even her mother Navani could not do that to her.

с цялото му поведение в пролога на Ритъмът на войната. Когато той игнорира задълженията си като крал и не обръща внимание на гостите си, това е окей, защото правилата на простосмъртните не важат за Гавилар. Но когато Ясна прави същото, това е лошо. Той може да се смята за по-велик и по-умен от всички останали, но никой друг не може. Всичките му обвинения към нея са чиста проекция. Сравни тези две реплики:

Гавилар: "Her arrogance stains the reputation of the entire family."
Пак Гавилар: "I will outlive your accusations, and my legacy will persist. I have discovered the entrance to the realm of gods and legends, and once I join them, my kingdom will never end. I will never end."

Кой бил арогантен, извинявай? Научил две-три неща за Космера и решил, че е хванал Всевишния за шлифера. И що за кретен може едновременно да се стреми да стане безсмъртен бог и да се притеснява за репутацията на семейството си?

Гавилар е егоцентрично копеле с мания за величие, но чак сега, пишейки този пост, осъзнах колко е жалък всъщност. Говори за величие, но се интересува само от това как изглежда, какво говорят за жена му клюкарите в двора, каква репутация му носи семейството му. Човек, който мисли по този начин, не би могъл и да помирише истинско величие. A lion does not concern himself with the opinions of sheep.

Агресивно съгласен съм с този пост, особено болднатата част. Дразнещото за мен е, че не знам Сандерсън дали също го вижда по този начин. Убеден съм, че Мери Робинет обаче би го видяла точно като нас

[Roland]

Грави 15-19 (края на първа част) + интерлюдиите

Нещо пак забуксува яко. Супер скука, чета го с досада и отегчение. Както в предишните няколко глави се случиха много интересни неща, които предвижиха сюжета напред, тук Сандерсън е решил, че е време за 130 страници филър.

Spoiler: show

Главите на Навани са пълна скръб, пълна. Често читателите казват, че не разбират защо даден герой се държи толкова глупаво - обикновено аз съм на страната на героя. Но ситуацията с Навани е абсурдна. Мистериозен човек, който очевидно е имал достъп до личното ѝ пространство, ѝ пише много компетентно и информирано съобщение, съдържащо голяма заплаха. Нейната реакция "А, някой луд, объркал се е, не знае сигурно кой чете, случайно е оставил камъка точно в моята стая, аман от луди." Бива неадекватност, ама толкова па не бива!

И защо си мисли Сандерсън, че искам да чета двайсет страници как Навани гледа асансьорите и си мисли в коя посока трябва да си дръпне камъните, че да работят ефективно? Аз не държа да има екшън през цялото време, радвам се на лични мисли и вътрешни терзания, ама това не са чувства и преживявания на персонажа - това са безсмислени страници за физическите закони в измислен магически свят. + 20 страници преповтаряне на репликата "Ох, кулата не работи, как да я накарам да работи. Ама тя не работи. Ама не знам как да я накарам да работи. Ама навремето как е работила? Щото сега не работи."

На Сил интерлюдията беше хубава и радваща и много ми хареса. Втората интерлюдията беше тъпа - мистериозни заплахи за бъдещето, които сигурно няма да доведат до нищо съществено. Третата интерлюдия беше ок, но тя беше 5 странички.

Интересно ми е да го чета това, щото аз я слушам на аидио книгата и винаги ме фасцинира какви са разликите. Примерно аз изобщо не го усетих това забавяне, въпреки че обективно има по-малко екшън. Но подозирам, че ако четях на хартия, и аз щях да се дразня.

Иначе за третата интерлюдия:

Spoiler: show

Мен тя ме издразни много сериозно, защото е форшадоуинг за нещо, което съм сигурен, че ще се случи точно както си го представя тоя досаден задник. Много му се кефех в първите две книги, но в третата и тук ми е вбесяващ.

Нещо повече, от слушането на Writing Excuses знам колко Сандерсън обича Дюн и идеята за всезнаещия POV, който ти казва в прав текст кой е предателят. Което ме води към това да очаквам предателството и тук да е успешно...

[Nikireads]

До края на 14та глава:

Spoiler: show

Боли ме физически за Каладин... просто ми се къса и сърце, и душа, и всички за него.. Винаги съм го харесвала като герой ама в тази книга емоционалната ми привързаност към него сериозно се увеличи

Радвам се, че се поинтересувах за емоционалното заболяване на Шалан и как изглежда в реалния свят, защото в противен случай нямаше да разбера какво се случва и вероятно нямаше и да харесам това, че

Spoiler: show

трите момичета се държат и се възприемат за напълно отделни хора - просто щеше да ми се струва твърде странно и дори нелогично цялото нещо.

Честно казано съм изумена от това заболяване, не съм подозирала, че мозъкът ни е способен на подобни неща с единствената цел да ни предпази.. Иначе смятам, че

Spoiler: show

Шалан има поне още едно айдентити, за което обаче не знае дори самата тя. И смятам, че именно то е убило Иалай Садеас и че то е "другият" Lightwaver, за който говори Мрейз. Вече съм решила, че това е истината и дори Сандерсън не може да ме убеди в противното!

Венли не ми е много любим образ, промяната ѝ от миналата книга стана малко насила според мен, а и доколкото чувам това е трябвало да бъде арката на Ешонай ама Сандерсън е решил да я убие, че все пак да има някой умрял.. Въпреки това двете глави от гледна точка на Венли се оказаха супер интересни и нямам търпение да видя какво ще се случи.

Притеснява ме предстоящото

Spoiler: show

ходене до Шейдсмар. В миналата книги ми беше скучновато и хич не ми се иска дa прекараме там 2/3 от книгата в лутаща се разходка.

[Shamajotsi]

До средата на 19та глава:

Spoiler: show

Убеден съм, че забавянето и фокусът върху Навани и нейните асансьори е много преднамерен foreshadowing. Или по-скоро Сандърсън ни prime-ва за all the shit that's going down по-късно. Един вид, ето ги всички неща и системи, които работят с фейбриъли. Асансьори, топлина, хладилници, храна, осветление... би било много жалко ако нещо им се случи...

Иначе покрай Шалън, се замислих...

Spoiler: show

...че това не е първия главен герой на автора с много личности в едно тяло. И ми хрумна теорията, че и той страда от същото и така се обяснява скоростта му за писане Просто в неговото тяло освен Брандън са още Стийв, Патрик, Преродения Джордан/Дракон и т.н. и като се умори някой от тях, друг поема щафетата.