Е не, възмутен съм! Кой ги пише тия учебници!

[Roland]

Отврат просто! Ям си аз най-невинно палачинките с усещането, че дебелея злостно, а до мен сестра ми (3-ти клас) си пише домашното по четене, български или както там го наричат на тоя етап. И й гледам читанката... пък и тя си я гледа... с едно такова... тихо отвращение. Някви рисунки, дето АЗ гат бях 3-ти клас ги мислехме за соц, занимават децата с Крали Марко, дават им примери за имена като "Гана" и "Анка"... ДЖИЙЗ! Няма ли старите моми в тия издателства да СТОПЛЯТ, че децата можеш да ги спечелиш за каузата единствено със съвременност? Ся, не казвам, че трябва Шинджи и Асука да зяпат от всяка страница, или пък Орландо Блум с дрехите на Парис, нали, ама... тва не е човешко просто!

Още си спомням с умиление как в един от учебниците ми по английски навремето имаше цял урок, базиран върху текст от "Цветът на магията" на Пратчет... преизпълних се с уважение тогава

[JaimeLannister]

Олеле
Кой учебник беше това?
Защото и аз си го спомням този урок, само дето тогава нищо не загрях. Особено куфарът с краката ми беше супер учудващ

[Roland]

Някоя от на "A World of English" частите, ма може и некъв страничен да беше...

[Marfa]

Ми и аз трудно ше забравя текста от буквичката Мъ от първи клас, на който попаднах случайно къде по-миналата година, и който гласеше: "Муна е маймуна", като картинката представялваше силно изстрадало шимпанзе с панделка, оранжево, на оранжев фон и държащооранжево нещо, което смътно наподобяваше подводница, но всъщност май беше банан... Тея са болни!

[Daggerstab]

Това за пасажа от Пратчет си го спомням Ех, млади години, ех, подготвителен клас...

Иначе - вероятно може да се проучи кой ги одобрява тези учебници и да го посетим с моторна резачка в ръка

[JohanVladimir]

Тия кошмари ги одобряват министерски комисии, съставени от хора, които често не общуват дори със собствените си деца и внуци, но пък много хубаво са я изучили методиката и имат дисертации по въпроса.
Тая "Муна е маймуна" ме навежда на заключението, че преди нея децата са изучили гласните букви и буква Н. Точно този подход е краен кретенизъм, а хората, които продължават да пробутват тая идиотска методика, не са обсъждали "Матрицата" с 4-годишно дете. (Аз съм.)

[Ghibli]

Остави се, аз откакто рабрах, че по програмата по литература за 9 клас се изучава Библията, вече нямам капка вяра в институцията "училище".

[Roland]

Е аз смея смело да отбележа, че когато дванайсетокласниците в Германия изучават 1984, а ние последните ДВЕ години блъскаме само българска литература... ся, при цялото ми уважение (липсващо) към бг-авторите, знам, че имаме и стойностни, но масовката е пълна плява и боза. Двете може да се каже единствени съзнателни години от учебния процес не бива да се губят в изучаването им :/ Ся, кофти късмет, нали, че не сме руснаци или германци, че националната ни литература да е сред най-великите световни класики, ама малко гъвкавост трябва да има в такъв случай

[Ghibli]

Ц, не съм съгласна, трябва да се изучава българска литература, най-вече именно защото това ти е родният език и това са авторите, които имаме. В моята представа за литературата употербата на езика е едва ли не най-важното, а това от преводни автори няма да го научиш.
Бтв, световна литература също се изучава в училище, както знаем.

И категорично не съм съгласна, че нямаме достатъчно на брой добри писатели. Че в учебните програми не са включени всички е друг въпрос, но не значи, че ги нямаме.
(Ако може да не почваме темата Вазов, моля.)

[JohanVladimir]

То пък Оруел голямата литература...
Мога да изброя, без да се замислям, стойностни български творби, които да се учат с кеф на тази възраст. Обаче на кого му пука за децата?
Преди десетина години преподавах един срок в елитна гимназия старобългарски език и старобългарска литература
Огромно желание имаха децата да се изучат и аз огромно старание полагах да ги науча, ама език и литература отпреди 1000 години, извинете! Поне станахме приятели...

[JohanVladimir]

Бтв, световна литература също се изучава в училище, както знаем.

Ами да, ами да Учат се ФАУСТ и ВОЙНА И МИР
Никой няма да успее да оспори, че това е върхът на върховете на най-върховните висини. Обачеййй...

[Ghibli]

Много е сложно като се стигне до въпроса "защо това, а не онова". Вярно, че Фауст не е за всеки, но пък е хубаво всеки да го прочете, може пък да разбере нещо.
Май трябва да се определи принципът - за какво ще я учим литературата? А това изглежда липсва на образованието ни в момента...

И все пак: никой ли няма да се възмути от изучаването на БИБЛИЯТА?!?!?!?

[JohanVladimir]

Номерът с Библията в 9. клас е същият като Фауст в 9. клас, или може би беше в 8., не помня, и отговаря всъщност на въпроса защо я учим литературата - ами учим я, за да ни изтормози, да се отвратим и никога повече да не посегнем към тия точно текстове.
Защото всъщност дори не се учат тия текстове, ами се учат дълбокомислени извадки, придружени с велемудри критики на премудри професори и накрая от детето се изисква да смели всичкото това в главицата си и да изплюе нещо сверхмудро. Това е цялата работа.
И изказването на Роланд за неприязънта му към българската класика си има всъщност адски основателна причина. Човекът е жертва на образователната система и грам не го упреквам, разбирам го

[Roland]

Първо, изобщо не съм съгласен, че имаме достатъчно добри автори, че да запълнят ДВЕ учебни години. Второ, не съм казал, че не трябва да се учат, но не и накуп и не поднесени по този начин. НЕ МОЖЕ 12-ти клас първи срок да ме занимават в продължение на цял месец с Ян Бибиян, просто НЕ става.

Оруел може дан е е голяма литература, само че айде да видим ако прокараш Повелителят на Мухите, 1984 и На западния фронт на дванайсетокласници, дали няма да постигнеш по-голям успех, отколкото с Вазов? С братовчедка ми, която учи в Германия, тогава се получи и сега момичето, което преди това изобщо не четеше, се интересува от класически немски и английски автори, чете много и разнообразна литература. Нашите тъпаци ако изобщо успеят да ти въздействат, то е само да се хвърлиш на първото фентъзи, което видиш, за да се спасиш от тях... Извинявам се, ама патриотизма с "това е родният ти език" никого не интересува на тая възраст, още повече, че не, не бих казал, че и от автори, писали преди стотина години, ще си обогатявам речта. Още повече, че поднесени по този начин, те нямат изобщо никаква привлекателност за учениците и така и така никой не ги чете, освен абс на сила, от което съответно нищо не им и влиза.

И какво значи "трябва" да се прочете Фауст? Може би "трябва", но това "трябва" за мен "трябва" пък да е продиктувано от личен интерес. Изобщо не е това книгата, която да развие любов или дори маргинален интерес към литературата, а в крайна сметка това е целта на предмета, щото без съответното привличане никви знания не можеш да натрупаш.

Едит:
Йоан Владимир, аз до самото си завършване не станах прилежен ученик, а 12 клас конкретн го изкарах в нас, свирейки Неприязънта ми към българските автори се дължи не на учебната система (на нея може да се дължи това, че не съм развил некви позитивни усещания към тях само), а на тежката ми западна европо-центричност и т.нар. ми разбирания за "голяма" литература. Просто нашата ми е... квартална в сравнение със световните класици, пък понеже и те са НЕЧИЯ национална литература, някакси смятам, че да отделяме на нашата класика толкова време, колкото германците, е подигравка с литературата като такава, що се отнася до общообразователна дисциплина. Ся, при висшето образование е друго, разбира се, но в училище литературата има за цел да ти създаде общи впечатления, а не, в крайна сметка, да те напомпа с колкото може повече български автори по -най-непривлекателния възможен начин, нали?

[Moridin]

Според мен пък подборката на произведения не е толкова лоша, по-голямото зло си е начинът на преподаване.

По бегли спомени, как е била моята програма:
7 клас - христоматийните възрожденски и 20векни бг творби (На прощаване, Една българка, Ангелинка, По жицата, онуй на Любен Каравелов с Николчо плюс малко Радичков и Вежинов за отсрамване, ако не се лъжа)
8 клас - старогръцка (Илиада) и старобългарска (Азбучна молитва, Похвално слово за Кирил (да не бъркам заглавието ), За буквите, етц)
9 клас - класицизъм - Шекспир, Молиер, ъм и нищо друго не помня, лошо, но даскалката беше коза
10 клас - просвещение (Гьоте-Фауст), романтизъм (оригинално май Байрон, но ние учихме Хофман), после най-известните руски (Пушкин, Достоевски, Чехов) и мм.. а де
11 клас и 12 клас - българска от Възраждането до късния 20 век - Ботев, Вазов, Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Далчев, Димитър Димов и вероятно още нещо, може би пак Елин Пелин...

По въпроса за българската литература - проблем е, че се отдава много място САМО на нея накуп. Аз съм на мнение, че българската литература трябва да се изучава и да, толкова подробно, но в контекста на световната. Харесва ми, че много внимание се отделя на поезията, защото там именно най-много важи това, което Гибли казва за езика, защото както и да го гледаме поезия на друг език много трудно може да бъде почувствана по същия начин. А и аз, бидейки разбира се необразован и нечел нищо особено чуждо, никога не ми е харесало каквото и да съм прочел английско дори на йота в сравнение с българските. В превод дори ми звучат по-добре, отколкото в оригинал, което си е и нормално, де.

Всяка нация изучава собствената си литература и това си е съвсем правилно, аз съм последният, който ще се нарече националист и строго вярвам, че човек е първо човек и много след това българин, но уловката е, че хората по света се чувстват достойни хора именно заради националното си наследство. А при нас такова нещо никак не се наблюдава.

Хубаво е да се правят сравнения между българската и чуждата литература, за да може да се усети атмосферата на писане и чувствата зад творбите. В някои случаи (Вазов, сори Гиб) това е безпредметно, защото чувствата са ни далечни и не са общочовешки (поради което именно Вазов не е никакъв гений, макар да има много добри творби, главно стихове). В други е важно. Хубавото е, че поне в моето училище имаше опити за такъв процес, въпреки че никога не съм имал добър учител по литература, с едно изключение, но уви за кратко. Хубаво е според мен и българската литература да се изучава периодично съотнесена (не хронологично) към чуждата. Творбите от българското Възраждане не отговарят като ниво на човешката мисъл на съответните световни творби от 19 век, те са безобразно назад и това е също нормално и исторически обусловено, но просто след Достоевски примерно на мен ми звучат жалко. Безсмислено е българската литература да се отделя. Не толкова защото съзнателните години се губели за нея (с годините всичко оценяваш по различен начин, било българска или световна, всяко си има подтекст), ами просто защото това вреди на възприемането.

По въпроса с подборката на световната литература - Гиб, Библията не е ли книгата на книгите? Но че е безумие, безумие е, де, Библията никва литература не е (да, не съм я чел, наизуст говоря, файн....). Според мен има какво да се пипне по подборката, но не бива да се забравя, че времето за учене не е безкрайно много и ако почнем на "какво е достойно и какво не е", няма доникъде да стигнем. Има произведения, които са важни за осмислянето на литературата като такава изобщо, и въпреки че не са супер интересни и са демодирани, има смисъл от тях. Ако в училище се учи само Голдинг, Селинджър и Оруел, на практика човек си отрязва МНОГО светогледа за голяма част от литературата, дори тези да били гениални. Просто има още много различни от това.

Според мен подборката трябва да е на степен на възприемчивост и на разнообразие. Примерно Фауст не е възприемлив. Какво може някой 9токласник да върже от Фауст? То аз не мога, камо ли те. Това си е почти философска литература на съвсем неучилищен левъл, тежка и досадна за четене. Трябва да си се съобразява това, но пак не да се залага основно на модерност и близост до тийнейджърската душа - нали трябва да я развиваме, не само да й бутаме неща, дето са й близки.

По въпроса с модерността на читанките - Ами отчасти има липса на каквато и да е промяна, щото никой не бажда, отчасти министерствата според мен продължават да правят отчаяни опити да създадат у децата (щото там влиза най-лесно, а училището има доста голямо влияние върху първокласник все пак) НЯКАКВА поне връзка с въпросното позабравено национално наследство. И аз не мисля, че ако имаше Батман и Робин в читанките, щеше да е по-добре, друг е въпросът, че в информационната ера просто не се отчита акселерацията на децата и на тях им е right down тъпо да четат елементаризми.

П.П. Е ВСЕ ПАК Ян Бибиян??? Много яка книжка, ама....