Е не, възмутен съм! Кой ги пише тия учебници!

[Roland]

Бтв, използвам случая да кажа, че ако видя в този форум "немога", "незнам", "неискам" или която и да било от така типичните за всеки форум, приятно съчетани и ПОГРЕШНИ конструкци, ще банвам без предупреждение


...


или няма, но пък много ще ми се иска...

[Jaar]

Ъъъъ, ама то е логично, че не се пишат така.

Е, ако не бан, то поне една голяма червена поправка, придружена с подходящи смайлита, та дано се засрамят.

[Killua]

но все пак неможещ е заедно, а не можейки - отделно аз да вметна само
хмък, иначе темата ми е много интересна, но засега нещо не съм си решила каква ми е позицията точно и дали въобще имам такава, затуй просто си чета с кеф
само да кажа, че няма да е лошо наистина да се посъкрати малко бг литература, предозировката определено не идва добре освен това лошото е, че заради тия досадни анализи, интерпретации и тн, които правим, успява да ми писне и от хубавите поети, изобщо подобни глупости всяка магия развалят (макар че с Ботев и "Хаджи Димитър" не беше така, след чудесния анализ на Никола Георгиев баладата ми хареса още повече, ако изобщо е възможно )
едит: а относно Вазов мисля само "Чичовци" ми хареса горе-долу и въпреки че тука някой го спомена за пример на тъпо произведение, за мен си беше наистина "свежарско"

[Random]

Леко ме мързи да пиша, а и съм изпуснал разгара на спора, но като 12-класник си мисля, че мнението ми ше има някаква тежест точно в тази тема.

Българската литература трябва да се изучава, естествено. Смешно е да се тупаш по гърдите, че си големият европеец и прочие и в същото време да си тотално незапознат с литературата на собствената си страна. Щото нали именно това се цени в Европа - националната и културна идентичност. Да, НО...

Не може години наред учениците да учат Вазов, Вазов и пак Вазов. Добре, направил това и онова, признаваме му го. Само че неговите постижения са значими в конкретната историческа ситуация, какво ме бъркат мен 2/3 от произведенията му, които нито могат нещо да ми дадат, нито са някакъв атестат за литературно майсторство. Има какво негово да се прочете, дори е задължително за всеки българин да прочете и почувства, но това е максимум 1/3 от изучаваното в у-ще.

История Славянобългарска, разните му там Жития, Библията, За Буквите, ТОНОВЕТЕ песни в прогимназията и още какво ли не. Какво, дявол ги взел, ми дават тези неща? Че те са писани преди толкова време, в съвсем различни реалии, за коренно различни хора, на мен какво ми дреме за тях и как ще ми помогнат или ще ме грабнат? Спомагали за усилване на българското самосъзнание и подобен крап. Не е така, само ми лазят по нервите, губят ми времето и ме отвращават от тъпата ни образователна система.

Гео Милев, Елисавета Багряна и още сума автори, които са набутани в учебниците, само заради бройката. Може и да са били значими творци за времето си, но днес? Безспорно има български поети и писатели, които си заслужават и които съм изучавал с кеф - Смирненски, Хайтов, Вапцаров, Яворов, Ботев, Йовков, Далчев донякъде. Само че ситото трябва да се задейства. Половината автори, които се изучават са пълна загуба на време, обща култура бла-бла, не мерси, и сам мога да си попълня общата култура и то по-добре. По-важното е един ученик да бъде инициран за каузата на четенето, ако ще Дан Браун да чете,ако му е интересно - по-добре отколкото да се засилва отвращението към литературата у него. Литературата може и да е наука донякъде, но вижте какво се случва, като обърнеш изкуството на наука - безброй книжки с анализи, безброй учители, даващи частни уроци и море от млади хора, за които литераурата е скука и неприятно/непонятно задължение. Съквартирантът ми готви изпит по литератута за СУ. И човекът е като побъркан, нищо не хваща, само преписва изречения от n на брой учебници, щото едикойси преподавател проверявал темите и неговото мнение било важно. Много хубаво, но това зазубряне и идиотско възпроизвеждане никъде го няма по света. Чужденците, от които нали сме по-умни, учат къде-къде по-стойностна литература и биват окуражавани поне до известна степен да разсъждават върху нея.

Нямам нищо против да изучавам българска литература, стига да е качествена и да не ме затормозява. Защо да не се пресее 1/2 от сегашното съдържание на учебниците и да не се добавят по-стойностни произведения, по-модерни и интересни за учениците? Част от проблема е и нежеланието/неспособността на учителите да се пригодят към някакви по-разчупени учебни планове. Защото истината е, че голяма част от педагозите не са достатъчно подготвени, пък и нямат и желание. По английски тази година учим Джойс, Хемингуей, Хелър, Вонегът и Стайнбек. Само дето така го и учим. Даскалът спи и даже ме съмнява, че е чел всички произведения, а 3/4 от класа въобше не си представят, че може би би им било интересно да прочетат съответната книга, да я разберат и обсъждат. Вместо това си чакат листчето са анализи, свалени от gradesaviour.com примерно, зубкат си ги и после се оплакват, че не им преподавали качествено в даскало. Еми така са научени - да зубкат чуждата критика, а наложи ли им се да мислят изпадат в паника...

[Jaar]

но все пак неможещ е заедно, а не можейки - отделно аз да вметна само

Ти вметна и ме "метна" в оркестъра. Неможейки се пише слято.

[Roland]

Не претендирам да съм 100% прав, нито мога да дам граматическо определение, но "не" е слято във всичко, освен в глаголите. Ся, хората по-наясно да обяснят къде греша и защо, но аз така знам.

[Moridin]

Е, това твърдение е донейде некоректно
Първо, причастията, дето Мели е изброила, също са форми на глагол. Второ, част от тях са с отделно "не", а част не са, т.е. дори и да не ги смяташ за глаголи, пак не става разделение по тоя признак

Правилата, специално за глаголи и причастия:

1) "Не" се пише отделно във всички глаголни форми, които не са причастия
2) "Не" се пише отделно в деепричастия (не пишейки)
3) "Не" се пише отделно в минало несвършено деятелно причастие (не пишел)
3) "Не" се пише слято във всички останали причастия:
- сегашно деятелно (непишещ)
- минало страдателно (неписан)
- минало свършено деятелно (неписал)

последното ОСВЕН когато е в ролята на сказуемо, т.е. когато участва в преизказно наклонение: (Пешо не писал по последния въпрос на теста и се провалил)

Т.е. може би можем да отделим употребата по следния начин - ако е в ролята на сказуемо, пишем "не" отделно, в противен случай - слято, но сега пък деепричастието малко се разминава, то е спорно колко е сказуемо

[Roland]

Впрочем ламерската представа на хората за "глагол" (щот "не казвайки" е едно от тази неща, които никой не си представя, като му кажеш "глагол", пък и думата "сказуемо" е толкова... аутдейтед...) и това, което аз казах горе, прекрасно обобщаваше всичките тези правила, които така и така никой никога и при никакви обстоятелства не би могъл да запомни, освен ако не му е интересно, което е сик

И бтв плс да не разводняваме топика, съвсем умишлено не отговорих на Килуа на тая част, просто ако го изродим в спор за граматика ше забозее безумно :/

[Lubimetz13]

"Не можейки" наистина е разделено. Имах го на входното ниво по български език след седми клас, а такива кошмари не се забравят...

Като заговорих за български език, мисля да се прехвърля и на българската литература, че да не `земем наистина да заблатим темата. Защо толкова я недолюбвате[литературата], бе, хора? Вярно, не е допринесла много-много за света като цяло, по-голямата част от нея е буквално неразбираема за нормалния българин, нямаме си Пушкини и Мушкини да умират романтично, а според вестник "Култура"(който, заедно с прилежащото му списание "Алтера", естествено, чета само за да се смея от сърце на висините, до които снобията може да издрапа) се оказва, че дори Бенковски не бил самоубиец... Жесток бич за екваториалните гори и нищо повече, това е българската литература през очите на модерните и подкрепени от неприлична литературна гордост германци или наперените с лудия си Достоевски руснаци. Но все пак трябва да се учи, измъкване няма. Човек трябва да познава страната си и произведенията, които е (из)родила. Но Вазов идва малко в повече, наистина...

Според мен не е работа на училището да ни котка към стойностната литература и да ни кара да я обичаме - всеки обича каквото си иска, не е работа на образователната система и да налага вкусове. Нейна работа е да образова. Да ни запознава с най-важните книги в български и международен контекст, да ни дава базисни насоки как да ги тълкуваме, да направи така, че наистина да ги прочетем... и дотам. С други думи, нещата трябва да са балансирани - нито прекалено "готини" и "свежарски", но за сметка на стойността и важността си, нито прекалено суховати, академични и безсмислени.

С други думи, мнението ми е както винаги абсолютно по средата и не може по никакъв начин да допринесе към дискусията... :Р

[Jaar]

Е, то всяка дискусия има нужда от ос по средата, около която да се върти, иначе противоположните мнения съвсем ще се отдалечат.

Аз продължавам да съм си хвърлен в оркестъра, но вече от собственото ми незнание.

[JohanVladimir]

Най обичам спорове за граматика! Ай как обичам!

[Roland]

Aз пък мразя. Бтв, Рандъм доста точно се е изразил...

[Drigan]

За четенето на книгите хубаво. Да ги учиш убаче... Според мен се определя твърде много внимание на литературата. Аз уж ще ставам икономист, за какво ми е да рецитирам стихотворения и да преписвам 30 страници от История Славянобългарска?

[Ghibli]

За обогатяване на личността :Р

Моето схващане винаги е било - колкото повече, толкова по-добре. Не говорим за геология и почвени типове, а за нещо, нужно на всеки човек, за да... ами, за да бъде качествен човек.

И не знам аз ли съм крива, но от някои изказвания тук ме хваща страх...
Много ми е неуютно, че говорите за българската литература с такова пренебрежение.

И, а, да:

...впечатленията ми от първия Потър са за най, повтарям, НАЙ-добрата детска книжка, писана към днешна дата. Абсурдно, но факт. Оттам нататък всичко се изроди в комерс, но Хари Потър и философския камък е гениално произведение за мен... в конкретния си жанр разбира се.

Анатема

[Morwen]

Не, на мен пък винаги ми се е е виждало ужасно извратено това, че за да станеш адвокат трябва да можеш да даваш научно адекватно тълкование на поезията на Ботев. Имам предвид, четенето на книги, а още повече на поезия, е нещо толкова лично, че това да пишеш върху него ми се вижда като навлизане в личната ти територия. Е, разбира се, ти не пишеш нищо лично, защото трябва да пишеш за усещането на целокупната литературоведска общност от книгата, а не за своето, ако искаш да те приемат. И въобще не разбирам как доброто разбиране на литературата може да е меродавно за това дали ще станешдобър икономист, адвокат, психолог и какво ли още не. Бих го разбрала за филологиите донякъде, но защо за счетоводител се изисква анализ на литературно произведение?