Преди го мразех, бях изгледала едва 7 епизода и си казвах 'що за умряла работа, нищо не се случва, героите са твърде много, за да следя кой какво прави, освен това е грозно'. ПЪЛНА ИДИОТКА! Никога вече няма да си позволя да съдя за аниме ако не съм го изгледала цялото и не съм си направила труда да се задълбая възможно най-много в сюжета, символизма, атмосферата, музиката.
Дадох му втори шанс, така и така съм във ваканция и имам време да гледам аниме, а това беше единственото, което не съм завършила, започнах епизодите от начало, вчера. Този път, от опит, си направих труда да си водя бележки за героите (в случая това се оказва почти необходимо).
Текнолайз ме смачка, буквално. Премаза ме с цялата тежест на съвършенството си. По-гениално аниме не съм гледала досега (вярно, гледала съм малко) и като фабула и като реализация. На пръв поглед е МНОГО мрачно, грозно нарисувано, объркано и безсмислено. Но колко погрешен е този първи поглед и колко брилянтно всичко това избутва сюжета до пълното му разгръщане на финала. Евала на създателите, накараха ме да заобичам аниме, което е от 'онзи мрачен философски тип', който принципно не харесвам. Сега ще се възстановявам психически цяла седмица

По дяволите, ако имате възможност изгледайте го, вложете цялото си внимание върху случващото се на екрана, не изпускайте нито едно име, изпитайте удоволствието от разкриването на цялата картина, от начина по който ви е поднесено всичко (визуално и звуково) и Текнолайз няма да ви разочарова.
Отивам да пия валериан, sorry, но се чувствам смачкана
