Кой какво чете V: Brave New World

[филмов критик]

Параграф 22
Втори опит да я прочета.
Нещо не мога да проследя сюжетната линия.
Още съм в началото и авторът почва да нахвърля различни герои , описания на личностите им ,както и техните преживявания, че ми трудно да направя някаква връзка между тях.Има известна доза хумор, но всичко ми изглежда хаотично поне в началото.Някой друг , който я е чел тази книга и да има подобни впечатления?Цялата книга ли е така или само началото?

[Matrim]

Цялата книга е така, сюжетът е представен много хаотично и подскача във времето постоянно.

[филмов критик]

@Matrim Благодаря.
Честно казано всеки път като изскочи нещо ново, което по никакъв начин не е свързано с всичко останало ми се иска да захвърля книгата.Ще видя още колко мога да издържа
Бях почнал да гледам сериала , но си викам книгите винаги са по-добри.Мога да се върна към него предвид по-горното.

[Mushu]

Сериалът е доста добър бтв. Една идея по-подредено се случват нещата Аз лично много харесвам Параграф 22, но е факт, че е доста объркано
За да не съм тотално извън темата, чета Екс САЩ, но ми върви супер бавно, защото нямам много време

[kalein]

Теодор Стърджин - Бленуващите Кристали. По-добре късно, отколкото никога, и голямо благодаря на @kalein за борбата да изкара това бижу на българския пазар. Книгата е просто невероятна. Трудно ми е да повярвам, че толкова зрял и модерен роман е не само първия на автора, но и е излязъл през 50-та година. Прозата е Рей Бредбъри, Главния герой е странника Валънтайн на Хайнлайн, а историята е нищо по-малко от концентрирана
10/10

И от мен на принципа „по-добре късно“:

[трубадур]

Аз да се похваля, че преди известно време все пак преборих Робърт Джордан порцията на Колелото на времето. Минус Нова пролет, с нея не мисля да се занимавам. 11 книги, ебем ти колко хиляди думи. Разкошна е.

Има абсолютно незаслужена репутация на по-детинско фентъзи, която може да бъде приписана само на първите 2 книги, които са властелина за бедни така или иначе. Натам нещата са предимно стабилни.

За съжаление Джордан не е кой знае какъв стилист и понякога боравенето с езика си е направо аматьорско и то в късни книги, но е и разбираемо, че ще има глави, през които просто трябва да прецапа, защото големият наратив е важен и няма смисъл да се напряга баш на всяка страница. Което си е проблем с големите книги по принцип.

За разлика от други поредици нашият знае как да приключва арки. И 11-та книга блести в това отношение. Струва ми се, че Джордан е усещал, че нещата не отиват на добре и в нея направо личи, че флексва. Едва ли оплакванитя за предишние 2-3 книги са останали напълно незабелязани от него и като за финалната си книга я е натоварил с всичките си положителни качества. Обичани герои, очаквани развръзки и много, ама много епика. Дотолкова, че донякъде съм ок да приключа с поредицата тук. Дава задоволителен завършек на цялото приключение и цялата й идея за цикличност позволява на човек сам да си направи заключенията какво ще стане на последната битка и дали въобще нашите ще сколасат да се докарат до нея.

Само едно нещо ми развали удоволствието от 11 книга:

Spoiler: show

Моарейн е жива... фак дат!

Не мога да кажа обаче, че съм голям фен на магическата система, с всичките й правила и опасания, пак ми дойде твърде паянтова и не ми се струваше толкова консистентна, колкото реномето й предполага. Другият голям плюс, за който хората се хващат е света, който придоби реално усещане чак около шестата книга. Преди това повечето местности бяха като нива на игра, с достатъчно колорит, че да са паметни, но чувството за свързан свят дойде много по-късно.

Но от самото начало при мен работеха героите. Ранд е закодиран като абсолютният богоизбран аниме протагонист, ама с по-реални последствия и от воле се превърна в един от най-запомнящите се и интригуващи фентъзи персонажи въобще. Нинив беше другата моментално силна героиня. Пустиняци като Мат, Перин и Егвийн трябва да преживеят няколко книги да се освестят, ама след това до един са топ левел. От по-късните главни Елейн изпъква като стой та гледай, де и Авиенда да беше получила повече персоналити. А сред поддържащият каст не е истина щу култови паляци има. От Том през Лука, всеки, който стане близък приятел на Мат, ма то щото Мат е великолепие, Мат е БОК, до всите саенчанци, няколко избрани аийлци (въпреки че като цяло са може би една от най-дразнещите раси във фентъзито въобще), даже сред морските крави имаше попадения и разбира се седайките. Толкова много разкошни, дребнави кокошки. Верин ми е любимката, ма то щото споделя най-малко черти с колежките си. Но останалите пачаври носеха толкова много забавление с тъпотията си и кварталните си перспективи.

Отстъпниците масово са пропилян потенциал и нямам идея защо половината фором се е нагласил с техни имена, бидейки толкова безлични и скучни. Освен тсундере Ланфеар, която като цяло е мега мацка и психопатка, другото беше клише на кило, където много строги люде абюзват други, докато някой още по-строг не дойде да ги мъчи тях. Ся кат почнах да си ги прехвърлям осъзнавам, че преувеличавам бая и че дори в елемент, който смятам за не достатъчно развит пак има сума детайл и контраст, че и те да интригуват.

Бе велика поредица, 10/10, радвам се, че я прочетох.

[Matrim]

Чак пък 10/10, само заради това престъпление срещу човечеството Crossroads of Twilight трябва да е поне с единица по-малко.

Това, че Отстъпниците са зле е ясно, но така става като авторът ги направи мега overpowered и после си изсмуче кретенски оправдания защо не щракнат с пръсти и утрепят добрите с лекота.

[Martix]

Ready Player Two - както обикновено интернета лееко преиграва, не е толкова зле. Ако човек подходи с правилната нагласа (още от същото, тийн ескейпизъм, плот сглобен колкото да ни закара от една сцена на демонстрация на нърдска тривиа към следващата такава), книгата радва. Пълна е със всякакви инцелски изцепки, от рода на, гледах порно от гледна точка на жена, и изведнъж осъзнах че жените имат чувства, но като се има предвид, че протагонистът си е такъв, всичко се връзва. Четене без задължително припознаване и тн, доста хора в goodreads явно са се почувствали жегнати и са нацъкали ревютата с една звезда.
Книгата има всякакви проблеми, от протагонист който колкото и години да старее, си остава на същото ниво на зрялост, до съшит с конци плот, движен на силата на "най-добрия ми приятел по една случайност е световен експерт точно по тази случайно избрана никому неизвестна игра от 85-та".
Но пък има и планета, посветена на тийн комедиите на Джон Хюз, както и планета, във формата на символа на любовта, на която може да предизвикаш на дуел седемте аватара на Принс, въоръжен с бойни инструменти, вдъхновени от текстовете на песните му.
Така че, за мен нещата се уравновесяват.
7/10

[Martix]

Румо и Чудесата в Тъмното - Мьорс съвсем небрежно демонстрира как се пише книга с overpowered протагонист, който си развява коня във вселена, задвижвана само на rule of cool, ей така, все едно това е нормално нещо което авторите правят, а не 1 на милион светкавица в бутилка. Толкова се радвам, че успях да докопам едно от двете!! останали копия на щанда на издателството на панаира на книгата. Малко е посмачкано, корицата е като нагризана от плъхове, но не бих я заменил за никой лъскав сандърсънов алкатраз или баркъров абарат. Накратко казано, Мьорс е магьосник с думите. Почти няма страница без удухотворен цитат, умело изграждане на фабулата, или просто поредния креативен писък в най-добрите традиции на new weird-а. Не съм се кефил толкова на самия акт на четенето от Пратчет насам.
Смъквам оценката на 9.5/10, защото края е предвидим - от един момент нататък всички фигури на дъската са разкрити и е ясно как ще се развият събитията нататък.
Поредицата Замония е вече от 9 книги и продължава, а едва ли някога на бг ще ги видим отново освен вече издадените две. Май ще се наложи да науча немски език.

[Mushu]

Съвсем се въодушевявам за тази поредица! На английски си ги има, бтв, макар да не съм ги почвала още.
За да съм по темата - изядох първите две книги на Лиу Цъсин и сега съм на третата. Ще кажа само - WOW!

[aiva]

Прочетох "The past is red" на Catherynne M. Valente - неочаквано сладка постапокалиптична книжка, където земята се е наводнила и останките от човечеството оцелява върху плаващ боклук. Този боклук е сортиран и обособен в различни квартали - Scrapmetal Abbey, Bookbury, Pill Hill, Candle Hole и целият живот и дори обичаи са ориентирани и диктувани от боклука наоколо. Много приятно ме изненада повестта, заслужава си да й се обърне внимание.

Сега чета "Iron widow" на Xiran Jay Zhao - пак постапокалиптична земя, този път нападната от извънземни. Само че тук човечеството е ригреснало до средновековен (да кажем) Китай и на момичетата им завързват краката, а момчетата се бият с гигантски роботи срещу извънземните. Главната героиня е един изключително ядосан тинейджър и това много ми резонира. Ще видим накрая историята как ще се завърти, но засега ме радва.

[Roland]

Сега чета "Iron widow" на Xiran Jay Zhao - пак постапокалиптична земя, този път нападната от извънземни. Само че тук човечеството е ригреснало до средновековен (да кажем) Китай и на момичетата им завързват краката, а момчетата се бият с гигантски роботи срещу извънземните. Главната героиня е един изключително ядосан тинейджър и това много ми резонира. Ще видим накрая историята как ще се завърти, но засега ме радва.

Страшно добра книга, която избягва много на брой клишета на формата.

[Martix]

Река на Боговете на Йън Макдоналд. Стана ми жално за преводачката, направо й се е взел акъла. То не беше трети пол със специални местоимения, които йса йняма йтакава йтегавост йна йбългарски, то не бяха постоянни неанонсирани смени на POV-а по средата на главите, то не беше цял речник със най-сложните и ориенталски индийски думички, до които автора се е докопал. Не се очудвам, че накрая нервите на преводачката не са издържали, и е превела AI като ейай, и съответно из страниците се вихрят всякакви диви ейаи и изобщо купона е пълен.
Иначе книгата е типична за автора, който започва да ми прилича на Артър Хейлито на киберпънка. По-скоро не ми е от любимите му. Прекалено много POV герои, като сюжетите на половината от тях отидоха в нищото, явно бяха там само за да представят различните гледни точки в многолюдна Индия. Стила на писане е богат и носещ на внимателно четене, но ми дойде прекалено self indulgent. Основния сюжет, беше доста нагласен и недоопечен. Сетъпваше се през цялото време като някаква велика симфония с преплитащи се истории на емнайсе героя, и накрая половината герои се изгубиха от сюжета, а останалите произведоха ендинга за няма и 50 мижави страници.
7.5/10
Абе, дервишката къща и луна ми харесаха повече, но с кеф бих опаткал и cybеrabad days или Brasyl ако ги преведат на бг.

[Martix]

Продължавам с военната си кампания, целяща да завладея цялата тема, и сам да си пиша тука.

Други Песни (за огън и лед) на Яцек Дукай е ювелирно бижу. Не се подвеждайте по описанието на корицата, писано от човек, който е чел книгата на 3x, нито от плашещите мнения в нета, че била страшна и недостъпна философска тухла. Факт е, че книгата трябва да се чете бавно и внимателно, пълно е с неологимзи и скрити смисли, които не могат да се възприемат ако четем по диагонал. Но нито философията, нито нищо в книгата е прекалено. Всичко си е точно колкото трябва да бъде. А специално използването на измислени думички е направо върховно. Авторът използва един малко познат метод за доставка на инфодъмп, а именно, не го прави. Първите 50 страници нищо не се разбира, и човек се чуди какво чете, но с всяка следваща страница картината се нарежда, авторът ни шмугва умело малки парценца от терминологията, изреченията придобиват смисъл, дори ретроактивно, и до средата на книгата вече четем без запъване за аресни брони, задвижвани от микромакини, улавящи ураноизни епицикли и се дивим на уменията на Дукай (и преводачката му) да езикотвори.
Книжлето е епично фентъзи с убийствено светостроене, базирано на идеите на Аристотел и приятели - всичко е изградено от четирите първични елемента, хората имат аури на сила, които физически изменят природата около тях, планетите се въртят около Земята, пълна програма. Може да се разглежда и като алтернативна история, в която монархията и религията са толкова свързани, че кралят може да живее по хиляда години и от неговото физическо добруване зависи дали ще има добра реколта, или дали ще се раждат повече достойни хора, или повече лъжци. Има и добър баланс между епични битки и дворцови интриги (интригите са повече, както си трябва), всичко е character driven, героите са интелигентни и мотивирани, прозата е функционална, на моменти сюблимна, в кратките сцени, в които авторът рисува fantasy art in motion в главата на бедния читател.
Много съм доволен, само финала е малко меех, не че е лош, но такава книга заслужаваше край, който да я нареди сред любимите ми, а вместо това получава шаблонен ръшнат ендинг, който дори не слага достатъчно в кадър разрешаването на един от двата големи конфликта.
9/10, и вече съм убеден, че пропуска ми да си набавя Лед преди няколко години ще се окаже една от големите ми грешки като читател.

[Claymore]

Лед мога да ти я заема, като я сефтосам и аз някога От познат на издателя знам че е бил нищожно малък тираж (двуцифрено число), добре че я награбих на една Алея на книгата 2019. Показателно е че беше display бройка и когато я взех за 10 лв, после не съм видял друга да заеме мястото ѝ. Аз пък Други песни ме е яд че след като писах ревю в списанието и върнах на Random неговата бройка, не си я купих като я виждах втора ръка из разни кошове с намалени книги, щото сега май е хептен изчерпана. Има електронно издание поне, ама вече не съм я виждал никъде на хартия от бая време.

Иначе на Дукай можеш да четеш преведена още и The Old Axolotl на английски.