Post
by alshu » Sat Jul 05, 2025 12:08 am
Mushu wrote: ↑Fri Jul 04, 2025 2:56 pm
alshu wrote: ↑Sat Jun 28, 2025 11:26 pm
Guimi Zhi Zhu: Xiaochou Pian / Lord of Mysteries еп 1-2 - голяма красота и доста сложна митология базирана на европейски културни препратки и мистика (което теоретично го прави qihuan). Подходяща музика и познати гласове на китайските актьори по дублажа - все от най-добрите, които съм чувал.
Дървото за развитие на специалните умения ми напомня такова взето от xianxia (викат му и просто култивация, макар да е доста повече неща, ето трансмиграцията на главния герой тук също е характерна черта), но просто преименувано да пасне сетинга.
Историята и персонажите на този етап са някак стандартни, но може и да ги развият нататък. Познати xianxia trope-ове: главният се забърква в голяма каша, но се учи и адаптира бързо, крие си картите и споделя информация само по необходимост.
Да видим, как ще продължи.
Още като излезе трейлъра бях супер заинтригувана и в крайна сметка се хванах да чета новелата
В интерес на истината тя също върви объркано отначало, с течение на времето се избистрят нещата, но е много увличаща и се надявам да се придържат към нея.
Много съм назад с всички анимета последните месеци, но тези два епизода ги изгледах с кеф
И понеже почивам днес, мисля да подхвана The apothecary diaries 2, така и така приключва сезона.
Нещо, което според мен си струва е Apocalypse Hotel.
Мдаммм и най-любимото ми от сезона е Kidou Senshi Gundam: GQuuuuuuX, но признавам няма да хареса на всеки...и предвид, че е смес от Gumdam 0079 (т.е. оригинала), FLCL и DieBuster няма да хареса на всички фенове на тези отделни заглавия. Но пък мен ме зарадва, защото е странно и хаотично.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
