След тия суперлативи, аз съм донейде разочарован от книгата.
Пейсингът беше доста добре замислен, и някъде до средата на третата част гълтах с кеф, после кат се поосъзнах, няколко кофти неща ми се набиха в очи.
За мен най-големият недостатък е съавторството. Парадоксално, защото втората история (дет била писана само от Василев) ОПРЕДЕЛЕНО е най-добрата от трите, динамична, интересен сюжет, герой-пич и истински обрат.
Само че цялата отвращаваща рпг-ейност, която въпросният Василев е набутал в иначе доста правилната пост-соц-битова руска атмосфера от първата книга, активно ме издразни. Бичове на Шааб, Трансилвански ала-бала, боза на стероиди

Книгата е станала много повече фентъзи отколкото й трябваше, и то от пошлия РПГ-фентъзи тип. Не че е достатъчно, че да утрепе качествената атмосфера, но е точно като слабите, ала ясно доловими линийки вкиснало в бозата ти сутрин.
Сигурно ще се изложа с това си предположение, шот може би не е изобщо вярно, но на мен ситуацията ми мяза на "обещаващ фен-фикшън списвач си предлага услугите, Лукяненко го харесва". Не че не е добър Василев, според мен частите на Лукяненко са по-изчерпани откъм динамика и идеи, но просто световете, които двамата си представят, не са един и същ :/
А третата история откровено нерви с безкрайно апатичния си и жалък завършек, както и с поне десетхилядикратното надуване на горките ни глави с това колко били велики Завулон и Хесер и кви машинатори гениални били. Да бе...
Всъщност философските размишленийца в разговорите на по водка не бяха излишни, ами бяха единственото смислено в цялата трета част.
7/10, ма заради инерцията.
This is it. Ground zero.