Единственото, което ще коментирам по-надълго, са думите ти
защото някой може да си обърка подобно на теб понятията. Редакцията на повторения, на неточен изказ, на объркан синтаксис и прочие НЕ променя смисъла на написаното, напротив доизяснява го. Тук никакъв контекст няма, Black Sun. Кофти изречението си е кофти и в текста, и извън него. Когато чета тромави изречения, изобщо не ме интересува жанра, идеята, вдъхновението. Искам да знам защо авторът не е сметнал за нужно първо сам да се редактира, защо тръгва да сменя жанра вместо да оправи стила и да изреже излишните, безкрайни описания, да види как стои текста и ако тогава все още има проблеми, да го променя на толкова основно ниво. Защото щом дори с изгладени стилово и граматично изречения човек пак не може да напише плавно течащ текст, проблемът вече е много по-сериозен и не се решава с редакции. Причините могат да са липса на идея, липса на структура на текста, липса на психологизъм и кво ли още не. Пак ти казвам, аз не съм в главата на автора, за да знам какво е искал да каже. Мога да го посъветвам да развие герой, да добави или махне описание, да изясни някакъв момент, но не мога да напиша всичко това вместо него. Това е работа на автора, това е неговия начин да покаже, че критиката има смисъл.Дадох конкретна идея - предложенията за поправка на отделните изречения да се разглеждат в контекста на целите абзаци. Ползата от подобно нещо е очевидна и всякакви обяснения, че авторът като творец трябва да се справи с това сам, стоят смешно. Всяка предложена промяна е вмешателство, колкото и да е благородна и нужна (повтарям още веднъж - нужна) - и трябва да се видят последиците от нея в цялост.