Не е никак зле. Още съм в процес на четене - засега опатках моята статия за Сити Хънтър, която много ме кефи как е станала с арт-а и тази на Рольо за Оуран.
А в последния половин час се занимавах с хейтърската статия. Какво да ви кажа, Трип и Рольо много хубаво са я написали и очевидно бая зор са си дали докато изровят всичките интервюта от нет-а. И ми става едно такова тъжно отвътре, щото нищо няма да се промени.
Нали знаете лафа:
"Като ми пееш, Пенке ле, кой ми те слуша?"
и
"Ти му говориш, то руча ли руча"
Така е, мили мои антирелигиозни анархкомунистически другари. Така се случва, когато се опиташ да си водиш диалог с поамериканчен християнин (говоря за тип манталитет, религията не е от значение).
Следя от известно време изявите на лицето Спархоук и поне до момента в статиите си не ми е показал нищо по-различно от това, което чета по разните протестантски сайтове за ревюта, когато ме обземе мазохизма. Ignorance на талази. Всичко се пречупва през призмата на възможно най-елементарния двуполюсен мироглед на т.нар. хритиянски ценности, което всъщност нямаше да е никакъв проблем, предвид това, че човек е свободен да си мисли каквото си иска, стига да не го изразява като Единствената Възможна И Правилна Истина Във Вселената и да не се опитва да го налага на околните. Към нещата се подхожда с някакво отвратително лицемерие - изкривяват се неудобните факти, или пък се премълчават изцяло. Това, което се критикува в един случай, се възхвалява в друг. Няма никаква обективност на анализа, в което няма и лошо, стига да се слагат някои вълшебни словосъчетания като "Според мен", "Аз мисля" и т.н., които обаче напълно отсъстват от подобни "абсолютни" текстове. И изобилства от ситуации тип "хейтваме хейтърите", както беше показано и в статията на Трип и Роланд. Не можеш да използваш похватите, които критикуваш и да очакваш интелигентните хора да те вземат насериозно.
Но няма смисъл. Опитът ми е доказал, че с поамериканчен християнин НЕ МОЖЕ да се води диалог. Дори да му осигурш сетивен контакт с фактите е все тая - неудобните неща НЕ съществуват (спомнете си лорд Ръждьо от книгите на Пратчет). Така че Спарки нито ще си вземе поука от написаното, нито ще си признае грешките, най-много да отиде и да излее поредния "респектиращ" тенденциозен словесен лайнолом. Не е особен проблем, щото поне е весело да го гледаш как се взима насериозно, а и няма опасност да тласне в грешния път някоя ценна личност.
Тъй че файда от такъви педагогически мероприятия няма. Освен, разбира се, удоволствието да си правиш гаргарка с подобни непроницаеми екземпляри, та в тоя ред на мисли, се надявам добре да сте се позабавлявали.
