Гледано напоследък...
Moderator: Moridin
Аз лично съм на мнение че както и книгите така и филмите стават се по хубави с всяко следващо излязло заглавие. И пак Hoggfather който таман догледах ги минава сичките накуп
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
- Borizmeiko
- Misting
- Posts: 296
- Joined: Tue Jun 01, 2004 12:34 am
I am going to second that. Третият Потър беше доста по-добър от номер 4. Все пак Куарон го режисира....А като гледам тийзър снимките и трейлърът от потър номер 5 , който би трябвало да излиза някъде през лятото, ще бъде още по фен-бойски/гърлски от следващите.
Чудно ми е как ще реализират адаптацията....
Чудно ми е как ще реализират адаптацията....
Тва от Блиич един кретен
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Последно гледано:
'Little Miss Sunshine' - Филмът не беше зле като цяло, беше доста колоритен откъм персонажи - семейство, в което бащата е обсебен от теориите си за успеха и ги пробутва навсякъде, дори, вероятно, докато спи; вуйчо гей, който е 'най-видният познавач на Марсел Пруст в Америка' и по съвместителство току що направил опит за самоубийство; дядо наркоман; брат, който от 9 месеца не е говорил, защото е дал обет да не го прави докато не влезе в академията за пилоти и малката закръглена Олив, около която се изгражда цялата история. Русото момиченце с големите (направо грамадни) очила, което мечтае да стане кралица на красотата, спечелвайки конкурса за млади 'таланти' 'Little Miss Sunshine'. Всъщност филмът представя откаченото пътуване на семейството на Олив, със символично жълтия стар бус, към Калифорния и конкурса 'Little Miss Sunshine'.
В общи линии това бе един приятен, леко откачен семеен филм, но нищо повече. Просто накрая се чудих, защо изобщо ми беше да го гледам...
Един единствен момент ме грабна адски силно - малката Олив, убеждава брат си,
'Thank You for Smoking' - Този филм си заслужаваше гледането на 100%. Много ми хареса.
Най-общо казано героят на Аарон Екхарт е лобист на тютюневия бизнес и има мръснишката задача да рекламира цигарите. И той е адски добър в това, с което се занимава. Може да си представите от колко страни бива нападан, мразен и прочие. Та филмът започва с участието му в телевизионно talk show, където гости са здравен работник, говорителя на виден сенатор, който се бори срещу тютюнопушенето, председателка на дружеството на майките, борещи се срещу тютюнопушенето сред младите, 'Cancer boy' и т.н... и все пак нашият човек успява да си върши работата, защото просто умее да говори и да се аргументира, да извърта нещата в своя полза и т.н. Той казва: 'Работата ми е винаги да съм прав, следователно никога не греша'.
Филмът редлага страхотни диалози и много тънко поднесени послания.
Препоръчвам да го гледате .
'Night at The Museum' - Не е за вярване, ама филмът всъщност ми хареса, развлекателно малоумно забавен беше. Изключая Бен Стилър, който на няколко пъти почти ме накара да се издр*йфам. Ако бях по-малка вероятно щях да харесам всичко без изключение.
Напомни ми за 'Джуманджи', който доста харесвах като бях малка, но и с право не съм го гледала скоро - просто не мисля, че ефектът ще е същият, както когато съм била на... 15, сигурно.
Aбе симпатична губивремка.
'Little Miss Sunshine' - Филмът не беше зле като цяло, беше доста колоритен откъм персонажи - семейство, в което бащата е обсебен от теориите си за успеха и ги пробутва навсякъде, дори, вероятно, докато спи; вуйчо гей, който е 'най-видният познавач на Марсел Пруст в Америка' и по съвместителство току що направил опит за самоубийство; дядо наркоман; брат, който от 9 месеца не е говорил, защото е дал обет да не го прави докато не влезе в академията за пилоти и малката закръглена Олив, около която се изгражда цялата история. Русото момиченце с големите (направо грамадни) очила, което мечтае да стане кралица на красотата, спечелвайки конкурса за млади 'таланти' 'Little Miss Sunshine'. Всъщност филмът представя откаченото пътуване на семейството на Олив, със символично жълтия стар бус, към Калифорния и конкурса 'Little Miss Sunshine'.
В общи линии това бе един приятен, леко откачен семеен филм, но нищо повече. Просто накрая се чудих, защо изобщо ми беше да го гледам...
Един единствен момент ме грабна адски силно - малката Олив, убеждава брат си,
- Spoiler: show
'Thank You for Smoking' - Този филм си заслужаваше гледането на 100%. Много ми хареса.
Най-общо казано героят на Аарон Екхарт е лобист на тютюневия бизнес и има мръснишката задача да рекламира цигарите. И той е адски добър в това, с което се занимава. Може да си представите от колко страни бива нападан, мразен и прочие. Та филмът започва с участието му в телевизионно talk show, където гости са здравен работник, говорителя на виден сенатор, който се бори срещу тютюнопушенето, председателка на дружеството на майките, борещи се срещу тютюнопушенето сред младите, 'Cancer boy' и т.н... и все пак нашият човек успява да си върши работата, защото просто умее да говори и да се аргументира, да извърта нещата в своя полза и т.н. Той казва: 'Работата ми е винаги да съм прав, следователно никога не греша'.
Филмът редлага страхотни диалози и много тънко поднесени послания.
Препоръчвам да го гледате .
'Night at The Museum' - Не е за вярване, ама филмът всъщност ми хареса, развлекателно малоумно забавен беше. Изключая Бен Стилър, който на няколко пъти почти ме накара да се издр*йфам. Ако бях по-малка вероятно щях да харесам всичко без изключение.
Напомни ми за 'Джуманджи', който доста харесвах като бях малка, но и с право не съм го гледала скоро - просто не мисля, че ефектът ще е същият, както когато съм била на... 15, сигурно.
Aбе симпатична губивремка.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Трябва явно най-накрая да изгледам този филм, от доста време ми стои на хард диска Иначе съм гледал другите два филма, за които говори Елейн: Little Miss Sunshine и Thank You For Smoking.
Определено първият филм от двата е по-интересния. Защо? Ами не само защото е още един добър независим филм, но и показва доста интересни герои. Всъщност сюжетът в този филм далеч не е най-важното, а по-скоро поведението на героите в него, и как реагират на трудностите в живота им. Как например бащата започва да намира начин да се радва на времето, прекарано със семейството си, и да загърби поне за малко амбицията му да успее на всяка цена. Или синът, който разбира, че не може да таи у себе си вечно цялото натрупано отвращение. Да не говорим за чичото гей, който открива че може да бъде саркастичен дори и без да се самоубива, и да намери сродна душа, където най-малко очаква. Изобщо интересен филм, трудно може да се нарече типична комедия, но според мен не е губене на време.
Thank You For Smoking е от по-друга категория филми, клонящ по-скоро към Wag The Dog, да кажем. Накратко, това е една много добра сатира на лобисткия бизнес, и едно много добро изпълнение на Аарон Екхарт. Мен лично повече ме грабна една друга негова реплика: "Не е важно да докажа, че аз съм прав, а само че ти грешиш, защото когато ти грешиш, това означава, че аз съм прав." (превода е дословен, но смисълът е непроменен) В крайна сметка филмът поставя въпроса, все пак дали е справедливо да нападаш човек, който си върши работата добре, дори и за кауза, която трудно би могла да бъде наречена справедлива. Разбира се, моралните положения са леко крехки, но филмът не се опитва да налага позиция, а просто да забавлява, което го прави много добре. Определено го препоръчвам.
Определено първият филм от двата е по-интересния. Защо? Ами не само защото е още един добър независим филм, но и показва доста интересни герои. Всъщност сюжетът в този филм далеч не е най-важното, а по-скоро поведението на героите в него, и как реагират на трудностите в живота им. Как например бащата започва да намира начин да се радва на времето, прекарано със семейството си, и да загърби поне за малко амбицията му да успее на всяка цена. Или синът, който разбира, че не може да таи у себе си вечно цялото натрупано отвращение. Да не говорим за чичото гей, който открива че може да бъде саркастичен дори и без да се самоубива, и да намери сродна душа, където най-малко очаква. Изобщо интересен филм, трудно може да се нарече типична комедия, но според мен не е губене на време.
Thank You For Smoking е от по-друга категория филми, клонящ по-скоро към Wag The Dog, да кажем. Накратко, това е една много добра сатира на лобисткия бизнес, и едно много добро изпълнение на Аарон Екхарт. Мен лично повече ме грабна една друга негова реплика: "Не е важно да докажа, че аз съм прав, а само че ти грешиш, защото когато ти грешиш, това означава, че аз съм прав." (превода е дословен, но смисълът е непроменен) В крайна сметка филмът поставя въпроса, все пак дали е справедливо да нападаш човек, който си върши работата добре, дори и за кауза, която трудно би могла да бъде наречена справедлива. Разбира се, моралните положения са леко крехки, но филмът не се опитва да налага позиция, а просто да забавлява, което го прави много добре. Определено го препоръчвам.
This signature is not yet rated
Blood Diamond ми хареса и то доста, но оставя чувството сякаш е правен за да вземе Оскар - страхотен каст, Джимон Хонсу прави поредната невероятна роля, историята прилича до някъде на Хотел Руанда, пак африкански неволи, кървища и какво ли не, от един момент нататък ми стана ясно какво ще стане с героя на Леонардо, и т.н. Въобще филмът е издържан от всякъде, просто на моменти чувствах че има нещо целенасочено в цялото действие, а и филмът се появи по екраните точно когато трябва и предполагам че ще го номинират. Абе наградите Златен глобус ще си покажат.
'Blood Diamond' ми е на харда, ще го гледам тия дни непременно. И аз чувам хубави отзиви от него, а и от представянето на Леонардо. Наистина започва да се поправя в професионално отношение. Първо 'The Departed', сега и този филм. Хех.
Аз пък гледах снощи 'Ескадрилата' ('Flyboys') и не знам какво очаквах, но си получих час и половина лека неангажираща занимавка. Всъщност изобщо не биваше да е това, което се оказа. Беше сладникаво несериозен американски филм за героизма, безрасъдството, любовта и УЖ за Първата световна война. Това последното обаче изобщо не е представено добре. Страшна война е било, а във филма почти липсва, да не кажа, че съвсем липсва, като усещане и атмосфера.
С една дума - слаб.
Аз пък гледах снощи 'Ескадрилата' ('Flyboys') и не знам какво очаквах, но си получих час и половина лека неангажираща занимавка. Всъщност изобщо не биваше да е това, което се оказа. Беше сладникаво несериозен американски филм за героизма, безрасъдството, любовта и УЖ за Първата световна война. Това последното обаче изобщо не е представено добре. Страшна война е било, а във филма почти липсва, да не кажа, че съвсем липсва, като усещане и атмосфера.
С една дума - слаб.
I dont care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice
When Im not around
Всъщност е много по-зле от "Ерагон", който поне си имаше дракон.
Тъй като не мога да се сетя за нищо хубаво, което да го е имало в този филм, мога да ви кажа какво няма:
-смислена или неизплагиатствана история
-актьори, които да приемаш поне малко насериозно
-усещане за фентъзи
-красиви гледки
-качествен декор и реквизит
-екшън сцени, в които всъщност се вижда какво става
-CGI ефекти, които да си заслужават труда и т.н.
Кален, скучен, краден, грозен идиотски филм.
Звучи като Ерагон, но всъщност е много по-зле. Най-малкото е с час по-дълъг, което в случая е минус. (Огромен. За първи път в живота си се изкушавах да изляза от киното. Поне главната героиня да беше по-красива, че да си запълвах времето, представяйки си я в модерните напоследък руски порнофилми - ма нъцки. )
Грееше ме само мисълта, че Сър Спархоук сигурно го е харесал.
Тъй като не мога да се сетя за нищо хубаво, което да го е имало в този филм, мога да ви кажа какво няма:
-смислена или неизплагиатствана история
-актьори, които да приемаш поне малко насериозно
-усещане за фентъзи
-красиви гледки
-качествен декор и реквизит
-екшън сцени, в които всъщност се вижда какво става
-CGI ефекти, които да си заслужават труда и т.н.
Кален, скучен, краден, грозен идиотски филм.
Звучи като Ерагон, но всъщност е много по-зле. Най-малкото е с час по-дълъг, което в случая е минус. (Огромен. За първи път в живота си се изкушавах да изляза от киното. Поне главната героиня да беше по-красива, че да си запълвах времето, представяйки си я в модерните напоследък руски порнофилми - ма нъцки. )
Грееше ме само мисълта, че Сър Спархоук сигурно го е харесал.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests