


Забелязва се стилната концептуалност в албума изпъстрен с богати оркестрални пасажи играещи ролята на свързващо звено межу епичните метъл химни и лирики с божествена тематика. Въпреки че Manowar не ни изненадват с нищо ново те дефакто правят най-доброто: дават ни още от точно това което искаме. Всеки тру фен не иска да се развиват, квото и да значи тва. Ние си ги харесваме така

Е на пета песен вече присъствието на рандъм пича малко почва да дразни със сериозното си участие. Обаче пак сме на конете и си бегаме към Валхала така че кво ти пука

На шеста песен ме осени съмнението дали само ми се струва или във всяка песен се споменава думата "god"...ей на тва му викам още един елемент на концептуалността.
Добре седмата е балада, осмата пак е овертюра...време за дрямка и малко дразнещо. Половината албум мина, а нещо хевито ми се губи. Рандъм пича е жив...изненада


Мрън! единайста песен...това вече сме го чували...1988 година Kings of metal anyone?
Gods of war е доста прилична.
Лирично отклонение...че даже е втора част.
След което разбираме че не сме приключили с Один и имаме песен с многозначителното име Один. Преди нея вече имахме Овертюра на Один, Кръвта на Один, Синовете на Один...е време беше да го получим "целия", макар че според Хиподил и втората половина стига. Один всъшност е тежкарска песен за ядене на пържени картофи със сирене.
Ми някак си "Химна на безсмъртните войни" и като заглавие и като реализация си звучеше: бавна епична песен без излишно напъване тип: "Пъгсли е ял боб не го натискайте по корема"

Бонуса е тъп!
Оценка 10/10
п.с. Всеки албум на Manowar дори все още не излезлите автоматично получават 10 от 10!
п.п.с. Никой не е обещавал ревюто да е безпристрастно.
На вас как ви хареса?