"Известно е, че издателите от нищо не се боят така, както от издаването на книги, защото вече напълно действа така наречения закон на Лем ("Никой не чете, а ако чете, не разбира, ако пък разбира, веднага го забравя") поради всеобщия недостиг на време, затрупването на пазара с книги и прекаленото съвършенство на рекламата. Днес рекламата като една Нова Утопия е предмет на култ. ужасните и отегчителни неща по телевизията се гледат от всички (както доказват резултатите от социологическите проучвания), защото след мънкащите политици, след кървавите трупове, осеяли по различни причини различни части на света, и след суперпродукциите, в които не се разбира за какво става дума, понеже това са безкрайни сериали (забравя се не само прочетеното, но и гледаното), като благодатен отдих идват рекламните предавания. вече само в тях е останала Аркадия. Там има красиви жени, великолепни мъже, добре възпитани, щастливи деца и възрастни хора с разумен поглед, повечето с очила. За да изпадат в неспирен възторг, им стига един пудинг в нова опаковка, лимонада от истинска вода, спрей против потене на краката, тоалетна хартия, напоена с екстракт от теменужки, или някой гардероб, макар в него да няма нищо изключително освен цената. Щастието, което блика от очите, от цялото лице на елегантната красавица, когато тя разглежда руло тоалтена хартия или отваря гардеробчето така, сякаш това са вратите на Сезам, мигновено се предава на всички. В тази податливост може би има и завист, и дори малко раздразнение, защото всеки знае, че не би могъл да изпита такъв възторг,а ко пие тази лимонада или си служи със хартията, че тази Аркадия е недостъпна, но слънчевото настроение си върши своето. Впрочем от самото начало ми бе ясно, че усъвършенствайки се в борбата на стоките за съществуване, рекламата ще ни зароби не с подобраващото се качество на стоките, а с влошаващото се състояние на света. Какво ни остава след смъртта на Бога, възвишените идеали, честта, безкористните чувства, в претъпканите градове под киселинните дъждове, освен екстаза на дамите и господата от рекламните предавания, в които се съобщава за кексове, пудинги и мазила като за пришествие на царството небесно? Но понеже рекламата има ужасното свойство да приписва съвършенство на всичко, то пред книгите - пред всяка книга, човек се чувства така, сякаш го изкусяват 20000 Мис Свят наведнъж и като не може да избере нито една от тях, той стои в неосъществена любовна готовност като ударен с чук по главата. И така е с всичко."
Оф, уморих се да преписвам, стига толкова, и по-нататък е интересно, но ако толкова ви трябва, намерете си книгата, от която го преписах и си го дочетете, струва си (не, няма да ви кажа коя е, поне авторът трябва да е очевиден от пасажа обаче
). Но просто трябваше да цитирам този пасаж, който препрочетох наскоро, защото ме порази колко точен и актуален е той. Дори аз съм се хващал, че гледам рекламите точно поради гореспоменатите причини.
В крайна сметка и аз не знам защо точно я пускам тази тема(освен да си опрадая хонорара за реклама на Лем, получен още като пишех "Профил"-а му
). Надявам се да ви е интересен поне и очаквам мъдри коментари.
