Хм, скоро говорихме за това с Гибли, а и днес се замислих... Става дума за изразяването на чуствата, доколко трябва да се крият и доколко да се показват... И преди някой да ме е посъветвал да ида да си призная на младежа вместо да флудя форума, искам да поясня, че не става дума за това или поне не само.
Понякога си мисля, че когато ми е тежко, не бива да го показвам (друг е въпросът, че не винаги се получава). От една страна няма защо да натоварвам и останалите, а от друга те най-вероятно няма да ме разберат. В смисъл дори аз понякога след седмица/ден/час грубо не се разбирам и се чудя как е можело да се притеснявам от подобни глупости. Или ако имам проблеми с отношенията с някого... нещата не се уреждат просто като ида и му кажа "Глей ся, мисля че ти вече не ме обичаш", а той да се тупне по главата и да отвърне "Верно, веднага ще се поправя". Независимо дали съм права или не, разговорът нищо няма да промени, най-много да влоши нещата. Би бил просто бъркане в раната в отношенията, което само ще я накара да зарастне по-трудно, ако въобще може да се оправи. Въобще никой не иска да бъде около някого, ако се страхува, че щом се приближи ще се наръга на някое остро парче от разбитото му сърце (добре де,знам че се оливам с метафорите ... от утре ги спирам, този път вече обещавам:Р). Обаче... да му се не види, така усещам нещата примерно. И да го крия, това не го променя. Да не говорим, че става навик. Когато се разприказвам повече започвам да се чуствам ирационално гузна, все едно че не съм си измила зъбите или някой подобен банализъм. А ми се иска да споделя с някого, някой да ме утеши или разбере. Но дори когато опитам, аз самата разбирам, че някак не мога да го обясня като хората все едно. Та май няма смисъл...
Другият момент е с положителните емоции. При тях принципно няма нищо лошо в изразяването, макар че съм се усещала, че по навик само седя и се усмихвам глупаво, когато ми се иска да изкрещя от радост и да се хвърля на нечий врат. Което сигурно е опазило доста хора от травми, разбира се:Р Обаче понякога явно ги преувеличавам или пък просто не ги изразявам като хората, защото усещам, че съм създала доста погрешни впечатления в някои. Всъщност нищо лошо, но се чуствам като актьор, който играе и в живота. И се чудя дали наистина го чуствам или просто съм решила, че ще е добре да го чуствам...
Не, не знам какво искам да кажа, мисля че това е един показателен пример как искам да изразя нещо, а се получава нещо седмо, нали.
Та, въпросът е в какви ситуации е по-добре да преглътнеш това което усещаш, в кои не, какво дава или отнема това...
feeling...
Moderator: Moridin
feeling...
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Ами, Морви, някак не виждам да има точен отговор - никой не може да вкара всички ситуации в една таблица и в отсрещната графа да напише - в този тук случай трябва да си кажеш всичко, а в този трябва да си замълчиш. Иначе аз лично винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да сдържат емоциите си каквото и да става и много би ми се искало да бъда и аз такава, тъй като според мен това е някак си по-правилното, а и да не говорим, че в много случаи да не издаваш какво чувстваш действа в твоя полза.
Ако падна, искам да знам, че съм скочила, а не, че някой ме е бутнал...
Хех, колко удобно...
Ами аз съм на мнение, че няма нищо по-важно от това да можеш да си изразяваш на глас емоциите и не просто да можеш, а да го и правиш. Може би и аз нямаше да мога, ако го нямаше Мор, за което има вечната ми признателност :)
Ениуей, това разтоварва, кара те сам да преосмислиш чувствата си, да разбереш какво наистина мислиш, какво усещаш, етц. За положителни емоции е задължително – най-малкото правиш отсрещния щастлив, а и ако не се притесняваш, че ще те разберат погрешно, обикновено не те разбират погрешно ;) При отрицателните нещата са също горе-долу в този дух. Важно е да не трупаш в себе си отрицателна енергия, изключително важно. Няма по-лесен и бърз начин да си развалиш отношенията с един човек, от това да трупаш негативи срещу него. Не е нужно дори да са сериозни или важни, пак се трупат, а резултатът винаги и без изключение е пагубен. Поне аз така мисля де, не съм писал, нали, ултимативната рецепта за правилност в отношенията с хората, както знаем :/ Но изразявайки отрицателните си емоции, имаш много по-голям шанс да се разбереш с другия, да ги изчистите помежду си и т.н. А ако проблемът ти не е с него, тогава съпричастността ти помага неимоверно. Стига да не прекаляваш естествено, личните проблеми трябва да са си лични, другото е жестокост към околните, на които им пука за теб. Баланс му е майката.
Има САМО един случай, когато е вредно да го правиш (не това :р), и той е когато имаш проблем с някого, но знаеш, че от споделянето с него няма да има никаква градивна полза, а само ще го нараниш. Има случаи, когато човекът просто нищо не може да направи, когато нещата не зависят по никакъв начин от него. В такива случаи да го обремениш с отрицателните си емоции е просто грозно и жестоко от твоя страна. В тези случаи си длъжен да страдаш сам. Аз и това дори не мога да правя, заради което често се чувствам като баси злокобния изрод, но човек, както е казал кой ли не, се учи, докато е жив.
С две думи, аз съм твърдо "ЗА" това да изразяваш това, което чувстваш. Само с подходящите хора естествено, не е нужно да ставаме обществена тоалетна, нали... От опит знам, че в повечето случаи прави и теб и този, с когото го правиш (пак не това :р), най-малкото по-спокоен, а когато е до положителни емоции и по-щастлив. Пък в крайна сметка на мен това ми е най-важно...
Ами аз съм на мнение, че няма нищо по-важно от това да можеш да си изразяваш на глас емоциите и не просто да можеш, а да го и правиш. Може би и аз нямаше да мога, ако го нямаше Мор, за което има вечната ми признателност :)
Ениуей, това разтоварва, кара те сам да преосмислиш чувствата си, да разбереш какво наистина мислиш, какво усещаш, етц. За положителни емоции е задължително – най-малкото правиш отсрещния щастлив, а и ако не се притесняваш, че ще те разберат погрешно, обикновено не те разбират погрешно ;) При отрицателните нещата са също горе-долу в този дух. Важно е да не трупаш в себе си отрицателна енергия, изключително важно. Няма по-лесен и бърз начин да си развалиш отношенията с един човек, от това да трупаш негативи срещу него. Не е нужно дори да са сериозни или важни, пак се трупат, а резултатът винаги и без изключение е пагубен. Поне аз така мисля де, не съм писал, нали, ултимативната рецепта за правилност в отношенията с хората, както знаем :/ Но изразявайки отрицателните си емоции, имаш много по-голям шанс да се разбереш с другия, да ги изчистите помежду си и т.н. А ако проблемът ти не е с него, тогава съпричастността ти помага неимоверно. Стига да не прекаляваш естествено, личните проблеми трябва да са си лични, другото е жестокост към околните, на които им пука за теб. Баланс му е майката.
Има САМО един случай, когато е вредно да го правиш (не това :р), и той е когато имаш проблем с някого, но знаеш, че от споделянето с него няма да има никаква градивна полза, а само ще го нараниш. Има случаи, когато човекът просто нищо не може да направи, когато нещата не зависят по никакъв начин от него. В такива случаи да го обремениш с отрицателните си емоции е просто грозно и жестоко от твоя страна. В тези случаи си длъжен да страдаш сам. Аз и това дори не мога да правя, заради което често се чувствам като баси злокобния изрод, но човек, както е казал кой ли не, се учи, докато е жив.
С две думи, аз съм твърдо "ЗА" това да изразяваш това, което чувстваш. Само с подходящите хора естествено, не е нужно да ставаме обществена тоалетна, нали... От опит знам, че в повечето случаи прави и теб и този, с когото го правиш (пак не това :р), най-малкото по-спокоен, а когато е до положителни емоции и по-щастлив. Пък в крайна сметка на мен това ми е най-важно...
And you can't dance with a devil on your back...
"За това са приятелите. както kolibri спомена е доста по правилно да се нау4иш да се сдържаш. На мен лично ми е унизително някой непознат или не толкова познат да ме гледа, като съм подвил крак.
Иначе, когато изпаднеш в ситуации "решителен кръстопът с много разконения" или "ДУПКАТА" винаги е добре, след като поспориш с вътрешното АЗ, да отидеш и да се изповядаш на близък другар. Обикновенно тук се проявява законът за привличане на половете, тъй като според мен личност от другия пол ще те разбере по-добре и ще ти даде better advice.", сподели личното си мнение celibat
Иначе, когато изпаднеш в ситуации "решителен кръстопът с много разконения" или "ДУПКАТА" винаги е добре, след като поспориш с вътрешното АЗ, да отидеш и да се изповядаш на близък другар. Обикновенно тук се проявява законът за привличане на половете, тъй като според мен личност от другия пол ще те разбере по-добре и ще ти даде better advice.", сподели личното си мнение celibat
"Не знам дали се пропих, защото жена ми ме напусна, или жена ми ме напусна, защото се пропих",
Ben,
Leaving Las Vegas
Ben,
Leaving Las Vegas
Уф, и на мен това ми е проблем. Да споделиш емоцията винаги е по-добре отлколкото да я сдържаш, почти без изключение. За целта обаче трябва подходящ човек. Трябва да има доверие, емпатия, разбиране, а такива хора се срещат рядко. Аз по принцип съм си странен малко, не са много хората, които биха ме разбрали напълно, пък и аз трудно си изливам душата. Доста хора са ми казвали, че им изглеждам апатичен и т.н. Същите хора сигурно няма да повярват, ако ме видят да се държа като пълен идиот заедно с други приятели. Тогава обаче не ми пука дали съм смешен или жалък, защото емоциите, които изразявам не увисват във въздуха, а са споделени и допълнени от някой. Страхотно е просто, дали ще е радост или мъка. Като че ли и това ми е най-важният критерий, по който определям приятелите - дали ме разбират. А дори и да няма такова разбирателство, пак е по-добре да изразиш чувствата си, иначе почва едно терзаене... Колкото по-открит си, толкова по-истински са отношенията ти с останалите.
-
Jaar
- Mistborn
- Posts: 1273
- Joined: Sun Mar 07, 2004 7:42 pm
- Location: No earthly ships will ever bring him home again
Ще говоря за мен, защото не мога да дам някакъв "универсален" съвет. 
По принцип винаги сдържам отрицателните си емоции. Да, някой ще каже, че не е добре за самия мен да не споделям проблемите си. Просто имам дрги начини да преодолявам кофти моментите. Веднъж, обаче, толкова се възмутиха от мен, че ме попитаха: "Как може да си ТАКЪВ непукист." А аз не съм въобще непукист. Просто не показвам външно емоциите си, при това само отрицателните. Положителните ги споделям с приятелите. И се чувствам още по-добре. След като веднъж се беше случило нещо неприятно (вече не помня какво), една приятелка каза: "Какво ли де притеснявам за теб, ти никога не се сдухваш. Човек и да иска, не може да те сдуха." До голяма степен е права. Но за съжаление това оставя грешни впечатления у хората, които не ме познават добре. Мислят си, че съм повърхностен (а то е точно обратното), несериозен, може би дори безчувствен.
Не обичам да товаря околните с грижите си. Сещам се за друг случай, когато един приятел час-два си изплака мъката и след това се сети: "Ама ти нищо не каза за тебе", имайки впредвид моите проблеми, за които подозираше. Отговорих му точно с три изречения и не можах да кажа повече. Просто изчерпах темата.
Абсолютно съм съгласен с celibat. Жените (в моя случай) приятели са просто страхотни. Щастливец съм, че имам такива приятелки. Наистина ме разбират, дават много полезни съвети, споделят своята гледна точка (която много пъти е доста различна)....
Но когато става дума за отношения с даден човек - много държа на откритостта. Всеки да казва своето мнение за другия, независимо какво е то. За съжаление са малко дори приятелите, на които можеш да кажеш какво не харесваш у тях, а те да те разберат напълно.
Истински приятел е този, който познава слабостите ти. И ги приема. (За това и той е най-опасен).
По принцип винаги сдържам отрицателните си емоции. Да, някой ще каже, че не е добре за самия мен да не споделям проблемите си. Просто имам дрги начини да преодолявам кофти моментите. Веднъж, обаче, толкова се възмутиха от мен, че ме попитаха: "Как може да си ТАКЪВ непукист." А аз не съм въобще непукист. Просто не показвам външно емоциите си, при това само отрицателните. Положителните ги споделям с приятелите. И се чувствам още по-добре. След като веднъж се беше случило нещо неприятно (вече не помня какво), една приятелка каза: "Какво ли де притеснявам за теб, ти никога не се сдухваш. Човек и да иска, не може да те сдуха." До голяма степен е права. Но за съжаление това оставя грешни впечатления у хората, които не ме познават добре. Мислят си, че съм повърхностен (а то е точно обратното), несериозен, може би дори безчувствен.
Не обичам да товаря околните с грижите си. Сещам се за друг случай, когато един приятел час-два си изплака мъката и след това се сети: "Ама ти нищо не каза за тебе", имайки впредвид моите проблеми, за които подозираше. Отговорих му точно с три изречения и не можах да кажа повече. Просто изчерпах темата.
Абсолютно съм съгласен с celibat. Жените (в моя случай) приятели са просто страхотни. Щастливец съм, че имам такива приятелки. Наистина ме разбират, дават много полезни съвети, споделят своята гледна точка (която много пъти е доста различна)....
Но когато става дума за отношения с даден човек - много държа на откритостта. Всеки да казва своето мнение за другия, независимо какво е то. За съжаление са малко дори приятелите, на които можеш да кажеш какво не харесваш у тях, а те да те разберат напълно.
Истински приятел е този, който познава слабостите ти. И ги приема. (За това и той е най-опасен).
But there never seems to be enough time
To do the things you want to do
Once you find them
To do the things you want to do
Once you find them
Ами като цяло съм съгласна с написаното от Роланд. Изразяването на чувствата е много важно, защото то дава яснота в отношенията. И помага за развитието на тези отношения. В повечето случаи можем само да предполагаме какво мисли или чувства човекът отсреща и ни е необходимо да получим ясно "указание". С други думи, в отношения, които са важни за нас, обратната връзка винаги е необходимост.
Но мисля, че проблемът е по-скоро в умението да се изразяват. Имам предвид, че има различни начини да се дава обратна връзка. Т.е. самото "разтоварване" на чувства е полезно за "носителя" им, но не винаги е необходимо да става пред съответния обект (понякога пък точно това е необходимо). Понякога е по-добре да изчакаш, да разтовариш - било чрез музика, писане, бягане на дълги разстояния, ако щеш
- а след това да говориш, да споделиш как си се почувствал. Изборът зависи от това, какво ще поставиш като център, като най-важно - себе си, отношенията или другия човек - и да определиш поведението си спрямо него. За мен правилният отговор е "отношенията" (по принцип ги поставям много високо сред ценностите). Запазването на отношенията е резултат на своеобразен баланс (когато такова запазване е възможно, разбира се), който трябва да се търси.
Иначе казано, Морвен, "преглъщането" на чувства води до фрустрация, които си е вредно - всичко това ескалира и рано или късно си пробива път. Въпросът е как точно ще ги изразиш и пред кого. Но е важно информацията за тези чувства да стигне и до човека, който ги е породил (за предпочитане в прав текст), поне ако те е грижа за него. А как точно се води разговор в тоя случай зависи изцяло от участниците, доколко се познават и доколко държат един на друг.
Но мисля, че проблемът е по-скоро в умението да се изразяват. Имам предвид, че има различни начини да се дава обратна връзка. Т.е. самото "разтоварване" на чувства е полезно за "носителя" им, но не винаги е необходимо да става пред съответния обект (понякога пък точно това е необходимо). Понякога е по-добре да изчакаш, да разтовариш - било чрез музика, писане, бягане на дълги разстояния, ако щеш
- а след това да говориш, да споделиш как си се почувствал. Изборът зависи от това, какво ще поставиш като център, като най-важно - себе си, отношенията или другия човек - и да определиш поведението си спрямо него. За мен правилният отговор е "отношенията" (по принцип ги поставям много високо сред ценностите). Запазването на отношенията е резултат на своеобразен баланс (когато такова запазване е възможно, разбира се), който трябва да се търси.Иначе казано, Морвен, "преглъщането" на чувства води до фрустрация, които си е вредно
- всичко това ескалира и рано или късно си пробива път. Въпросът е как точно ще ги изразиш и пред кого. Но е важно информацията за тези чувства да стигне и до човека, който ги е породил (за предпочитане в прав текст), поне ако те е грижа за него. А как точно се води разговор в тоя случай зависи изцяло от участниците, доколко се познават и доколко държат един на друг.Юда, егоист, луда и wow-холик
-
Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
най-полезно е да си имаш боксова круша(чувал по-добре) удома:)
в краен случай работа вършат и махленските цигани(които за всеобщо учудване понякога излизат доста корави:))
в краен случай работа вършат и махленските цигани(които за всеобщо учудване понякога излизат доста корави:))
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-
Dark Wanderer
- Scholar
- Posts: 114
- Joined: Sat Dec 20, 2003 9:35 pm
маски, маски, маски... имаше една много стара такава тема още в предишния форум на GW, когато все още не бе пълно с пишлемета...
Човек не може да бъде естествен. Поне според мен. Той винаги нагажда нещата така, че да изглежда малко приятен, малко по забавен, малко до добър и по благороден отколкото е в действителност. Опитва се да се представи в друга светлина. Слага маски, красиви маски, които покриват леко душата му, следват малко или много извивките и, но имт същевременно свои собствени линии, свои собствени багри, свой собствен живот. И това са най леките, ефирни, ежедневни маски... Тъй като нямам желание да говоря обобщително ще кажа само, че Аз нося такива и малкото хора, които смятам, че познавам също носят. За останалите мога само да продполагам с известна сигурност...
Да, крия се, крия емоциите си. Крия ги под каменна маска на полуусмивки и непукизъм. Крия ги под злоба, под агресия, под псевдо-омраза. Крия емоциите си, защото нямам желание да товаря околните с проблемите си. Проблемите ми са си мои и аз си се справям с тях така както мога. Не съм човек, който ще седне да обяснява на всеки срещнат, още по малко на някой приятел за проблемите си. Защото с това ще го натоваря. Ще го обвържа с мен и ако ми е наистина близък приятел моята болка ще го нарани. За това е много по лесно да сложиш другата, по дебелата маска, непрозиращата и да се усмихнеш на някой глупав виц, ако и отвътре да изгаряш...
Доста сме спорили с една приятелка по този въпрос, всъщност накрая за дова си и развалихме приятелството, но просто съм човек, който би прехвърлил или дори показал болката си другиму само ако тя е толкова силна, че не мога да я понеса. Мисля Фарланд беше казал "Когато силният човек говори за болката си, то е просто защото не може да я удържи в себе си". Не знам дали аз съм силен човек, но съм свикнал да държа болката в себе си. Може би просто не съм свикнал да имам някого до себе си на когото мога да се опра, може би просто не съм се научил да се доверявам. Не знам. Но знам, че тая всичко вътре в себе си... дълбоко. И все пак дори за мен си има изключение. Един човек, който за мен е това, което предполагам е Мор за Рол и обратното - нещо повече от най добър приятел. Единствения приятел, за който мога да кажа, че знае почти всичко за мен. Но дори при него има почти. Има някои неща, които все пак му спестявам понякога... Защото каквото и да си говорим товаренето на някого друг със собствените проблеми си е егоистично, пък маската, която сега съм си сложил твърди, че не съм егоист...
Човек не може да бъде естествен. Поне според мен. Той винаги нагажда нещата така, че да изглежда малко приятен, малко по забавен, малко до добър и по благороден отколкото е в действителност. Опитва се да се представи в друга светлина. Слага маски, красиви маски, които покриват леко душата му, следват малко или много извивките и, но имт същевременно свои собствени линии, свои собствени багри, свой собствен живот. И това са най леките, ефирни, ежедневни маски... Тъй като нямам желание да говоря обобщително ще кажа само, че Аз нося такива и малкото хора, които смятам, че познавам също носят. За останалите мога само да продполагам с известна сигурност...
Да, крия се, крия емоциите си. Крия ги под каменна маска на полуусмивки и непукизъм. Крия ги под злоба, под агресия, под псевдо-омраза. Крия емоциите си, защото нямам желание да товаря околните с проблемите си. Проблемите ми са си мои и аз си се справям с тях така както мога. Не съм човек, който ще седне да обяснява на всеки срещнат, още по малко на някой приятел за проблемите си. Защото с това ще го натоваря. Ще го обвържа с мен и ако ми е наистина близък приятел моята болка ще го нарани. За това е много по лесно да сложиш другата, по дебелата маска, непрозиращата и да се усмихнеш на някой глупав виц, ако и отвътре да изгаряш...
Доста сме спорили с една приятелка по този въпрос, всъщност накрая за дова си и развалихме приятелството, но просто съм човек, който би прехвърлил или дори показал болката си другиму само ако тя е толкова силна, че не мога да я понеса. Мисля Фарланд беше казал "Когато силният човек говори за болката си, то е просто защото не може да я удържи в себе си". Не знам дали аз съм силен човек, но съм свикнал да държа болката в себе си. Може би просто не съм свикнал да имам някого до себе си на когото мога да се опра, може би просто не съм се научил да се доверявам. Не знам. Но знам, че тая всичко вътре в себе си... дълбоко. И все пак дори за мен си има изключение. Един човек, който за мен е това, което предполагам е Мор за Рол и обратното - нещо повече от най добър приятел. Единствения приятел, за който мога да кажа, че знае почти всичко за мен. Но дори при него има почти. Има някои неща, които все пак му спестявам понякога... Защото каквото и да си говорим товаренето на някого друг със собствените проблеми си е егоистично, пък маската, която сега съм си сложил твърди, че не съм егоист...
I'm just a stranger wandering alone into a land of shadows...
Действително всеки повече или по-малко носи различни маски, според това какъв ефект иска да постигне. Въпросът, обаче, е докъде трябва да стига това. Маската е преграда, която поставяш между себе си и другите. Тя е удобна, от една страна, често ти осигурява някаква безопасност, но от друга е директен билет към самотата. Ако винаги криеш себе си и чувствата си, оставаш сам с тях и никой не успява да те опознае и обича такъв, какъвто си. А човек има нужда от близост.маски, маски, маски...
Споделянето е проява на приятелство и доверие - било то на болка или на по-положителни чувства. Прикриването не е задължително проява на грижа към приятел. В крайна сметка какво иначе да свързва хората, ако не комуникацията между тях.
Юда, егоист, луда и wow-холик
-
Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Аз съм близо до мнението на Колибри - въпросът за споделянето опира до това как мислиш - дали след това двамата ще сте по-щастливи, отколкото сте сега, или не. Правим всичко от илюзията за търсенето на по-голямото щастие. Е - как може някой да каже че има универсална рецепта когато ще сте по-щастливи - та то зависи от толкова много неща, най-малкото зависи много силно от теб и от другия, като хора.
И разбира се истинският въпрос е какво да правим ако споделянето прави нас по-щастливи, а отсрещния - не. И си мислим, че това е много труден въпрос... а той всъщност не съществува, накрая разбираш, че или и двамата сте по-щастливи (или поне ти си мислиш така), или и двамата сте по-нещастни (защото си нещастен, когато другият е нещастен). Но го разбираш накрая, да...
И разбира се истинският въпрос е какво да правим ако споделянето прави нас по-щастливи, а отсрещния - не. И си мислим, че това е много труден въпрос... а той всъщност не съществува, накрая разбираш, че или и двамата сте по-щастливи (или поне ти си мислиш така), или и двамата сте по-нещастни (защото си нещастен, когато другият е нещастен). Но го разбираш накрая, да...
This is it. Ground zero.
Then again аз съм написал в общи линии същото :р И все пак се очаква да знаеш на кого какво можеш да кажеш и какъв резултат би имало. А понякога го има моментът с неща, които просто *трябва* да кажеш не за кеф, а защото да не го направиш, би било много по-зле, дори и това да наранява другия.
And you can't dance with a devil on your back...
Who is online
Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 1 guest