И да, естествено, че трябва нещо да ви е сближило в началото, всъщност много неща, знам точно как става и е безкрайно приятно. Всъщност може би най-приятният момент във връзката на двама приятели е периодът, в който я осъзнават и откриват нещата, които ги сближават. Но аз наистина говоря за моментно състояние, в което нещата ти изглеждат изкривени и неправилни. А другият - нещо далечно и непознато, което не си сигурен, че искаш да има нещо общо с теб. Това беше за което говоря и може би няма много какво да се каже повече.
Любимец, не е това работата. Или поне не точно.
Не е въпросът в осъзнаването, че не е пластелин, а доколко на теб ти пречи въпросната ситуация и конкретното нещо, което не можеш дап ромениш в човека. И тук не става дума за обидено "няма да си играя с теб", а за невероятно болезнено осъзнаване на отчуждение от този човек. Има и обида всъщност, но тя е в съвсем друг смисъл. Ти не късаш (защото не можеш и не искаш, ако говорим за истинско приятелство) с човека, а се отдръпваш от него, наранен и в собствените си чувства предаден.Защо трябва да опитваш да променяш някого, и когато осъзнаеш, че това не ти е пластелин, да кажеш "Край! Не съм ти приятел ПЪК, щом като не искаш да си сложиш червената шапка!"?
Кой говори за фикс-идеи? Защо тичаш в крайности? Въпросът изобщо не беше за това, само че започнах дълбоко да се оплитам за какво тогава е. Идеята, поне за мен, е че когато ми пука за някого, ми пука и какво мисли за нещата от живота®. И ако неговото мнение не съвпада с моето, ще искам да го променя именно защото този човек ми е важен, а е логично да смятам моето за правилно. Поражда се спор, караница, скандал, драма, криза, анархия и рано или късно това води или до промяна на неговото гледище (дръжки :р), или до такава на моето, или до... някаква форма на реми, която оставя и двамата еднакво наранени и удовлетворени същевременно. Но фикс-идея за промяна заради самата промяна? За много болен трябва да ме имаш :рДа, можете да спорите, да се карате и да си разменяте обиди отвреме-навреме, нищо необичайно за добри приятели, но манипулацията и изменянето на един човек да ти станат фикс-идея, без чието осъществяване не виждаш смисъл в приятелството...това е извратено.
В общия случай, а и в конкретния разговор, ставаше дума именно за промяна на неща, свързани с отношението към теб, мисля. Но не смятам и другото загрешно, ако човек може да си сложи юзда и да знае къде просто трябва да спре. Обяснил съм горе защо.Очакванията към един човек са оправдани, само доколкото засягат отношението му към теб, но щом преминеш чертата и започнеш да се огорчаваш от това, че той не желае да приеме гениалните ти идеи за библиотечка и барче на балкона си, е време да спреш, да си купиш карта, да се върнеш на шосето, и да тръгнеш обратно към реалността.
. Anyway, май много в теорията се отплеснахме наистина:).
Дааа.... Най-видният нарцис... оппааа... най-видното цвете в градината на скромността и себераздаването! 
