Такааа - интересна темичка. Ако става въпрос за наистина велики режисьори, може би някои трябва да излязат от списъка. Например, аз харесвам много Тарантино, но не го смятам за велик режисьор. Безспорно, той е културен феномен на 90-те, не до малка степен подпомогнат и от MTV (ако си спомняте, на Тарантино му правеха безплатен PR непрекъснато, когато излезе Pulp Fiction). Кристофър Нолан има заложби, но според мен Insomnia си беше доста посредствен филм, оригиналът (със Стелан Скарсгаард, между другото) е значително по-добър. Виж, Дейвид Финчър е нещо друго, въпреки че и на мен Panic Room не ми хареса. Не знам, просто ми се стори доста блудкав, особено на фона на останалото от Финчър за тези години. Родригес пък прави кино за забавление, в което няма нищо лошо, но определено това не го поставя нагоре в класацията ми.
Та ако спретнем темичката до това, на кого кои режисьори харесват, при мен една извадка изглежда по следния начин (редът е случаен, не искам да правя класация):
Майкъл Ман - стилът му на моменти е доста тежък, а и откровено казано сценариите му не винаги са много динамични. Но според мен той е един от най-добрите режисьори в криминалните трилъри напоследък. Освен това има уникален визуален стил, особено при нощните кадри.
Оливър Стоун - тук най-вече говоря за филмите му през 90те, защото поне засега Стоун не блести особено през 21-ви век: The Doors, JFK, Natural Born Killers, Nixon, U Turn, Any Given Sunday. Харесва ми това, че не се плаши от провокациите, дори и това да настрои обществеността срещу него. Освен това от филмите му струи една неподправена безкомпромисност, която лично мен ме грабва.
Куентин Тарантино - въпреки че не смятам, че той е велик режисьор, влиянието му върху киното в последните години е несъмнено. Все пак филми като Reservoir Dogs и Pulp Fiction си остават пословични, май същото ще се случи и с Kill Bill.
Роман Полански - каквото и да се говори за него, той е изключителен режисьор. Не снима много филми, но за сметка на това компенсира с качество. Като се почне от 90те, имаме: Bitter Moon, Death and the Maiden, The Ninth Gate, The Pianist. Мисля, че тези филми говорят сами за себе си.
Тим Бъртън - единствената му наистина слаба проява за периода е Planet of the Apes. Всичко останало е изключително оригинално и силно. Освен това няма как да не спомена човека, режисирал Ed Wood
И ще си позволя да спомена още едни хора:
Джоел и Итън Коен - едва ли ще е справедливо да бъдат изпуснати сред забележителните режисьори от 90те и началото на 21-век. Не само заради откачените сценарии (понякога прекалено откачени), но и заради нетрадиционното си отношение към правенето на кино.