Мерси на всички. Макар че надали ще съм достоен за честта.
В моя защита (налага се, нали

) ще кажа само, че:
- тая година бях записал само и единствено Японистика, ей така, да видя кво ше стане, и не очаквах да ме приемат
- в тая специалност има само 8 момичета (и 4 момчета), сравнете с предишните ми Англ. фил. (70 зайчета) и Психология, например (60)
- от Английската изкарах година и половина, а от Арабистиката - цели две
- кълна се в майка си, че г-н Хаджиев поиска автограф на още топла-топлата ми книга и ме помоли да му простя за всички унижения, на които ме е подлагал - с насълзени очи! Така и не ме бутна повече до завършването, имах си служебна шестица. Съчинения в гимназията не съм писал и това е. За някои неща съм инат.
- Аз съм писател. Всичко, което правя, се води рисърч. И обикалянето по света, и новата жена в леглото всяка сутрин/седмица/месец. Това е положението. Спането до късно не може да мине за рисърч (макар че някои от най-добрите ми идеи са идвали в особеното състояние на "отворено съзнание" точно преди събуждане), но се води бонус.
- След като изкарах две години Арабистика, за да се подготвя за написването на "Танц с вятъра", защо да не почна история с японски сетинг?
- Японистиката винаги е била
единственото висше в БГ, чието завършване съм намирал за смислено (в моята сфера на интереси - хуманитарните и социалните науки). Винаги съм я писал на първо място. Българският в дипломата винаги ме проваляше.
- А сега най-накрая имам шанс. И е вярно, че още след втората година имаш възможност да си продължиш следването в Япония - ако вече си достатъчно добър с езика. Оставям без коментар възможностите, които се разстилат пред амбициозния човек.
Аз обаче, за съжаление, май вече съм се изкелеферчил необратимо.

Пари и жени. Действат разрушително.
Но наистина се зарадвах искрено днес, като видях резултата. И се размечтах.
Пък ако стане нещо, стане.
