Сюжет/Герои/Сетинг/Стил

[Scourge]

очевидно единственото задължително нещо от изброените за добра книга е приличен (като минимум) стил.
всичко останало е опционално.

[zhivik]

Ако ще оценяваш само като читател - да. Но ако ще ставаш автор - не, не е така Трябва малко да поразсъждаваш. Този, който е направил вазата, не я е получил свише от вселената.

Точно по тази причина започнах с това, че не съм автор, и едва ли ще стана някога. Не отричам литературния анализ, както и всичко свързано с него. Само че по начина, който е направена анкетата, единствените които ще изберат определени елементи ще са или автори, или изключително взискателни читатели. Тъй като аз не съм нито едното, нито другото, избрах последната възможност.

Освен това, възприемането на една книга е винаги субективно, и рядко се случва двама души да дадат напълно еднаква причина защо дадена книга им е харесала. Така че не виждам голям смисъл за себе си да дълбая защо точно съм харесал книгата, защото дори и да узная точните причини, това едва ли ще промени вкуса ми, точно заради същата тази субективност. Затова и аз предпочитам да си се любувам на вазата

Освен това, аз мога и да не искам да разбера защо харесвам книгите на Ан Райс, да кажем

[shayhiri]

очевидно единственото задължително нещо от изброените за добра книга е приличен (като минимум) стил.
всичко останало е опционално.

Само ако говориш за ниво на грамотност. Което при Станек, например, липсва - поради което и неговото не се брои за книга.

Но ако говориш за добра книга (това и към Мор), тя доникъде няма да стигне само със стил. Както и Преводачът каза.

По мое скромно мнение добрият писател е този, който има какво да ти каже и го прави по начин, който те разтърсва емоционално, дори теб, не-илитерата с 5-те тона книги зад гърба ти. Всичко друго според мен в най-добрия случай е маниерчене или упражняване на стил.

Или ще е скучен/безсмислен боклук (макар и прилично написан), или (ако е с гениален стил) ще е претенциозен кич боклук, на който се кефят само снобите. Аз на такива книжлета им викам есенца или блогове и също не ги намирам за книги. Ако авторът няма интересна история, която да разкаже или симпатични герои, с които да ни накара да съпреживяваме (или поне оригинален сетинг, като Толкин), тогава къде се вре изобщо?

[Darkling]

Най-важна ми е комбинацията от сюжет и стил. Сетингът може да е голям плюс, а не виждам как може да е минус. Героите рядко са особено впечатляващи.Относно примерите..

За хубав сетинг:
* книгите за Бас-Лаг на Чайна Миевил
* "Дюн" на Франк Хърбърт
* "Тъмната Кула" на Стивън Кинг
* "Илион" на Дан Симънс

За стил:
* "Тъмната Кула" на Кинг
* "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" на Сузана Кларк
* каквото съм видял от Джийн Улф

За герои:
* "Тъмната Кула" на Кинг

За сюжет е много спорно.. "Хиперион" на Симънс примерно.


Бтв изброявал съм само фентъзи и sci-fi, защото поради скромната си възраст не съм имал голяма възможност да се запозная с литература извън тези жанрове

[Demandred]

Моето подреждане:

1)стил
2)герои
3)сюжет
4)сетинг

Без поне приличен стил неищо не може да се постигне. Чисто субективно погледнато, обожавам да чета творчеството на майсторите-стилисти дори когато всичко друго им куца.

Повечето автори, както и Мор отбеляза, нямат кой знае какъв талант за грабващ сюжет. И разчитат на другите елементи, за да заглавичкват читателя. (По тази причина и намирам огромна част от книгите за скучни/безсмислени.) Докато във филмите сюжетът идва пръв и бие на очи. Затова и ги изпипват, доколкото могат.

Е това вече изби рибата. Абсолютно несъгласен по всички точки, но това май е дискусия за кинофорума, която вече сме водили.

[BaYa]

За мен важи последната опция.

[shayhiri]

Дем, приеми, че съм имал предвид в сравнение с книгите. Така става ли?

[thorn]

Мисля, че в добрия текст има нещо като вътрешна логика или ритъм или мелодия или и аз де да знам какво точно, което не зависи много от стил, сюжет, герои или сетинг и именно затова е много трудно да се обясни защо една книга с отлично разработени и четирите елемента може да е по-слаба от някоя с куп „обективни” недостатъци. В смисъл може да владееш до съвършенство всички стилови и сюжетни трикове, ккато често се случва с професионалните литературни критици, и пак да не можеш да напишеш добър текст. Не знам дали зависи от искреността на автора като такъв, тоест той не имитира емоциите в текста, а ги притежава и предава, или просто се обяснява с талант.

[Scourge]

очевидно единственото задължително нещо от изброените за добра книга е приличен (като минимум) стил.
всичко останало е опционално.

Само ако говориш за ниво на грамотност. Което при Станек, например, липсва - поради което и неговото не се брои за книга.

Но ако говориш за добра книга (това и към Мор), тя доникъде няма да стигне само със стил. Както и Преводачът каза. Или ще е скучен/безсмислен боклук (макар и прилично написан), или (ако е с гениален стил) ще е претенциозен кич боклук, на който се кефят само снобите. Аз на такива книжлета им викам есенца или блогове и също не ги намирам за книги. Ако авторът няма интересна история, която да разкаже или симпатични герои, с които да ни накара да съпреживяваме (или поне оригинален сетинг, като Толкин), тогава къде се вре изобщо?

не ме разбра. и изобщо не говоря за грамотност
иначе казвах, че стилът е единственото задължително условие.
стил + произволна комбинация (от 1 до 3) от останалите, които са незадължителни. по принцип и чистият стил без нищо друго може да е як (за справка, янчо чолаков например, както и някои импресионистични писания), но не ми се спори за това.

[Demandred]

Дем, приеми, че съм имал предвид в сравнение с книгите. Така става ли?

Не, гледал съм повече филми с откровено дебилен или изплагиатстван сюжет, отколкото съм изчел книги със същия проблем.

[shayhiri]

Мисля, че в добрия текст има нещо като вътрешна логика или ритъм или мелодия или и аз де да знам какво точно.

А, много точно. Аз му викам точно ритъм (бийт-ове) и край него градя всичко останало. Само, че това не е нещо мистично и непознаваемо, както може да се вижда на читателя. Ритъмът е точно на сюжетно и стилово ниво. Така че точно тия два компонента определят ритъма на книгата - и до голяма степен успеха й.

Героите и сетингът са друга боза.

[shayhiri]

Дем, приеми, че съм имал предвид в сравнение с книгите. Така става ли?

Не, гледал съм повече филми с откровено дебилен или изплагиатстван сюжет, отколкото съм изчел книги със същия проблем.

Да, ама филмите имат сюжет, чаткаш ли? Принудени са, щото ако нямат - чао! А има толкова книги, в които нищо (смислено или целенасочено) не се случва, но това очевидно не пречи толкова на читателите.

[Moridin]

Много добро мнение на Торн, според мен, което донякъде се покрива май с това на Гибли, ама с малко повече анализ

Скордж, за Шайха си е важна историята и това е. За другите хора на света има и други важни неща ;р Стилът е МНОГО по-ценен от историята (което, естествено, както вече казах, не значи да зарежеш историята, без да имаш основателни причини за това - ерго и пак оправдавам гласуването си с "четиритие"). Историята те пленява (при това рядко може да го направи сама, макар че се случва), изживяваш я, и свършва. Не ти е дала нищичко. Тя не може да ти импонира, освен най-много да повтори твое преживяване. Рядко има поука, която идва от сюжета, и вече не я знаеш. Много рядко. В този смисъл, в термините на полза и израстване от изчетеното, сюжетът е сред по-маловажните неща. Докато един от "претенциозните кич боклуци" и "есенца" може да отключи много повече у теб (а може и да не го направи, разбира се). Стилът изразява начина на мислене, а човек несъзнателно възприема това повече, отколкото конкретното действие - по същия начин, по който възприема изражение, жестове и излъчване като по-истински, отколкото самите думи. И дори когато сюжетът наистина има какво да каже и да разтърси, това пак става най-вече с някоя умело избрана (нарочно или не) фраза, дума, пунктуация ако щете - което е пак в стила.

[Demandred]

Да, ама филмите имат сюжет, чаткаш ли? Smile Принудени са, щото ако нямат - чао! А има толкова книги, в които нищо (смислено или целенасочено) не се случва, но това очевидно не пречи толкова на читателите.

Пак си в грешка, но да не се отвличаме offtopic, и без това този спор сме го водили вече.

За мен лично стилът е най-важен не само защото изпитвам голямо естетическо удоволствие да чета майсторски написани фрази и изречения. Но и защото от него до голяма степен зависи колко добри ще са останалите елементи. Примерно може да имаш страхотни идеи за сетинг, но ако не можеш да го опишеш по въздействащ и убедителен начин, няма да успееш да впечатлиш много читателя.

[Roland]

За мен пък е изключително дилетантска позицията "или ме кефи, или не ме кефи, няма да го разкоствам", еле па при сравненията с вази В смисъл, вазата не е интелектуален продукт, а и за разлика от книгата, това да познаваш метода й на приготвяне и материалите, от които е изградена, няма да промени впечатленията ти то крайния предмет.

При литературата е съвсем различно. Опознаването на различните елементи, средства и начинтие на употребата им допринася и за разбирането, с което ще подждаш после към други текстове. Да не се интересуваш от това ЗАЩО един текст ти е въздействал, означава да си отрежеш пътя към харесването на куп други произведения, където същите черти са вплетени по-тънко и незабележимо, което, if anything, прави текста по-майсторски. Ама като нямаш познанията да го доловиш, гориш.

Оттам нататък за мен няма важен елемент. Голият стил спира да впечатлява, сетингът не е пример за нищо, щото малко сетинги са по-яки от Фейрун и разширената вселена на Star Wars, историята ако беше стожерът на литературата, трябваше да четем само кримки, а героите са толкова пълноценни, колкото е пълноценен стилът, с който са представени и историята, в която са поставени.

Всеки елемент е дотолкова важен, колкото авторът му е преценил да бъде. От приключенския роман не искам гениални герои, от сериозната драма не чакам невероятен сетинг. Все пак обаче лошият стил си е минус навсякъде, докато без всяко от другите може да се мине с лекота, тъй че може би ако трябва да гласувам, ще е за него...