Еверест

Beric · Post by **Beric** » Sun May 23, 2004 12:17 pm

Джайм тука не говорим за катастрофа, а за мероприятие, което беше широко оглаясно в медиите и повод за гордост, докато типично по български не го осраха накрая(друг е въпроса кой е виновен и кой не)

Това е все едно в Кербала да забравят някой от войниците докато патрулират и да кажат - ми война е, умират хора.
То е ясно че умират въпроса е как са умрели

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Sun May 23, 2004 6:47 pm

Случило се е нещо лошо. За това няма спор. Това не е катастрофа- също истина. Въпроса беше, че се хвърляме да се вайкаме и да търсим виновен малко безпредметно. Все едно да търсим виновник за загинал парашутист... Има такива неща в които човек рискува. Не може всичко да се предвиди. Ако има виновник- ОК. Но е възможно причината да не се крие в нечия индивидуална грешка....
Предполагам, че нещата ще се изяснят след време (тъй като не съм гледал новини днес, е възможно вече да са се изяснили без да съм разбрал...)..........

celibat · Post by **celibat** » Mon May 24, 2004 11:25 am

Днес рано сутринта българско време руски алпинист и двама шерпи са намерили трупа на Христо Христов:( повече инфо в http://www.focus-news.net
R.I.P

Post by **Roland** » Mon May 24, 2004 11:43 am

Мда, очакваше се :/ Кофти е като стават такива работи.

Beric · Post by **Beric** » Tue May 25, 2004 1:09 am

е не, това вече е върхът!
Снощи е изчезнала друга българска алпиниста, която е била в състава на Руска експедиция.

http://sport.netinfo.bg/?tid=40&oid=543702

баси черната седмица, както е тръгнало ще измрат всички алпинисти в България.

Явно толкова ни е добра подготовката и организацията, щом ни мрат на килограм

Samail · Post by **Samail** » Tue May 25, 2004 4:38 am

Много тъжно...

Явно толкова ни е добра подготовката и организацията, щом ни мрат на килограм

Може би, Бериц, но поне хората са показали смелост да се пробват в изкачването на заветният връх и дори са успяли. (Да, мисля че мястото на което е намерен Христо доказва че е изкачил върха или нещо подобно). И точно този български героизъм е важен, защото ако американците се смятат за големи герои както си се представят във филмите, то ние българите сме. И не е важното че експедицията не е завършила както трябва (разбира се смърта на Христо е ужасно стечение на обстоятелставата), а това че хората все пак са се опитали и са одстигнали върха. Сега, друг е въпросът че оттук нататък българските алпинисти ще са по-подготвени и ще можем да покорим и други върхове.

Post by **Roland** » Tue May 25, 2004 9:38 am

Боже, Сам, как успяваш да говорипш такива глупости? Български героизъм ли? Луд ли си изобщо? Тръгнали без шерпи и без кислородни маски, моля ти се! Това не е героизъм, а дебилизъм и резултатът не е нищо друго освен поредното доказателство, че от мизерничество българите си докарваме най-големите проблеми. Героизъм. Баси безвкусицата...

Marfa · Post by **Marfa** » Tue May 25, 2004 10:32 am

Сега, след като си издълбах удобно прикритие, след като го облицовах с титаниева сплав, след като се запазих с вода и храна за неопределено време, след като избацах и канализация, след като отдушникът ми работи гарантирано, а краят му излиза на място, което НЯМА да назова, след като си го обзаведох с книги, гоблен за шиене и кабелна телевизия, мога спокойно вече да ръся еретични мисли, без да ме е страх от кървава саморазправа. Така, начало:
Обществено лицемерие. Това е алпинизмът. Знаете ли на какво ми прилича? Не? Ще ви кажа - на публиката в НДК, която се беше сбрала от близо и далеч и беше потрошила луди пари, за да изслуша концертното изпълнение на "Тристан и Изолда" от Вагнер със солисти от Метрополитън опера. Хората стоически седяха къмто четири часа, опитвайки се да не припаднат, слушайки нещо крайно неслушаемо, но никой не стана да си излезе. По две причини - едната е ясна - пари сме давали. Втората причина обаче е по-важната - какво ще си кажат Другите, ако стана и си изляза? Нали не искам да разберат, че нищо не мога да вдяна от тая какафония, пък Вагнер все пак е бил гений, а тука в програмата пише, че те тая опера била връхното му философско намсикво, че това чудо не ми харесва и после ще ме спукат от подигравки? В резултат имаме голямо множество на физиономии в залата, които бяха такива, че ако чеченски терористи като в Москва бяха нахлули и бяха взели всички за заложници, прекратявайки концерта по тоя начин, публиката щеше да ги посрещне с хляб и сол. Е те това е и алпинизма - никой не му е ясно защо аджеба трябва да се дивим на хора, които изкачват връх. Защо, ако човек, загинал покорявайки Еверест става автоматично национален герой, а Перо, който загива поради факта, че е шофирал с 220 км/час по заледен планински път, се счита по подразбиране за ...идиот. Искам да кажа - кому е нужно това?! Каква е целта на занятието?! Де я??? Искаш да докажеш нещо ли? Ами добре - какво да докажеш и кому да го докажеш? Извинявам се много, но след като си се захванал с екстремни занятия, ако обичаш не набърквай други хора, благодаря! Тоест, ако преждеспоменатия Перо с колата обича да кара винаги по тоя начин, вярвайки си, че е безсмъртен (всички го вярват, трудно е да бъдат разубедени до последния момент), неговото е глупост и самоубийство. Ако обаче същия тоз Перо беше тръгнал сам да катери почти деветкилометов връх без кислородна бутилка и беше загинал там, щеше да бъде герой? Нещо ми се губи по пътя, я да пробвам пак... Значи, Перо обича да шофира като луд. За целта той избира трудни участъци с множество завои и прочие. Един път няма късмет и това се оказва фатално - гумите се подхлъзват на заледеното и той изхвърча от шосето. Завинаги. Перо е дебил. От друга страна обаче, имаме Перо, който обича алпинизма. Екстремния му вариант. Тръгва да катери Еверест без необходимите предпазни мерки. Един път допуска грешка и тя е фатална. Загива. Перо е национален герой... Тцъ, не става! Вижте сега, има и други рискови занимания, които те помпат с адреналин за години напред - да кажем, сапьори. Сапьорът греши само веднъж, нали. Но, рискувайки живота си, той спасява много други хора, които нямат никаква вина, че някой кретен е засял обработваемата им земя с мини. Само че когато загине Джони Смит, сапьор от не знам коя си там част, никой освен близките му не чува за него. Когато загине пожарникарят Петър Петров, борейки се с огнената стихия, поглъщаща хиляди декари гори, по новините съобщават, че при потушаването на пожара има жертва - пожарникарят, който е загинал, изпълнявайки служебния си дълг. Ако са добри може да му кажат името, ама може и да не го кажат. Ако обаче алпинист загине, катерейки Еверест без кислородна бутилка, то той става герой во веки веков. И понеже всички се чудят каква е логиката, ама не смеят да си признаят, всички се възхищават на подвига му. Не ме разбирайте погрешно - Бог да го прости момчето, дето се каза, дълги години още можеше да си живее, но гибелта му беше напълно излишна. За всички. Най-вече за него, разбира се, после за роднините му, за всички нас, най-накрая.

Post by **Roland** » Tue May 25, 2004 12:39 pm

Това, което горе-долу исках да кажа и аз, да. Има нещо изключително... недостойно в героизирането на такава смърт. Че самата смърт също е недостойна няма да говоря, защото все пак за мъртвите или хубаво, или нищо, а човекът не е заслужил с каквото и да е да му се приказва върху гроба. Така или иначе съм с Марфа, да.

Matrim · Post by **Matrim** » Tue May 25, 2004 1:13 pm

Аплодисменти за Марфа! Много добре казано.

Post by **Moridin** » Tue May 25, 2004 1:34 pm

Ами аз съм съгласен с всичко казано от Веселка, освен че алпинизмът по принцип е тъп (демек, когато си имаш кислородна бутилка, дет са вика). В смисъл, на тоя принцип реално голяма част от спортовете, а и всъщност далеч не само спортовете, трябва да се смятат за пълна дивотия. Вярно, повечето не са опасни за живота, нали, макар че ей примерно един бокс по-добре да беше опасен за живота, отколкото както си е; но горе-долу са на същата основа. Просто за някои хора има смисъл в това да покажат какви са възможностите на човешкото същество, харесва им да живеят така и се гордеят. И според мен не може да се каже, че няма защо. Тоест, според мен сравнението с пожарникарите и сапьорите е малко некоректно.
Иначе, че да се обявява за висш героизъм, ърм, български, катеренето на Еверест без екипировка е абсолютно пошло, с това съм съгласен...

JaimeLannister · Post by **JaimeLannister** » Tue May 25, 2004 3:56 pm

Ами много истина има в цялата работа. Само не забравяйте, че героизирането го правим ние- тези, които гледат какво е станало и пишат какво е станало. Това, че някои тълкуват като велико геройство смъртта на един човек си е тяхна работа. Не мисля, че е правилно да обявяваме за герой човек, който е умрял от глупост. Но това си е неговият избор и не мисля, че трябва и да го съдим. Простете ми ако грешно съм разбрал, ама оставам с впечатление, че всички плюят по глупавите български алпинисити, които...
Човекът е отишъл да катери Еверест. Защо? Може би за слава, може би за да е герой, може би просто защото върхът съществува....
Ние не знаем какво са били подбудите му. Може би нито е искал да става герой, нито ако сега можеше да се върне от гроба, би претендирал, че е такъв...
Дайте да не съдим друг освен виновника (ако има такъв). А ако сам си е виновен- това е неговият живот, неговият избор....
А постинга на Марфа е много точен за много неща, не само за алпинизма. Но на това му се вика социални предразсъдъци и те са част от обществото ни и от морала ни...

Post by **Roland** » Tue May 25, 2004 4:15 pm

Да, Джайм, правилно.

Мор, ми да, всъщност смятам, че всеки спорт е дивотия. Спорът като професионално занимание е още по-голяма дивотия, но за това друг път. Това, че хората го смятали за смисъл на живота си да докажат нам си какво... ми ок, някои хора пък смятат за смисъл на живота си чалгата. За мен да си счупиш врата при каране на ски или да се взривиш в мантинелата с болида на Формула 1 е също толкова голям дебилизъм, колкото и споменатия от Марфа побъркан шофьор. Даже е по-зле, защото той просто е тъп и едва ли влага гордост в невнимателността си, докато при тези спортове рискът е едва ли не цел. Сори, ма хавата с "адреналинът из ол дет метърс" не ме грабва, а ако има нещо по-малко героично от спорта, екстремен или... ъъъ... бокс, аз не го знам...

Dilvish the Damned · Post by **Dilvish the Damned** » Tue May 25, 2004 4:37 pm

Джайм, може да излезе алпинист от тебе, само малко школовка ти трябва

.

Що се отнася до момчето - жалко за него, жалко и за семейството и близките му. Но все пак изборът си е негов - никой не го е бил насила да ходи; още повече, едно изкачване или даже опит за изкачване на Еверест включва около 2 до 3 години изкачване на други върхове с постоянно растяща височина, да ен говорим, че включва и катерене по изкуствени и естествени скали поне 5 дена в седмицата.
А що се отнася до това, достойна ли е или не неговата смърт - няма такава: има живи и мъртви. Никоя смърт не е достойна или недостойна. Какво достойнство има в това да замръзнеш/умреш от кислороден глад (което превари)? За тази е виновен самият човек - може би и хората, с които се е катерил. Но, пак казвам, той не тръгнал насила, не му е било и за сефте - знаел е какво прави и какви са рисковете, ясно му е било, че има шанс 9 от 10 да се върне жив и здрав.

Lannis · Post by **Lannis** » Tue May 25, 2004 4:59 pm

А що се отнася до това, достойна ли е или не неговата смърт - няма такава: има живи и мъртви.

Дилвиш, не е съвсем така. Сума художествена и не дотам художествена литература е изписана за това. Смъртта може да има много лица, независимо, че накрая опираме до делението живи и мъртви. На мен конкретният случай ми събужда асоциации за пропилян живот, много загубени възможности, но пък откъде наистина мога да знам как точно стоят нещата. А и твърде много са ценностите, спрямо които се измерват живота и смъртта.

Роланд, малко крайно ми звучи това за спорта. На ръба е, така да се каже, и аха да се катурне през него. Спортът си е много полезно нещо. "Здрав дух в здраво тяло" са казали хората и, макар и да звучи като клише, си е абсолютна истина. Що се касае до превръщането му в цел в живота - то не точно спортът се превръща в смисъл, а постиженията в него. Спортът е средство. А покоряването на върхове си е изживяване - наситено с емоции, удовлетворение и много красота. Имам предвид гледките от високо са много красиви.
Както и да е, мисля, че човек винаги си поставя цели - било връх, било семейство, било да си вземе матурата по цигулка

. И не е задължително да му разбираш на 100% мотивите, за да го уважаваш.

А за героизирането - ами открай време, хората, дали живота си за някаква идея, биват героизирани от други хора. Заложено ни е някак. Това ми напомня за Йовков - мисля, че разказът се казваше "Самодивски скали" от "Старопланински легенди".

Еверест

Who is online