ВСИЧКО НАПИСАНО ПО-ДОЛУ Е ЕДИН ГОЛЯМ СПОЙЛЕР - АКО НЕ СТЕ ЧЕЛИ КНИГАТА - ПРОДЪЛЖЕТЕ С ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ САМО НА СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ!
Ами да започваме!
- Spoiler: show
- Среднощни приливи се разказва за кралството Ледер и в частност, направен е подробен преглед на обществото в социално-икономически разрез - една система на управление, зависеща изцяло от финансовия аспект, при която хората се делят на заможни и длъжници. Освен това Ледер постоянно разширява границите си, анексирайки териториите на граничещите с кралството племена. Едно от племената са Тайст Едур - общество от традиционалисти, затънали в заблудите на собствените си легенди и станали жертва на тъмното си минало, белязно с вероломно предателство към сродните им Тайст Андий. По-горните нации влизат в остър(по-скоро доста тъп) сблъсък на интереси.
Това всъщност е разтеглено по твърде отегчителен начин на повече от и без това престъпните за фабулата 800 стр. А аз го описах само в няколко реда...
Но да видим с какво все пак са запълнени тези страници:
Околко 150 стр. се разказват за една мъртва персона от женски пол която е отегчена от факта, че е мъртва, но при все това и се налага да се разнася из столицата на Ледер леко разложена. Всичко се оправя когато успяват да я гримират подобаващо и завират между краката и някаква гадинка, която постоянно я възбужда, давайки и воля за (не)живот, или каквото там е състоянието и всъщност. Терзанията и обаче не престават докато не намира някакъв тип с голям ***, който да тушира чат пат възбудата от въпросната гадинка, като преди това е правел същото за други три (този път съвсем живи) нимфоманки. Доброто впечатление отново е развалено след като същата архи-героиня пада и си набожда глявата на ръждясало желязо, след което се налага да обикаля из Ледер с щтръкналата от челото и арматура - язък за грима...
Други 150 стр. се разказват за господар и слуга които ни засипват с хитроумни и безсмислени, но за сметка на това - отегчителни и безконечни диалози. Постоянно си правят чай от чорапи и дъвчат подметки, горят си краката на единственото легло в камината и готвят супа от развалени рибни остатъци( как не хванаха поне салмонела през цялото това време - не разбрах). Всъщност обаче те са много богати и гениални конспиратори (почти сигурно икоиномисти по образование - господарят де, слугата се оказа архитект - съдейки по изчерпателните финансови познания които демонстрираха) които могат всеки момент да предизвикат фалит на държавата, но не го правят от патриотизъм. Във всеки случай машинациите им биха сринали индексите на Токийската стокова борса за два дни.
Поредните 150стр. са за роб-длъжник тормозен от факта, че е влюбен в неподходящата вещица, но като отплата е обладан от дух на нещо като дракон Тайст Андий, ама не е дракон - абе дето се вика ни риба, ни рак. Душевните терзания на робът не са достатъчни за читателя, обаче и той бива изнасилен(както роба така и читателя) на сън от Майката Тъма или някаква нейна роднина и среща в съня си своя наследник от в друго селение.
Други 150стр. се разказват за четирима братя едури и техните сложни семейни проблеми. Единят е влюбен в годеницата на другия като в последствие го принуждава да му я отстъпи и последният се съгласява. Третият подозира за цялата маневра още от началото, но е безсилен и много се ядосва. Четвъртият е непукист. Първият за който стана дума(всъщност най- малкият) умира, мумифицират го с горещ восък и златни монети, после възкръсва, става император и подрънква трагикомично цял роман.
До тук станаха 600 стр. Останалите 200 са запълнени със събития(ако могат така да се нарекат), които въобще няма смисъл да се коментират. Откъслечно и много мъгляво се коментират колодите(крепостите), появява се сакатия бог, който се оказва виновен за цялата тази 800-странична вакханалия, поради което читателят го намразва още повече( все едно до сега не е бил достатъчно негативен персонаж) и естествено се споменават майката Тъма, сестрата Сянка и бащата Полусянка( толкова много станаха вече всички богове, асцеденти и легендарни прародители, че е по-лесно да се запомнят наизуст индийските Веди отколкото тяхната ейерархия)