Post
by shayhiri » Mon Oct 08, 2007 4:26 pm
Всъщност само аз го казах - и сега се присетих, че бях обещал да обясня.
Постепенно съм стигнал до извода, че всяка творба си има IQ. Точно като човек. Което обикновено е равно на IQ-то на автора.
Не е същото като таланта, опита, общата култура, чувствителността, езиковия усет, чувството за хумор и всички останали изисквания към автора на добра творба. Това си е баш IQ. Ако авторът не е от най-блестящите умове, колкото и надарен или развит да е по другите показатели, горното се усеща. Поне от хората с равно или по-високо от неговото IQ. Смешките пропускат целта, метафорите се препъват, описанията тежат, диалозите скучнеят или фалшивеят, героите вършат абсурди, сюжетът не се връзва, посланието в дълбочина липсва и т.н. и т.н.
Точно по тази причина всъщност огромна част от творбите (книги и сценарии) не ми работят. Когато буквално "виждаш" как авторът се е старал да направи нещо умно и не му е достигнал капацитетът, цялото занятие се обезсмисля, до голяма степен.
Неслучайно повтарям толкова често няколко имена. Пратчет, например, е един от малкото творци, чийто висок интелект усещам дори и между редовете. Съдейки по филма Стардъст, който без да е нещо свръхизключително, е едновременно оригинален и интелигентен в забавността си, предполагам че и IQ-то на Геймън е съпоставимо високо.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.