За вярата и атеизма - не пак, а отново

За коментари и излияния от всякакъв род, число, спрежение и залог

Moderator: Moridin

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun May 30, 2010 10:43 pm

Сашо, само да спомена - думите ми значат много конкретни неща, които все пак обясних конкретно какво значат.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sun May 30, 2010 10:54 pm

Те значат конкретни неща, ама ми дойдоха малко като "небето е синьо" и "водата е мокра". Камо ли да ми стане ясно какво общо имаха с дискусията за атеизма.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun May 30, 2010 11:03 pm

Това, че никой до тоя момент не беше отбелязал как всъщност религията действа най-силно на човека, а се говореше за "даване на надежда" и разни Инквизиции и манипулации на обществото. И точно в това, в което действа религията най-силно на човека е и най-голямото й достойнсво.

Религията, конкретно християнската, щото за нея основно се говори тук, е митотворчество от най-висш порядък, което произлиза от епоха на тип литература - айде, не литература, а писменост, - която вече е отминала и едва ли някога ще се завърне. И почива на колективен епос, продукт на колективен гений. И в тоя контекст е безценна като продукт на човешката култура и представлява ключ към твърде много явления в нея.

Тъй че не знам небето синьо ли е и дали е мокра водата, но повечето пътища на разсъждение в тая тема просто ми се виждат елементарни. Особено примерно тва на Делюжъна кво би станало, ако я нямаше религията. НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО ЛИПСА НА РЕЛИГИЯ под една или друга форма и пермутация и никога няма да има.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Sun May 30, 2010 11:09 pm

Мани християнството. Дали ще четеш Гилгамеш, Одисеята или Paradise Lost, ефектът е същият. В крайна сметка важното е, че митовете са много забавни истории, някои дори с поука.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Sun May 30, 2010 11:12 pm

Митовете са също така безкрайно важни истории, би трябвало да го знаеш като историк. Изгубеният рай не е мит и не знам по какъв критерий го дири при останалите. Одисеята пък е бая граничен случай. В смисъл, окей, имаш някаква позиция по въпроса, но приеми, че фактологически просто не си достатъчно навътре в нещата и приеми, че по тия неща, дето може би смяташ за не много важни, бая хора в бая дисциплини на човешката мисъл бая са помислили.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Sun May 30, 2010 11:57 pm

А аз само ще вметна, че на съвременното западно изкуство християнството очевидно не му е омегата (нещо, което определено не съм твърдял), но в ОГРОМНА степен му е алфата. Ясно, че не му е началото, но е началото на професионализирането му. Щото тоя фолклор, дето го намеси не знам откъде, за хилядолетията, откак съществува, беърли е мръднал нанякъде. Докато същевременно професионалната музика е стигнала от контрапункт с три тона до Густав Малер. ДА НЕ ГОВОРИМ за огромната й роля в обособяването на автора като ТВОРЕЦ, вместо изпълнител.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Mon May 31, 2010 12:01 am

Paradise Lost и Одисеята са творби, разположени много удобно в света митологиите и именно като такива съм ги сложил. Или както им викаме в Канада, това са "епични поеми".

И, моля те, престани да караш по презумпцията, че говориш на незнаещ. Дразнещо е и в случая - много далече от истината. Единственото, което искам да ми изясниш, е какво точно разбираш под "митотворчество", защото това е термин, който не съм използвал в англоезичното си образование. Ако имаш предвид чисто и просто религиозната догма - еми долу-горе ясно дефинирана такава има само в "книжните" религии. Ако имаш предвид цялото творчество, свързано с митовете (барабар с апокрифната литература, Данте, Милтън и Омир), значи не виждам какъв е проблемът.

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Mon May 31, 2010 12:06 am

Симеоне, престани да говориш за музиката като за изкуствоТО, само защото друго не знаеш. Музиката е изкуство, но тя е само един от безбройните аспекти на изкуствоТО.

Така поне няма да раждаш абсурди като това, че християнството е "началото на професионализирането му." Художествените поприща са били професионални много преди Джизъс да се пръкне (евентуално), също както архитектурата, театъра и литературата.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon May 31, 2010 12:12 am

Изгубеният рай е творба, произведена от един човек в крайно различна литературна традиция от тази, в която е добила форма примерно Библията. Както и Одисеята.

Епична поема е и Омерос на Дерек Уолкот, както и The Broken Word на Адам Фоулдс - и двете не са разположени в света на митологиите. Така че понятието "епична поема" в никакъв случай не е еквивалентно на критерия, по който си ги групирал.

И позволи ми да предположа, че по въпроси за етапите на развитие на литературата, включително и свещената такава, си ПО-незнаещ от мен. Да не говорим, че отговорите ти все пак не издават някакви особени познания конкретно по тия въпроси. Издават известна запознатост, което е нещо съвсем друго. Аз самият далеч не съм даже запознат с много от нещата, за които ти говориш, но пък и не съм тръгнал да споря за тях с теб, нали?

Не, под митотворчество имам предвид създаването на система от митове и обвързаната с тях символика. Толкин е митотворчество, опити за такова са и повечето фентъзита, както и повечето фантастики, развиващи се далеч във времето и пространството. Терминът под формата митопоезия е безкрайно известен, даже има литературни награди, кръстени с него.
Last edited by Trip on Mon May 31, 2010 12:14 am, edited 1 time in total.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon May 31, 2010 12:14 am

Всички изкуства са взаимосвързани и промените, случили се в едно, са се случвали рано или не твърде късно и в останалите.

Би ли ми дефинирал професионализма на рисуването? Коя е първата подписана с авторово име картина?
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Mon May 31, 2010 12:49 am

Лол, Симеоне, ако оставим настрана странната идея, че "професионално" = "подписано", още в класическия период на Гърция скулпторите са били всеизвестни с творбите си. Ето ти два примера:
http://en.wikipedia.org/wiki/Myron
http://en.wikipedia.org/wiki/Polykleitos
Също така знаем какво е писал Аристофан, да речем. Или пък Ксенофон. Всъщност преписването, дописването и НЕподписването на книги е много средновековна (и при положение че писането се е случвало по манастирите - християнска) традиция; в Рим и Гърция мнозинството авторите са се подписвали под труда си.
Въобще, моля те, не ми се обяснявай за неща, които съм учил с години.
Иначе да, професионалната музика е късен феномен, но мен ако питаш тя се е пръкнала по-скоро заради появата на нотите, отколкото на християнството. Разбира се, чувствай се добре дошъл да ме обориш за последното, аз не съм експерт там.



Емо, за римската и гръцката литература знам много (аз не съм просто историк, а класик - минал съм и през митовете, литературата, антропологията, както и езика на древните гърци и римляните), за останалите - доста, при положение че съм имал отделни часове по българска и английска литература плюс профил литература в Американския колеж. Но нека изясним нещата. Конкретно в дискусията тук се получават два момента: а) не разбрах какво точно имаш предвид под "митотворчество", което доведе до известно разминаване в постовете ни и б) ти не разбра, че всъщност не ти спорех за същината на митовете, а за това че християнските не са повече или по-малко значими от останалите.

Иначе обясни ми (ако приемем, че Одисеята е донякъде митотворчество, а Paradise Lost - не) защо смяташ, че измислените от Милтън (или Данте, да речем) истории в сетинга на християнската (и юдейската) митология се различават от измислените от Омир (ако приемем, че е бил един човек) в тази на древните гърци? Защото едните имат писана догма, а другите - по-скоро устна? И още повече - ако намираш Силмарилион за митотворчество, какво пречи на измишльотините на авторите, пишещи в и доразвиващи християнския сетинг да са в същия кюп? В края на краищата и самата Библия е измишльотина, извадена от нечий колективен гъз.

User avatar
Trip
Moderator
Posts: 6353
Joined: Sat Dec 31, 2005 7:30 am
Contact:

Post by Trip » Mon May 31, 2010 8:20 am

Както вече казах, традициите, в които възникват тия писания са МНОГО различни. Едните са именно история в някакъв "сетинг", писана от един човек. Милтън е имал претенции да пише общочовешка епика, но в епохата, в която я е написал, ефектите, а и същността й се различават качествено от Библията, да речем.

Устният характер на Илиадата и Одисеята също е много съществена разлика от писмения на Библията, което я доближава до фолклора, да не говорим, че формалните й характеристики са неимоверно повлияни от това.

Библията е цяла космогония + историята на цял един народ и пакта му с Бог + история на света. Плод на колективен труд. С изключително сложна система от символи и повествователна логика.

В тоя смисъл творенията на Толкин примерно са късна и по същество качествено различна ИМИТАЦИЯ на НЕЩО ТАКОВА, като поемата на Милтън. А тва че Библията е измишльотина е твоя позиция по въпроса. Моята е, че Библията е нещо уникално и като творение на културата, и на литературата. И това е в сравнение с останалите продукти на другите религии. Мисля, че още си склонен да гледаш на нея като сборник от остарели етически догмички, а тя е неимоверно повече.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Post by Roland » Mon May 31, 2010 9:13 am

AlDim wrote:Лол, Симеоне, ако оставим настрана странната идея, че "професионално" = "подписано", още в класическия период на Гърция скулпторите са били всеизвестни с творбите си. Ето ти два примера:
http://en.wikipedia.org/wiki/Myron
http://en.wikipedia.org/wiki/Polykleitos
Също така знаем какво е писал Аристофан, да речем. Или пък Ксенофон. Всъщност преписването, дописването и НЕподписването на книги е много средновековна (и при положение че писането се е случвало по манастирите - християнска) традиция; в Рим и Гърция мнозинството авторите са се подписвали под труда си.
Въобще, моля те, не ми се обяснявай за неща, които съм учил с години.
Иначе да, професионалната музика е късен феномен, но мен ако питаш тя се е пръкнала по-скоро заради появата на нотите, отколкото на християнството. Разбира се, чувствай се добре дошъл да ме обориш за последното, аз не съм експерт там.
Мне, поправям те. Нотите са се развили като необходимост от по-сложно средство за изписването на по-сложната музика, не обратното. Колкото до Аристофан и Ксенофон, те СА автори, факт, но са повече филтри на съществуващи истории и тенденции, отколкото създатели на нови такива. Просто концепцията за измислячество от един човек е много по-късна (средновековна и нататък). Тук по-добре Емо да каже де.

А идеята за "професионална" = "подписана" не е никак странна, защото именно осъзнаването на твореца като такъв и на факта, че САМО той може да създаде ТОЧНО това произведение, се е развила през средните векове. ВЪЗМОЖНО е да я е имало в древността в по-първична форма, не съм достатъчно запознат, понеже музиката тогава е била наникъде. НО е факт, че в началото на средновековието я е нямало и както вече ти уточни, причините не са в религията. Тя е била обаче средата, в която се е появила наново.


Едит: И изобщо тия работи с "ама в древна еди коя си еди кво си" са малко невалидни, предвид, че по-голямата част от тая цивилизация е била визиготирана после. Тоест, когато говорим за "съвременно" изкуство, неговият генезис може и да е в древността, но развитието му не е там. Половината изкуства през средновековието са почнали обратно от нулата.

Може и без "лол" бтв.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Interpreter
Forsaken
Posts: 3462
Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
Location: тук - там

Post by Interpreter » Mon May 31, 2010 10:20 am

Просто концепцията за измислячество от един човек е много по-късна (средновековна и нататък).
Невярно. Списъкът на "измислячи" от античността е твърде дълъг.
Колкото до подписването на произведение на изкуство, концепцията за авторство и уважаването на авторството - ето малък списък:
http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/onept/
Авторството през класическата епоха, елинизма и римската епоха е на висока почит. За Среднвековието до Ренесанса - не бих казал.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"

User avatar
AlDim
Elder God
Posts: 5885
Joined: Mon Jul 24, 2006 1:49 pm

Post by AlDim » Mon May 31, 2010 11:13 am

Симеоне, в момента ставаш все повече за ЛОЛ, така че моля те, спри с това невежо спорене. Коментарът ти крещи, че ти дори не знаеш кой е Ксенофон, фор фъкс сейк, a и на Аристофан определено не му познаваш труда. Камо ли на някой друг от десетките писатели и стотиците хора на изкуството от древността.

Както и Interpreter-а каза, ТОЧНО през Средновековието идеята за важността на автора е останала на заден план, за да се появи отново чак в по-късния период, малко преди Ренесанса.
НО е факт, че в началото на средновековието я е нямало и както вече ти уточни, причините не са в религията. Тя е била обаче средата, в която се е появила наново.
Всъщност точно за това религията е допринесла доста... Авторът не се самоизтъква, защото важен е бога и копирането с елементи на разсъждение е ОК.

А развитието през Ренесанса е потръгнало до голяма степен след преоткриване на миналото, както и баба знае. След като 10 века европейците са топили гръцки бронзови скулптури като мангали, Донатело е продължил класическата традиция със свои собствени в стил, наподобяващ класическия. Архитектът Брунелечи е преоткрил античната архитектура и математиката свързана с нея и също е продължил отдавна забравената традиция. В литературата римската традиция е се е запазила до голяма степен сред учените хора, като столетия се е пишело на латински, въпреки че ерата не е била чак толкова плодовита колкото античността. Мерената реч не е станала кой знае колко по-мерена, прозата е съществувала много преди този период и т.н. Всъщност бих казал, че християнския принос е основен най-вече за развиването на класическата музика. Обаче дори там нещата не са бели и черни. Римляните не са били особено оригинални в музиката си, но в Гърция тя е била изключително почитана. Даже, след като ти не можа да ми изнамериш задоволителен отговор, попрочетох малко и установих, че имаме доста запазени фрагменти, които ни показват ТОЧНО как е звучала (с друга дума - нотацията на музиката, макар и малко по-проста, я има много преди средновековието). Гърците са създали адски много инструменти, повлияли запада, а и имаме доказателства, че огранът, примерно, е тръгнал още от римско време. В края на краищата оставам с впечатлението, че и християнската музика е до голяма степен естествено развитие на античната.

Edit: Ето линкче към изпълнение на оцеляла гръцка композиция (всъщност най-ранната в света, която имаме изцяло), ако на някой му е интересно:
http://www.youtube.com/watch?v=9RjBePQV ... re=related
http://en.wikipedia.org/wiki/Seikilos_epitaph
Last edited by AlDim on Mon May 31, 2010 11:45 am, edited 1 time in total.

Who is online

Users browsing this forum: Semrush [Bot] and 4 guests