Лош пример. Това не е ново правило, а грешно такова, докато това за пълния и краткия член е било ново.Аналогично мога да добавя правило, което да казва:
Използвай относителното местоимение в м.р, ед.ч КОГОТО само в случай, че съществителното, което пояснява изпълнява функцията на подлог в изречението. Във всички останали случаи да се използва местоимението КОЙТО.
Демек, да е обратно на нормата, която доминира в сегашно установения български език. Може да се научим кое местоимение да използваме според правилото, но това не променя факта, че е ненужно усложнение въведено в езика, което рано или късно ще почне да се бърка (както сега се бърка абсолютно същия пример само че с reversed roles на местоименията)
Да не говорим, че и источическите факти са малко предъвкани
Но и аз започвам да се чудя дали евфоничното правило (пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна) не е по-добра идея.Въпреки че в съвременните български го̀вори не се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната употреба. Поради това в книжовния език се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.
За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята "Болгарска граматика", 1835 г., който в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори стига до следното правило:
Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.
До края на XIX век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончавието на думата, съответно от -а в -ѫ и от -я в - ѭ.[3] Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.