ShadowDance

Moridin wrote:Три!

Word.

По принцип не исках да сравнявам с Пратчет. И той ме кефи супер много но просто е написал прекалено много и в един момент писва. Докато Пътеводителя е даже прекалено кратък и за съжаление не е целия на едно и също ниво. С две думи Пътеводителите са ОМФГ и ме мъчи ебати носталгията по тях. Даже сега пак ми се дочетоха.

Roland wrote:Крайно далеч от добрия Пратчет все пак, но и доста различен тип книги.

Уф, изпревари ме бре! За "различния тип книги" имам предвид, иначе че са сравнимо добри, сравнимо добри са, не са чак крайно далеч. Просто Пратчет има малко по-реална обстановка в книгите си, иронизира много по-пряко съвременното общество във всичките му форми и особености. Не че при Дъглас Адамс го няма това, но е доста по-малко - поне според мен той повече се гаври с особеностите на човешката психика, на отделните хора, не на обществото, и съзнателно търси малко по-прост и по-пряко-смешен хумор. Разбира се, и при Пратчет го има това с отделните хора, но наравно с по-общото.

Ммм... и тук за Дъглас Адамс говоря само като за "Пътеводителя" де, в другите книги тук-там има доста различни неща Пък за есетата (излезлите в книжен вид и не само) да не говорим

Ммм,вярно,point taken ,трябваше да кажа,че на мен повече ми харесва стопаджията,особено първите 2-3 книги.Иначе и аз не мисля че могат да бъдат сравнявани точно...освен може би по сила на пристъпите от смях,които предизвикват (а там си съперничат на моменти)

Пътеводителя е невероятна книга, мога да я препрочитам 5 пъти един след друг, особенно първите три. Това е любимата ми книга, не защото е най-добрата, която съм чел (не е), а просто след тази книга не бях същия, просто е луда книжка. За сравнение за Пратчет не знам, Тери е по-елегантен и стилен, докато от Пътеводителя блика на фонтани чист идиотизъм и абсурдизъм


А, сега на темата: Прочето на "Западния фронт нищо ново" на Ремарк. Много силна, показва истината за войната във всеки аспект. Отдавна не бях попадал на нещо такова, страниците пропити с разсъжденията на автора за войната и нейната пълна безмисленост и ужас са невероятни, а внушенията са силни. Това ми е първата книга на Ремарк и сега съм извадил семейната библиотека и съм заплюл другите му книги.


Та, сега почнах "Дърк Джентли Холистична Детективска агенция", която търся от година и нещо (прочел съм втората впрочем, не е лоша, даже кефи, особенно хладилника ) и сега се сдобих с красивото томче на "Дамян Янков" с двете книги вътре и съм радостен като прасе в кочина. Сега отхвърлих 20 страници и още нищо не ми е ясно, но е приятна след тежичкия Ремарк.


П.П. Видях в книжарницата "Луната е наставница сурова" и искам да питам за мнение дали си заслужава и малко инфо, благодаря предварително

П.П. Видях в книжарницата "Луната е наставница сурова" и искам да питам за мнение дали си заслужава и малко инфо, благодаря предварително

http://shadowdance.info/800Broeve/Br20/ ... ever20.htm . Малко като самореклама е тоя линк, но ако не ти се чете - да, струва си книгата.

Това ми е първата книга на Ремарк и сега съм извадил семейната библиотека и съм заплюл другите му книги.

Виж и "Обратният път", тя се явява нещо като продължение на "На Западния...".

Аз тия дни, срам не срам, си препрочитам Колелото на Времето, защото нещо не ми се почват нови книги...

В сряда си взех две книжки: Облак врабчета на Такаши Мацуока и Бич Божи от Уилям Дитрих.Облак врабчета ми хареса доста и сега мисля да си взема Есенен мост (следващия роман на автора). На който е харесал Шогун на Клавел най-вероятно ще допадне и тази книжка. На мен ми я възхваляваха с реплики от сорта на "Тя е с класи над Клавел" и други подобни, но на мен Шогун ми харесва повече, като една от причините е че атмосферата в Шогун за мен е по плътна и по омагьосваща и самите герой са по добре развити, друга е че действието в Облак врабчета се развива няколко поколения след историческия момент послужил за основа на Шогун, а аз предпочитам по старите историй почти винаги.
Бич Божи малко ме разочарова, явно бях очаквала нещо в стил Троя на Гамел, и аз незнам защо(може би защото бяха една над друга на сергията ) Става дума за сблъсъка между Атила и Римската империя, тема експлоатирана достатъчно много, за да поомръзне. Книжката макар и не лошо написана не ме хвърли във възторг, в момента обмислям дали да я задържа или да я подаря на кварталната библиотека (това на мен ми е тактиката за отърваване от нежелани книги, може би е време да стана по практична и да почна да ги продавам )

Morwen wrote:И все пак за мен добрите са по-гениални от добрите на Пратчет.

Дрийм он. Стабилно и завита до Пенчев един вид...

Мен от пътеводителя най ме изкефиха първите две, но въпреки гениалните неща там са под нивото на наистина убийствените Пратчети.

Първите две книги от Пътеводителя са над почти целия Пратчет, като изключим Малки богове, Шовинист, Дядо Прас и някои други просто гениални книжки, ама аз попринцип Пратчет го разглеждам като цялостно творчество, а и той няма лоша книга като изключим 1 - 2 (Морт на мен бтв не ми хареса).

Ми за мен цялата стража (включително дори Нощна стража) е по-яка от Пътеводителя ЕНИ ДЕЙ.

Muad_Dib wrote:Ми за мен цялата стража (включително дори Нощна стража) е по-яка от Пътеводителя ЕНИ ДЕЙ.

ЕНД НАЙТ

Muad_Dib wrote:Ми за мен цялата стража (включително дори Нощна стража) е по-яка от Пътеводителя ЕНИ ДЕЙ.

не мисля , че могат да се сравняват тъй като са прекалено различни
все едно да сравняваш качеството на млякото с проблемите на радиацията .
И двете поредици са един път

Определено книги могат да се сравняват и определено Стражите са класи над пътеводителя по отношение на това доколко са и нтересни на четящия.

Ми да го кажа по по-друг начин - ако трябва да ходя на самотен остров и трябва да избирам между тези две неща - няма да избера Дъглас Адамс.

Muad_Dib wrote:Ми да го кажа по по-друг начин - ако трябва да ходя на самотен остров и трябва да избирам между тези две неща - няма да избера Дъглас Адамс.

май и аз съм на това мнение , макар че не мисля да ходя на самотен остров

Стражите са му дъ бест поредица, според мен и въпреки това си предпочитам Дъглас, макар че сега като се замислям по-сериозно (баси, това кой, какво предпочита било доста лейм тема не мога да се разбера с вътрешното ми Аз), Стражите са по-интересни откъм сюжет (ем той и без това липсва в Пътеводителя) и са по-четивни, просто не можеш да ги оставиш, а и Сам Ваймс е НЕЧОВЕК. Хммм... май имаме реми